Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 935 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. против решение № 1906/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 897/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от него иск против Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лв. и е осъден да заплати на ответника по иска съдебни разноски в размер на 100 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че съдът не е отчел правилно фактическата обстановка по делото, поради и което неправилно е приел, че не е доказано наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на Национална агенция за приходите. Поддържа, че от незаконосъобразното бездействие на ответната страна той е понесъл както имуществени, така и неимуществени вреди, като счита, че същите са доказани от него. Отделно от това посочва, че съдът не е взел под внимание представените от него множество писмени доказателства при постановяване на обжалваното решение, поради и което се иска отмяната му и уважаване на иска. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Н. агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ АС Пловдив е отхвърлил иска на А. К. против Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение в общ размер на 20 000 лева, представляващо причинени му имуществени и неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив да прекрати Изпълнително дело /ИД/ №16050009069/2005 г., причинени му в периода 2011 г. 2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. Имуществените вреди, претендирани в размер на 1000 лева, се изразявали в извършени разходи за лекарства, необходими за подобряване на здравословното състояние на Кебапчиев, влошено в следствие на причинения стрес от висящото ИД, а неимуществените, оценени от касатора на 19 000 лева - в стрес и душевен дискомфорт, [заличен текст], безпокойство и безсъние, високо кръвно налягане, причинени от незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив да прекрати ИД №16050009069/2005г. в периода 2011 г. 2020 г.

Административният съд приел, че не са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на Национална агенция за приходите. Подробно са описани както предпоставките по чл. 225, ал. 1 ДОПК, при наличието на които възниква задължение за публичния изпълнител на издаде разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство, така и случаите по чл. 225, ал. 2 ДОПК, при наличието на които разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство се издава в седем дневен срок. Поради това съдът приел, че прекратяването на изпълнителното производство става с нарочен акт разпореждане, който акт следва да бъде издаден в 7-дневен срок от настъпване на изчерпателно посочените обстоятелства. Следователно, в процесния случай следва да е налице или изричен акт от страна на ответника, или мълчалив отказ за се издаде такъв акт, като всеки един от тези два варианта за произнасяне на органа подлежи на самостоятелно обжалване.

Административният съд приел, че в конкретния случай не е налице твърдяното от Кебапчиев неоснователно бездействие на Национална агенция за приходите, доколкото в случая не е налице неизпълнение на фактически действия, защото защитата му срещу неиздаването на разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело не е чрез обжалване на бездействия по реда на чл.256 АПК, а чрез обжалване на мълчалив отказ на публичния изпълнител да се произнесе в срок. Посочено е, че по делото няма данни мълчаливият отказ да е оспорен от касатора, поради и което е прието, че липсва първият елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен по съответния ред административен акт или доказано незаконосъобразно действие/бездействие на държавен орган при изпълнение на служебните му задължения. Отделно от това е посочено още, че Кебапчиев не е доказал и настъпването на твърдените от него като причинени му имуществени и неимуществени вреди.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни отменителни основания.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Посочената разпоредба е израз на установения в чл. 7 от Конституцията принцип на отговорност на държавата, като от нея се извежда субективното материално право на гражданите и юридическите лица да искат обезвреда за понесените от тях вреди и съответстващото задължение държавата да обезщети вредите, причинени на лицата при или по повод изпълнение на незаконосъобразна административна дейност. За да възникне законовата отговорност обаче следва да е налице отменен по надлежния ред акт, признато за незаконосъобразно действие или бездействие на органа по повод изпълнение на служебните му задължения, реално причинена вреда, произтичаща от незаконосъобразния акт/действие/бездействие, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и настъпилата вреда.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касаторът не е доказал всички елементи за основателност на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Не се установява настъпила имуществена или неимуществена среда, която да е в причинна връзка с твърдяното незаконосъобразни бездействие на органа. Липсват доказателства, че вредите са настъпили и че следват именно от незаконосъобразни действия на публичния изпълнител. По делото не е установено посредством използването на специални знания, че получените от касатора заболявания са в резултат именно на отказ за прекратяване на изпълнителното дело, водено против него. Следва да се посочи, че неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на пълно и главно доказване, което не е осъществено по делото пред първоинстанционния съд. В исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви и процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата. Правилно АС Пловдив е отказал да приеме неотносимите към спора писмени доказателства. Съгласно чл. 12 ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Тези изисквания са спазени при постановяване на обжалваното съдебно решение са спазени. В своите мотиви съдът подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Изложените съображения съответстват на материалния закон.

Решението е правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, А. К. следва да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1906/28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 897/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА А. К., [ЕГН], да заплати на Национална агенция за приходите гр. София разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ