Р Е Ш Е Н И Е
№ 60108
гр. София, 16.03.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№914 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „У. С. БГ“ ЕООД срещу решение №363 от 11.02.2020г. по в. т.д. №5751/2019г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1693 от 01.10.2019г. по т. д. №359/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Р. Б. представлявана от министъра на финансите, при условията на евентуално съединяване иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 622,73 лв., представляваща заплатена при начална липса на основание такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), начислена за периода: 01.07.2014г. – 10.08.2014г., удържана от „Енерго – П. П. АД и внесена в държавния бюджет, както и иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на същата сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил прогласената за противоконституционна норма на чл.35а ЗЕВИ в нарушение на чл. 151, ал. 2 и ал.3 от Конституцията. Поддържа, че процесните суми са преведени в държавния бюджет в момент, когато приложените от съда норми, уреждащи тези вземания като вид държавни такси, не са действали, тъй като е било налице влязло в сила решение на Конституционния съд на РБ, с което са били обявени за противоконституционни. Счита, че към момента на постъпването на процесните суми в държавния бюджет не е имало валидно и годно основание за тяхното събиране и задържане, поради което те следва да му бъдат върнати.
Ответникът по касационната жалба – Държавата, представлявана от министъра на финансите, депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е изцяло съобразено с решение №3/28.04.2020г. по конст. дело №5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б. относно действието във времето на решенията на Конституционния съд, с които се обявява противоконституционност на закон. Изтъква характера на нормата на чл.35а от ЗЕВИ, която урежда публично държавно вземане, което се събира в условията на финансов автоматизъм и което не отпада с обратна сила с влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което нормата е обявена за противоконституционна. Поддържа, че в случая са налице изцяло приключили правоотношения, а не е налице и висящ съдебен спор към датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала в землището на [населено място], [община]. присъединена към електроразпределителната мрежа, за която има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия с „Е.ОН Б. П. АД, чийто правоприемник е „Енерго – П. П. АД, с действие и към процесния период: 01.07.2014г.-10.08.2014г. От заключението на приетата счетоводна експертиза е установил, че процесната сума 30 622,73лв. е удържана като такса по чл. 35а, ал.1 от ЗЕВИ за периода 01.07.2014г.-10.08.2014г., от „Енерго – П. П. АД, и на 15.10.2014г. е преведена от електроразпределителното дружество по сметка на КЕВР. Посочил е също, че с решение № 13 от 31.07.2014г. по к. д.№1/2014г. на КС, разпоредбите на чл.35а, чл. 35б, чл. 35в и чл.73 от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, което решение на КС е обнародвано в ДВ на 06.08.2014г. и съгласно чл. 151, ал.2, изр.2 от Конституцията е влязло в сила на 10.08.2014г. САС е заключил, че е налице валидно правно основание, въз основа на което процесната държавна такса по чл. 35а ЗЕВИ е начислена и събрана за процесния период, тъй като до 10.08.2014г., когато нормата на чл. 35а от ЗЕВИ е обявена за противоконституционна с горепосоченото решение на КС, тази норма е част от действащото законодателство и е обвързвала своите адресати с изпълнението на задълженията, които установява. Поради това е счел, че удържането на таксата по чл. 35а от ЗЕВИ от „Енерго – П. П. АД, за процесния период, предшестващ датата на влизане в сила на решение № 13 от 31.07.2014г. по к. д.№1/2014г. на КС, е било извършено в изпълнение на задължение, установено в действащ нормативен акт. Поради наличието на валидно правно основание за удържане на процесната сума от ищцовото дружество, въззивният съд е намерил за неосъществени и двата заявени фактически състава на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
С определение №193/23.03.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпросите: Налице ли е годно правно основание за удържане на таксата по чл.35а и сл. от ЗЕВИ и плащането й в държавния бюджет за периода до 10.08.2014г., доколкото нормите, които са ги уреждали, са противоречали на Конституцията на Р. Б. предвид непосредственото й действие? Когато установяването по размер, начисляването, събирането на дължима по закон такса, съответно получаването й са станали след влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което съответните норми, уреждащи задължението за начисляването и събирането на таксата, са обявени за противоконституционни, може ли да се приеме, че е налице получаване без основание?
С решение №13/31.07.2014г. по конституционно дело №1/2014 г. на Конституционния съд на Р. Б. с което са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. / ДВ бр.109 от 2013 г., с които са създадени чл.35а – чл. 35в и чл.73 от ЗЕВИ / ДВ бр.35 от 2011 г. /, е приета за противоконституционна разпоредбата на чл.35а ЗЕВИ, като противоречаща на чл.60 ал.1 от Конституцията. Конституционният съд е изтъкнал предназначението на държавните такси по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДТ, като плащане в полза на бюджета от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена искана услуга. Такса е длъжен да плати всеки, за когото законодателят е определил финансова отговорност за извършени държавни разходи в негова полза. Основанието за плащане на таксата е ползване на услугата или предизвикване действието на държавния орган в полза на платеца на таксата. Установената с чл.35а ал.1 ЗЕВИ такса, обаче, въвежда задължение за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, за безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква услуга
В мотивите към т.2 на решение №3/28.04.2020г. по конст. дело №5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б. по повод правното действие на обявена противоконституционност на нормативен акт, съгласно чл.151, ал.2 изр. трето от Конституцията, е прието, че смисълът на формулировката „не се прилага“ е по същество прогласяване невалидност на закона, обявен за противоконституционен, а неприлагането му само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, че той е съобразен с Конституцията. Ефектът на решението на Конституционния съд не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения, то не въздейства пряко върху тези правоотношения. По този начин законодателят е гарантирал правната сигурност при многообразието от възможни житейски ситуации и законодателни разрешения. Правилото, че решенията на Конституционния съд действат занапред, не е абсолютно и от него има изключения, които могат да се обосноват с цялостната конституционноправна уредба. От значение за действието на решението на Конституционния съд спрямо заварените правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства е тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл.150, ал.2 от Конституцията, уреждаща контрола за конституционосъобразност, упражняван по конкретен повод. Разпоредбата задължава ВКС и ВАС да спрат производството по делото и да внесат въпроса в Конституционния съд, когато установят несъответствие между закона, приложим по висящото пред тях дело, и Конституцията. Нормата цели да осуети решаването на висящото дело съобразно един твърдян противоконституционен, порочен закон и затова постановява то да бъде спряно, за да се изчака произнасянето на Конституционния съд. Спирането би се лишило от смисъл, ако делото трябва да се реши съобразно противоконституционен закон. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1 от Конституцията - нито един закон не може да противоречи на Конституцията. Ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право, което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава. Утвърденият в Конституцията принцип на справедливост (материалният елемент на принципа на правовата държава), както и разпоредбата, че правораздаването се осъществява от съдилищата (чл.119, ал.1 от Конституцията) означава, че конституционна ценност представлява не толкова постановяването на самото решение от съд, а по-скоро постановяването на справедливо съдебно решение. Формалното правораздаване от съд не е справедливостта, която е утвърдена в Конституцията и се защитава и закриля от нея. Цялостната конституционна уредба цели законът, който противоречи на Конституцията, да не бъде приложен, да не възникнат противоконституционни и в този смисъл несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт и да не бъдат нарушени правата на личността. Следователно конституционните разпоредби на чл. 151, ал. 2, изр. трето и чл.150, ал.2 имплицитно съдържат идеята, че правилото за действие занапред се прилага, освен ако не води до крайна несправедливост. В крайна сметка правната сигурност не се отнася до релативна стабилност на правния ред, основана на законност, а е сигурност, основана единствено на валиден закон. Ето защо крайният извод на Конституционния съд, отразен в т.2 на решение №3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд по конституционно дело № 5/2019г., е в смисъл, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.
След постановяване на посочените решения на Конституционния съд, по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване в настоящото производство, е формирана практика с решение №207 от 06.01.2021г. по гр. д. №4662/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 22 от 18.02.2021г. по гр. д. №664/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №84 от 10.06.2021г. по гр. д. №2686/2019г. на ВКС, ІІІ г. о. С посочените решения, изхождайки от задължителения тълкувателен характер на решение №3 от 28.04.2020г. по к. д. №5/2019г. на КС, съставите на ВКС са приели, че разпоредбата на чл.35а от ЗЕВИ, не може да бъде приложена от съда, след като е обявена за противоконституционна, макар правоотношението да се е развило в минал момент. В съответствие с чл.150, ал.2 от КРБ съдът не прилага противоконституционна норма, макар тя да е действала в исковия период преди приемане на решението на КС, тъй като в противен случай би нарушил забраната на чл.5, ал.1 от КРБ. Нормата на чл. 35а от ЗЕВИ към момента на произнасяне на съда вече не е част от правната система, следователно не е приложимо право. Затова след решението на КС правният субект, който е платил такса въз основа на противоконституционна правна норма, може да иска връщането й, чрез предявяване на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Тъй като обявената за противоконституционна правна норма не се прилага от съда към правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, държавата няма основание да задържи получената сума, защото в противен случай би се обогатила неоснователно. Налице е първият фактически състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД на получена без основание сума, която подлежи на връщане. Без значение е обстоятелството, че таксата е била платена от ищеца и правоотношенията са приключили преди влизане в сила на решение №13 от 31.07.2014г. по к. д.№1/2014г. на КС и преди завеждане на исковете. Решаващото съображение за недължимостта на таксата е, че след горепосоченото решение на КС №13 от 31.07.2014г., противоконституционната норма на чл.35а от ЗЕВИ престава да е част от правната система и българският съд не може да я приложи по висящо дело.
Аналогично разрешение е дадено и с решение № 184 от 21.01.2021г. по гр. д. №2686/2019г. на ІV г. о. на ВКС и решение № 91 от 26.08.2021г. по гр. д. №1489/2020г. на ІV г. о. на ВКС. В тях се приема, че когато спорът е основан на закон, обявен за противоконституционен с решение на КС, съдът по иска е длъжен да приеме, че законът е негоден (невалиден) регулатор на обществените отношения и в никой момент не се прилага, респ. не е следвало да бъде приложен. Това важи за неприключените правоотношения и за приключените правоотношения, когато Народното събрание не е изпълнило задължението си да ги преуреди в съответствие с КРБ (чл.22, ал.4 от ЗКС). Важи за всяко съдебно производство, независимо дали е образувано преди или след влизане в сила на решението на КС.
В решение №60054/15.07.2021г. по т. д.№1802/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., също е възприет крайният извод, че при обявената противоконституционност на чл.35а от ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, подлежат на възмездяване за платците по правилата на неоснователното обогатяване. В същото е изтъкнато, че действието на противоконституционната норма на чл.35а от ЗЕВИ е ограничено до събирането на такси и на пръв поглед не предпоставя възникнали от това правоотношения с различни от платците и държавата правни субекти или косвено засягане на такива от правните му последици. Самото събиране на таксите, при това в значителен, спрямо базата за изчисляването им, процент / 20 % върху продажната цена за закупена електроенергия, произведена от възобновяем източник или 1/5 от полагащия се приход на производителя / при липса на обоснована каквато и да е полза за платците, достатъчно съществено накърнява принципа за справедливост. Изтъкнал е, че принципът на правовата държава, не позволява неоснователно имуществено разместване да остане незасегнато. Поради това е приел, че независимо дали с прилагането на чл.34а ЗЕВИ е засегната или не и различна от тази на страните по правоотношението правна сфера и дали изключение от действието на обявената противоконституционност само занапред е оправдано, претенция, основана на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване, е допустима.
Настоящият състав на ВКС споделя разрешението, дадено в посочените актове, че при обявената противоконституционност на чл.35а от ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, подлежат на възмездяване за платците по правилата на неоснователното обогатяване. Това разрешение е приложимо както в случаите, когато установяването по размер, начисляването и събирането на таксата, съответно получаването й, са станали преди влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което съответните норми, уреждащи задължението за начисляването и събирането на таксата, са обявени за противоконституционни, така и в случаите когато установяването по размер, начисляването, събирането на дължимата такса е осъществено след влизането в сила на това решение.
При така приетите отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. Въззивното решение противоречи на решение №3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд по конституционно дело №5/2019г., според което по отношение на правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът, в качеството на собственик на вятърна електроцентрала и производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, е продавал въз основа на договор №101/31.08.2009г. произведената електрическа енергия на „Енерго – П. П. АД, в качеството на правоприемник на „Е.ОН Б. П. АД, а купувачът е удържал такса по чл.35а от ЗЕВИ в размер на 20% от продажната цена за закупена електроенергия, произведена от възобновяем източник. Видно от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза за процесния период от 01.07.2014г. – 10.08.2014г. таксата, определена по реда на чл. 35а, ал.2 от ЗЕВИ на база количеството произведена енергия в процесната ВЕЦ възлиза на 30 622,73 лева. Същата сума е удържана като дължима такса за третото тримесечие на 2014г. и е внесена от „Енерго – П. П. АД в държавния бюджет по реда на чл.35б от ЗЕВИ на 15.10.2014г., заедно с удържаните такси от всички присъединени производители за същото тримесечие. На основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД Държавата дължи да върне сумата, която е удържана от ищеца за процесния период и е постъпила в бюджета без основание. С оглед изложеното решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено друго решение, с което Държавата да бъде осъдена да заплати тази сума, представляваща получена без основание такса за производство на електрическа енергия от вятърна енергия за периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Поради основателността на главния иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, не се дължи произнасяне по евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД. Поради това обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от „У. С. БГ“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото Държавата, представлявана от министъра на финансите, следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски за трите инстанции в общ размер на 8346,26 лева, от които 3346,42 лева за първоинстанционното производство, 2351,42 лева за въззивното и 2351,42 лева за касационното производство. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение, тъй като за всяка инстанция същото е определено в минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. размер от 1448,68 лева, без ДДС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение №363 от 11.02.2020г. по в. т.д.№5751/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №1693 от 01.10.2019г. по т. д. №359/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав, с което е отхвърлен предявеният от „У. С. БГ“ ЕООД срещу Р. Б. представлявана от министъра на финансите, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 622,73 лв., представляваща заплатена при начална липса на основание такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), начислена за периода 01.07.2014г. – 10.08.2014г., удържана от „Енерго – П. П. АД и внесена в държавния бюджет и с което „У. С. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, разноски за първоинстанционното производство в размер на 450 лева, а също и в частта, с която „У. С. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, разноски за въззивното производство в размер на 300 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „УИНДКРАФТ СИМОНСФЕЛД БГ“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [улица], ет.3, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата 30 622,73 лв. /тридесет хиляди шестстотин двадесет и два лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание такса за производство на електрическа енергия от вятърна енергия по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), начислена за периода 01.07.2014г. – 10.08.2014г., удържана от „Енерго – П. П. АД и внесена в държавния бюджет както и направените по делото разноски за трите инстанции в общ размер на 8346,26 лева / осем хиляди триста четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/.
ОБЕЗСИЛВА решение №363 от 11.02.2020г. по в. т.д. №5751/2019г. на Софийски апелативен съд в останалата допусната до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение №1693 от 01.10.2019г. по т. д. №359/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав, с което е отхвърлен предявеният от „У. С. БГ“ ЕООД срещу Р. Б. представлявана от министъра на финансите, при условията на евентуално съединяване иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 30 622,73 лв., представляваща такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия по чл.35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), начислена за периода 01.07.2014г. – 10.08.2014г., удържана от „Енерго – П. П. АД и внесена в държавния бюджет, с която ответникът неоснователно се е обогатил.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.