О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 113

София, 25.03.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 132 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „КАД“ ЕООД, чрез адв. Н. против определение № 1791/23.11.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 1788/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено определение от 27.09.2021 г. по гр. д. № 6180/2021 г. на Районен съд Бургас, с което е върната исковата молба на жалбоподателя в частта по предявения от него срещу В. Д. П. иск с правно основание чл.125, ал.5, пр. последно ГПК – за установяване съществуването на престъпно обстоятелство по съставяне и използване на запис на заповед от 17.01.2007 г.

Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че щом спряното досъдебно производство е изпратено за извършване на оперативно-издирвателни мероприятия на основание чл.245, ал.1 НПК, не е налице невъзможност престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по наказателен ред, съответно основанието, на което е било спряно досъдебното производство, не обуславяло допустимост на предявения иск. Поддържа се, че в чл. 24 НПК изрично са посочени основанията за прекратяване на наказателното производство като неоткриването на извършителя не е едно от тях, т. е. при неоткриване на извършителя производството не се прекратява и с последното предложение на чл.124, ал.5 ГПК законодателят не е имал предвид това. Граматическото тълкуване на тази разпоредба също не води до извод за наличие на допълнителни основания, освен факта на неоткриване на извършителя на престъплението, като в посочената хипотеза досъдебното...