Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 1067/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Д. К. – НА“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица], чрез процесуалния представител адв. Й. Л. от Хасковска адвокатска колегия, срещу Решение № 425 от 04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 276/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на „Д. К. – НА“ ООД, подадена срещу отказ, постановен по BG-000695388-2021-01 – Схема за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници, обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за финансиране заявления от 15.03.2022 год., представляващ Приложение № 1 към Заповед РД-08-90/25.02.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията /неточно посочена като Заповед № РД-058-90/25.02.2022 год. на интернет страницата на министерството/.

С обжалваното решение касаторът е осъден и да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се твърдят касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат се доводите, изложени в жалбата пред първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт, както и във връзка с неговата незаконосъобразност. Касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът – министърът на транспорта и съобщенията, чрез процесуалните представители А. Г. и И. Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва подадената касационна жалба с твърдения за нейната неоснователност и прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за един процесуален представител и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. А., преупълномощена от адв. Й. Л., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът се представлява от пълномощниците А. Г. и И. Й., служители с юридическо образование в Министерство на транспорта и съобщенията, които оспорват касационната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за един процесуален представител и правят възражение за прекомерност на предявените от касатора разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а производството следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Плевен е било образувано по жалба на „Д. К. – НА“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица], чрез процесуалния представител адв. К. А., срещу отказ, постановен по BG-000695388-2021-01 – Схема за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници, обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за финансиране заявления от 15.03.2022 год., представляващ Приложение № 1 към Заповед РД-08-90/25.02.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията /неточно посочена като Заповед № РД-058-90/25.02.2022 год. на интернет страницата на министерството/.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в изпълнение на чл.111 от ЗДБРБ за 2021 год. и Постановление № 416/01.12.2021 год., МТИТС е издало ред за подаване, разглеждане и допустимост на заявленията за кандидатстване на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници за получаване от държавата на безвъзмездни средства.

Дружеството жалбоподател е подало формуляр за кандидатстване по схемата. От събраните в хода на развилото се административно производства доказателства е видно, че дружеството е подало искане до ИА „ГИТ“, в която е посочило обстоятелството, че е санкционирано по силата на НП № 12-001521/18.03.2021 год., издадено от директора на ДИТ – Монтана и е заплатило наложената имуществена санкция на 19.05.2021 год., с оглед което е поискало издаване на удостоверение, което да послужи пред МТИС за удостоверяване надеждността на дружеството. Въз основа на горното искане е изготвено писмо от ИА ГИТ, в което е потвърдено обстоятелството, че е налице издадено НП с посочения номер, по силата на което „Д. К. – НА“ ООД е санкционирано за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, влязло в законна сила на 29.03.2021 год. и имуществената санкция в размер на 1500 лв. е доброволно заплатена на 07.06.2021 год. Посочено е, че дружеството няма задължения към ГИТ по влезли в сила НП или съдебни решения. Писмото е представено от жалбоподателя на МТИТС с молба, в която са изложени доводи, че отразените в него обстоятелства доказват надеждността на дружеството и същото отговаря на условията за кандидатстване по схемата.

Министърът на транспорта и съобщенията определил състав на оценителна комисия със Заповед № РД-08-536/23.12.2021 год., която изготвила доклад, посочвайки неодобрените кандидати, които не отговарят на условията за допустимост, посочвайки мотивите за това за всеки кандидат, вкл. дружеството жалбоподател. Въз основа на този доклад е издадена Заповед РД-08-90/25.02.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията, съдържаща оспорения отказ по отношение на касатора, обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за финансиране заявления от 15.03.2022 год., представляващ Приложение № 1 към нея.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Плевен е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

По отношение спазването на материалния закон и целта на закона е приел, че с разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ /наименованието на закона към датата на издаване на оспорения АА/ е регламентирано кои лица не могат да кандидатстват за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Посочил е, че горната разпоредба препраща към Закона за обществените поръчки, където в чл.54 и чл.55 са посочени основанията за задължително отстраняване от участие на кандидати, като в разпоредбата на чл.54, ал.1, т.6 е посочено като основание : „установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2.. от КТ“. Първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че според разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗОП кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване, но е счел, че въпросната разпоредба е неприложима за конкретния случай, тъй като наличието на влязло в сила НП по отношение на жалбоподателя за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, имуществената санкция за която е заплатена, не попада в нито една от хипотезите, предвидени в чл.56, ал.1, т.1 – 4 от ЗОП, т. е. в този случай законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност.

По тези съображения Административен съд – Плевен е отхвърлил като неоснователна подадената жалба.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но касационната инстанция го намира за неправилно.

Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл със съдебен акт, чиито правни изводи обаче не се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Касационната инстанция намира за неоснователни доводите на касационния жалбоподател за нищожност на процесния административен акт и несъответствието му с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. От приложената по делото заповед е видно, че същата е подписана от г-н Н. С. в качеството му на министър на транспорта и съобщенията, т. е. в него е налице наименованието на органа, който го е издал и това е компетентният административен орган по смисъла на чл.9, ал.3 от Закона за държавните помощи и чл.16 от Устройствения правилник на Министерство на транспорта и съобщенията. Посочени са правните основания за издаването на заповедта и в същата е налице препращане към списък на недопустимите кандидати, включени в първа и втора оценителни сесии на оценителната комисия за извършване на подбор (оценка за административно съответствие и допустимост), представляващ Приложение № 1 към заповедта, т. е. неразделна част от нея. В посоченото приложение са изложени мотиви, макар и бланкетни и лаконични, по отношение недопустимостта на кандидатите, вкл. и жалбоподателя. В ред 10 е посочено, че след извършена проверка чрез ИА „ГИТ“ е установено, че кандидатът е извършил нарушение измежду посочените в чл.5, т.7 от Постановление № 416 на МС от 01.12.2021 г. /в който смисъл е и чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП/, поради което е недопустим по критерий от Етап III, т.10 от Критерии и методика за оценка на заявленията за кандидатстване, Приложение № 12 от Реда за ползване, разглеждане и преценка, поради което заявлението е отхвърлено. Доколкото посоченият списък представлява неразделна част от заповедта, не е необходимо да бъде подписан отделно от нея.

Обстоятелството, че „Д. К. – НА“ ООД е санкционирано с НП № 12-001521/18.03.2021 год., издадено от директора на ДИТ – Монтана за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, се установява по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и не се оспорва от касатора. Не е спорно между страните и обстоятелството, че наложената имуществена санкция е заплатена доброволно на 19.05.2021 год.

Правният спор е дали заплащането на въпросната санкция представлява основание, задължаващо АО да се произнесе във връзка с надеждността на кандидата при преценката си дали е допустим за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, респективно непроизнасянето по този въпрос представлява ли допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗУСЕСИФ /към настоящия момент ЗУСЕФСУ/ регламентира начините за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Горната разпоредба е приложима към процесното административно производство на основание чл.1, т.2 от с. з.

В чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ е посочено кои лица не могат да участват в процедурата, като за обстоятелствата, съставляващи пречка за това, е налице препращане към процедурата за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки – чл.54 и чл.55, в която насока са налице изложени мотиви от първоинстанционния съд.

Касационният съдебен състав намира обаче, че съобразно разпоредбите на чл.56, ал.2 и ал.4 от ЗОП, ответникът е имал задължението да разгледа молбата на касатора с рег. № 32-01-106/23.02.2022 г. /л.56 гръб/, чрез която е бил сезиран с искане да разгледа предприетите от кандидата мерки и да направи преценка за неговата надеждност по смисъла на закона, респективно да изложи мотивите за приемането или отхвърлянето им. Съобразно разпоредбата на чл.56, ал.4 от ЗОП, мотивите за приемане или отхвърляне на предприетите по ал. 1 мерки и представените доказателства се посочват в решението за предварителен подбор, съответно в решението за класиране или прекратяване на процедурата, в зависимост от вида и етапа, на който се намира процедурата, а при събиране на оферти с обява – в протокола от работата на комисията.

Нито в обжалвания административен акт, неразделна част от който е Приложение № 1, нито в друг акт, издаден от оценителната комисия, определена със Заповед РД–08–536/23.12.21 г. на министъра на транспорта и съобщенията, е налице произнасяне по смисъла на чл.56, ал.4 от ЗОП, респективно не са изложени изискуемите от тази разпоредба мотиви за преценка на представеното от кандидата писмено доказателство и свързаното с това искане за преценка на неговата надеждност по смисъла на закона.

Горното съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато при издаване на обжалвания административен акт, съставляващо основание за неговата отмяна, което не е отчетено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение.

За пълнота следва да се посочи, че мотивите за постановения отказ по отношение на „Д. К. – НА“ ООД, обективирани в ред № 10 от списък на неодобрените за финансиране заявления от 15.03.2022 год., представляващ Приложение № 1 към Заповед РД-08-90/25.02.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията, са бланкетни. В тях е възпроизведена текстово разпоредбата на чл.5, т.7 от Постановление № 416 на МС от 01.12.2021 г. за условията, реда и размера за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници (която е идентична с тази на чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП), но не е посочено конкретното основание за постановения отказ, а именно съставеното НП, индивидуализирано с номер, дата и орган, който го е издал, за кое измежду посочените в разпоредбите на чл.5, т. 7 от ПМС № 416/01.12.2021 год. нарушение е издадено и датата на влизането му в сила.

По тези съображения оспореният административен акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като е достигнал до обратен извод, АС – гр. Плевен е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният административен акт и административната преписка се връща на административния орган за ново произнасяне по подадения от касатора формуляр за кандидатстване, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и приложените към него доказателства се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева и заплатена държавна такса в размер на 1286 лв. или общо разноски в размер на 6286 /шест хиляди двеста осемдесет и шест/ лева.

В производството пред ВАС е направено своевременно възражение от ответника за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за основателни и счита, че същото следва да бъде уважено. Съдебното производство пред АС и ВАС не е със съществена правна или фактическа сложност, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5000 се явява действително прекомерно. На основание чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗЗД/, чл.9, ал.6 и чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира, че в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2600 лв., от които 2000 лв. за процесуално представителство и 600 лв. за изготвяне на касационна жалба. Следва да се присъдят в пълен размер разноските за заплатената държавна такса, а именно 1286 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 425 от 04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 276/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ по жалба на „Д. К. – НА“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица]отказ, постановен по BG-000695388-2021-01 – Схема за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници, обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за финансиране заявления от 15.03.2022 год., представляващ Приложение № 1 към Заповед РД-08-90/25.02.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията.

ВРЪЩА административната преписка на министъра на транспорта и съобщенията за ново произнасяне по формуляра за кандидатстване, подаден от Д. К. – НА“ ООД, [ЕИК], съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в обстоятелствената част на настоящето решение.

ОСЪЖДА Министерство на транспорта и съобщенията да заплати в полза на Д. К. – НА“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица]деловодни разноски в общ размер 3 886 лв. от които 2600 лв. за адвокатско възнаграждение и 1286 лв. държавна такса, като отхвърля претенцията на касатора за разликата до претендирания размер на адвокатското възнаграждение от 5000 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ