Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Я. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 894 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия гр. София, чрез юрисконсулт В. А., против Решение №237/04.11.2022 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело №207/2022 година. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 4 от Раздел V на Част четвърта от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците по касационната жалба Агенция за хора с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт Сливен, Териториална експертна лекарска комисия Общи заболявания към МБАЛ Д-р И. С. АД Сливен, Д. С. подпомагане Сливен, не изразяват становище.

Ответникът Ж. Ж., чрез адв. Д. М., е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.

С Решение №237/04.11.2022 г. по адм. дело №207/2022 г. Административен съд Сливен е отменил Експертно решение №90254 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по вътрешни, белодробни болести и ССЗ, взето на заседание № 38, проведено на 31.03.2022 г., с което е потвърдено ЕР №94716 на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания към МБАЛ Д-р И. С. АД, гр. Сливен, взето на заседание №249, проведено на 16.12.2021 г., постановил е връщане на преписката на НЕЛК за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт и е осъдил Националната експертна лекарска комисия да заплати на Ж. Ж. от гр. Н. З. съдебни разноски в размер на 710 лева.

Административният съд е констатирал, че процесните актове на ТЕЛК и НЕЛК са незаконосъобразни поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. За да достигне до посочения правен извод съдът се е обосновал с приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на обсъдените по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според съда, тези факти, подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни разпоредби на НМЕ, сочат на извод, че здравословното състояние на Ж. Ж. не отговаря на експертната оценка на работоспособността му, дадена от органите на медицинската експертиза.

По-конкретно съдът намира, че уврежданията на лицето са по-тежки, от тези, които са описани в експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК. Позовава се на т. 4 от Раздел V на Част четвърта от Наредбата за медицинската експертиза и заключава, че към датата на издаване на експертните решения лицето е имало [заличен текст], което предопределя и съответното увреждане, за което се предвижда 80 % ТНР. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, съдът, след като е отменил административния акт, е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, посредством изготвяне на нова експертна оценка на степента на увреждане лицето. Решението е правилно.

По делото е установено, че с ЕР № 94716 на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ Д-р И. С. АД, гр. Сливен, взето на заседание № 249, проведено на 16.12.2021 г., по повод преосвидетелстване на пациента Ж. Ж., е определена обща оценка на работоспособността 40 % ТНР, с вид и степен на увреждане за три години, а именно до 01.12.2024 година. Експертизата се осъществява съобразно предвиденото в чл. 40, ал.1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), по документи и по повод преосвидетелстване.

С ЕР № 90254 на НЕЛК е потвърдено ЕР № 94716/16.12.2021 г. на ТЕЛК и на основание чл. 50, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ. В решението на НЕЛК са посочени заболяванията на лицето, от които то е страдало към датата на издаването му, поради което НЕЛК е определила краен процент ТНР 40% и е потвърдила ЕР на ТЕЛК по всички поводи. За установяване на спорните по делото факти, свързани със здравословното състояние на Ж. Ж. към момента на издаване на експертните решения и за определяне на действителния процент ТНР, съдът е допуснал изслушването на единична съдебно-медицинска експертиза, заключението на която е ценено в съответствие с правилото на чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. От заключението на вещото лице кардиолог, което не е било оспорено от страните по първоинстанционното дело, съдът е приел, че във връзка с установени от Холтер ЕКГ данни за [диагноза] и като се има предвид изразеността на основното заболяване, ТНР на лицето следва да се определи на 80%.

Законосъобразно и според предвиденото в чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, първоинстанционният административен съд се е произнесъл на основанията, предвидени в чл. 146 АПК, установявайки наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, обуславящ унищожаемост на оспорените актове на органите на медицинската експертиза.

В процесния случай спорните факти касаят заболяване на освидетелстваното лице, което е довело да определяне на по-висок процент ТНР от 40% на 80% в хода на първоинстанционното дело.

По делото е видно, че НЕЛК, както и ТЕЛК са изчислили крайния процент ТНР на Ж. Ж., като са приели за отправна точка т. 3 б. а от Раздел VI на Част четвърта заболявания на сърдечно-съдовата система от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ - [диагноза]и във връзка с точка 2. 1 от Раздел I Част четвърта с данни от холтер ЕКГ за [диагноза].

Според заключението на вещото лице се установява наличие на Холтер ЕКГ изследване с данни за [диагноза ]с лоша прогноза и висок риск за пациента. Това сърдечно-съдово заболяване на лицето е съществувало към датата на произнасяне на НЕЛК и ТЕЛК, като здравословното състояние на Живков касае увреждане, за което се предвижда 80% ТНР.

Кредитирайки с доверие приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, административният съд е направил обоснования извод, че е налице различна преценка на медицинската документация на освидетелстваното лице, от тази направена на база специалните знания на членовете на ТЕЛК и НЕЛК. Това е така, защото на основание т. 4 от Раздел V [диагноза] с лоша прогноза и т. н., като се има предвид степенната изразеност на основното заболяване ТНР е 80 %.

Изводът на съда е съобразен и с предвиденото в приложимата материалноправна норма на чл. 62 НМЕ, тъй като видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност за лицето следва да бъдат определени въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.

Съгласно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение №2 от НМЕ, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.

При правилно преценено здравословно състояние на Живков от страна на съда, същият е достигнал до обоснован правен извод, за материална незаконосъобразност на решението на НЕЛК, в което и в противоречие с т. 4 от Раздел V на Част четвърта НМЕ, е определен по-нисък процент ТНР.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат възложени поисканите от ответника Ж. Ж. разноски за касационната инстанция, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 ГПК, възлизат на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №237/04.11.2022 г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. дело №207/2022 година.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия, гр. София да заплати на Ж. Ж. с [ЕГН] с адрес гр. Н. З. [улица], разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева (четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ