Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 881 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „БГ Телеком“ ЕООД, подадена чрез управителя В. И., срещу Решение № 6115/24.10.2022 г., постановено по адм. д. № 11663/2020 г. от Административен съд – София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови решение, с което да се отмени оспорения ревизионен акт.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, чрез юрк. В., моли да бъде отхвърлена касационната жалба, като неоснователна и необоснована, и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „БГ Телеком“ ЕООД против Ревизионен акт № Р-22002219006926-091-001/29.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1600/20.10.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" гр. София, с който в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 08.2017 г., м.04.2018 г. и м.10.2018 г., в размер на 31 560 лв./главница/ и начислена лихва за просрочие в размер на 5 884,91 лв. Цитираните задължения произтичат от отказано право, на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по фактури издадени от „Ю. П. ЕООД с предмет „материали“, „конфигуриране и поддръжка на сървъри“, „консултантски услуги“. Отказът от данъчен кредит е обоснован от приходния орган с факта, че сочените от доставчика подизпълнители нямат нужната кадрова и техническа обезпеченост. Установени са несъответствия в представените доказателства, като „Ю. П. ЕООД е издавало фактури, след като стоките/услугите са били предадени/вложени от ревизираното лице към крайния получател „Електроенергиен С. О. ЕАД, с който е налице сключен договор по обществена поръчка. Управителят на „Ю. П. ЕООД и на „БГ Телеком“ ЕООД е едно и също лице. По отношение на другите договори, сключени с ВКС и МВР за монтаж на звукозаписни уредби и за изграждане и поддръжка на сървърна инфраструктура са представени договори за превъзлагане на поръчката към „Ю. П. ЕООД, което впоследствие превъзлага на свързаните с касатора дружества „Р. И. 1“ ЕООД и „Ф. Ф. ЕООД, управител на които е майка му. С оглед противоречията в представените доказателства и свързаността между изпълнителя и подизпълнителите, ревизиращият екип е стигнал до извод, че дружеството самостоятелно е извършило декларираните доставки към своите клиенти, без да е получило такива от сочените подизпълнители.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото гласни и писмени доказателства, включително и приетата без оспорване ССЕ, съдът е обосновал извод за законосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Ю. П. ЕООД. Изложени са мотиви, че наличието на фактури, протоколи, плащания и последваща реализация не са достатъчни да се формира категоричен извод за реалност на извършените стопански операции, още повече предвид констатираните несъответствия във фактурирането на доставките и предаването на стоките/услугите на крайния потребител преди получаването им от доставчика. Прието е, че представените протоколи също не могат да се ползват с доказателствена сила по отношение на отразените в тях обстоятелства, тъй като са подписани от едно и също лице поради свързаност на дружествата, които имат един и същ управител. Посочено е, че за да се обоснове доставка на услуга е необходимо да са налице доказателства, удостоверяващи възможността на доставчика да изпълни предмета на договора. От доказателствата по делото не е установено лица, наети от „Ю. П. ЕООД и „Р. И. 1“ ЕООД да са имали достъп до обектите със съответното разрешение, нито цитираните дружества са обявени в договорите за обществени поръчки, въпреки задължението на касатора при ползване на подизпълнител да информира получателя и да представи договорите, сключени с подипълнителите. В резултат на всичко гореизложено съдът е стигнал до извод, че фактурите, издадени от „Ю. П. ЕООД привидно отразяват извършена сделка и представляват способ за генериране на данъчен кредит, като издателят на фактурата не е действителният доставчик на услугата, поради което правилни и законосъоразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 31 560 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 5 884,91 лв. по всички фактури, издадени от „Ю. П. ЕООД.

Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои.

Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните ССЕ. Видно е от мотивите, че решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 202 ГПК. Процесът на доказване на реалното изпълнение на декларираните доставки не се повлиява от приетата по делото ССЕ, тъй като в случая липсва спор относно счетоводното им отразяване. В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Още повече от ССЕ се установява, че счетоводната отчетност не е водена аналитично по договори, поради което не може да се проследи движението на стоките/услугите. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото то не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите доказателства по делото. Последващата реализация в стопанската дейност на ревизираното дружество, установена от вещото лице, също не е предмет на спор, а и не може да доведе до извод, че с процесните фактури са документирани сделки, които са били извършени в действителност от самия издател на фактурите. В случая спорът по делото е фактически и той касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки/услуги от „Ю. П. ЕООД. Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издал фактурата. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства, обосновано е прието от съда, че в случая не е установено действително предаване на фактурираните стоки и реалното извършване на услугите от сочения във фактурите доставчик и неговите подизпълнители, съответно изпълнение на изискването на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. Приложените по делото приемо-предавателни протоколи не следва да се кредитират, тъй като са подписани от едно и също лице, предвид установената свързаност между касатора и неговия доставчик. От друга страна част от декларираните от ревизираното лице услуги са фактурирани преди прекия доставчик да е получил такива от лицата, които сочи за подизпълнители. Както правилно съдът сочи, че в случая е налице оформяне на доставките с всички съпътстващи ги документи /фактури, ППП и др./, но същите не отразяват фактическото движение на стоката/изпълнение на услугата от „Ю. П. ЕООД и неговите подизпълнители към касатора. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „Юнион партс“ ЕООД.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 672,94 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6115/24.10.2022 г., постановено по адм. д. № 11663/2020 г. от Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „БГ Телеком“ ЕООД с [ЕИК] с адрес на управление гр. София, ул. „А. К. П. №32, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 672,94 лв. /три хиляди шестстотин седемдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА