Решение №60150/02.02.2022 по търг. д. №2320/2017 на ВКС, ТК, I т.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60150

[населено място],02.02.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2320 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ против решение №1309/09.06.2017г. по т. д.№1302/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е отменено решение №146/19.01.2017 год. по т. д.№3895/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI- 7 състав, като вместо това са отхвърлени предявените от синдиците на КТБ АД / в несъстоятелност / против Ломско пиво АД, искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН, за прогласяване относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД / в несъстоятелност/ на извършени прихващания от ответника Ломско пиво АД, с изявления вх.№11186/06.11.2014г. и вх.№11288/06.11.2014г.

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неоснователно и без да извърши предвидените процесуални действия, съставът на САС е отказал да се произнесе по единия от евентуално съединените искове, а именно този по чл.59 ал.3 от ЗБН. Счита, че след като въззивният съд е приел, че не е сезиран с такъв иск, но докладът на първоинстанционния съд съдържа приемане на такава претенция, съдебният състав на САС е следвало да изготви нов доклад по делото, с който да уточни какви претенции са предявени и да извърши ново разпределение на доказателствената тежест между страните. Поддържа, че като не е направил това, въззивният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Изразява несъгласие с извода на съда относно неприложимостта на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН / в редакция ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ към процесните прихващания, извършени на 06.11.2014г. Счита за ирелевантен въпроса дали нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН е материалноправна или процесуалноправна. Излага доводи, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителна недействителност на прихващането е не законовата норма, действала към момента на извършване на прихващането, а нормата действаща към момента на възникването на потестативното право за обявяване на относително недействителни на извършени прихващания. Поддържа, че това потестативно право, както и всички права, предвидени в чл.59 от ЗБН, възниква едва в момента, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и едва от този момент същото може да бъде упражнено. Твърди, че тъй като производството по несъстоятелност на КТБ АД е открито с решение от 22.04.2015г. по т. д.№7549/2014г. на СГС, в този момент в полза на кредиторите на несъстоятелността възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл.59 ал.5 от ЗБН. Според касатора именно към тази дата - 22.04.2015г. следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания и това е нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г.

Ответната страна Ломско пиво АД, поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Счита за неоснователно оплакването на касатора, че в производството е бил предявен и втори иск по чл.59 ал.3 от ЗБН, съответно за правилна преценката на въззивния съд, че ищецът не е изложил факти от състава на чл.59 ал.3 от ЗБН, поради което този иск не е разглеждан от първоинстанционния съд. Излага доводи, че изводите на въззивния съд относно приложимата редакция на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН са правилни.

С определение №214/30.04.2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по въпроса коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Р. Б. за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

Въззивният съд е изтъкнал, че предвид диспозитивното начало в гражданския процес не може да излезе извън сезиралото го искане и да даде на ищеца защита, която не е претендирал, поради което следва да разгледа исковете за прогласяване недействителността на процесните прихващания на единственото поддържано с исковата молба от ищеца основание, а именно извършването им от ответника след началната дата на неплатежоспособност на банката. Съставът на САС е изтъкнал, че с нормата на чл.59 от ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност, предвид което и като специален закон досежно института на прихващането последната изключва приложението на общите разпоредби на чл.3 от ЗБН и чл.60 от ЗБН. Изложил е съображения, че нормата на чл. 59 от ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал.1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал.3 и ал.5 на същата разпоредба. Посочил е, че новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти, като обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл.14 от ЗНА. Изтъкнал е, че за да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да му придаде обратна сила. Констатирал е, че спорните отношения по извършените от ответника прихващания с изявления, достигнали до банката на 06.11.2014г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Р. Б. за 2014г., обнародван с ДВ бр.98 от 28.11.2014г. Посочил е, че с разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено той да влезе в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./, като предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14 от ЗНА, и напротив разписаното законодателно решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ. С оглед това съдът е счел, че новата разпоредба намира приложение само за възникналите след влизането й в сила правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече възникнали такива, както и по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите факти – в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните вземания до размера на по - малкото от тях. По тези съображения въззивният съд е стигнал до извода, че при извършване преценка за действителност на процесните прихващания, извършени с едностранни изявления от ответника, следва да се приложи действалият към датата на извършването на прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 5 от ЗБН, в приложимата й редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

Изтъкнал е, че нормата на чл. 59 ал.5 от ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника, който по специалния Закон за банковата несъстоятелност е винаги банката, след началната дата на неплатежоспособност. Посочил е, че процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в несъстоятелност, а от ответника „Ломско пиво“ АД с едностранни изявления на последното лице, предвид на което и по отношение на същите правни действия не е налице фактическият състав на нормата на чл. 59 ал.5 от ЗБН за прогласяване на относителната им недействителност. С оглед изложеното съдът е приел предявените искове по чл. 59 ал.5 от ЗБН за неоснователни.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът

на ВКС приема следното:

След допускане на касационното обжалване на въззивното решение е постановено Решение № 8 от 27.05.2021г. по конст. д.№ 9/2020г., с което Конституционният съд на Р. Б. е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал.1-4; Пар.6, ал.1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; чл.60а, ал.1 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2015г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./. С него е обявена за противоконституционна разпоредбата на Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която „Член чл.59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“. В мотивите на решението по конст. д.№9/2020г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му.

С. Р. № 3 от 28.04.2020г. по конст. д.№5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б. по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.

По изложените съображения отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр.98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане.

По правилността на въззивното решение:

Предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове са основани на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.

В случая прихващанията са извършени с изявления от 06.11.2014г., т. е. при действието на редакцията на чл.59, ал.5 от ЗБН /ДВ, бр.92 от 2002/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН от 2014г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2002г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2002г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжникът в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин в ал.1 и ал.3 на чл.59 от ЗБН са разграничени прихващанията, извършени от банката, от тези, извършени от кредиторите. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“ - участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката.

По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на атакуваните прихващания -06.11.2014г., прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59, ал.5 от ЗБН. Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН в сила от 28.11.2014г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила.

Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен само след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен, както правилно е приел решаващият състав на САС.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съставът на САС е отказал да се произнесе по единия от евентуално съединените искове, а именно този по чл.59 ал.3 от ЗБН. Доколкото първоинстанционният съд в постановеното от него решение е приел, че е сезиран само с иска по чл.59 ал.5 от ЗБН, по който се е произнесъл, дори и ако неговата преценка е погрешна, този пропуск би следвало да бъде отстранен само по реда на допълване на решението, а не по реда на инстанционния контрол. Наред с това въззивният съд е съобразил и изричното изявление на касатора – ищец в първото съдебно заседание по делото, че не прави изменение на иска и предявява само иск по чл.59 ал.5 от ЗБН, с оглед на което и първоинстанционният съд е приел в постановеното решение, че е сезиран само с иск по чл.59 ал5 от ЗБН.

Предвид изложеното решението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила като правилно.

На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

На осн. чл.62, ал.2 от ЗБН държавната такса от 37 613,14 лв. за разглеждане по същество на касационната жалба и 30лв. за допускане на касационно обжалване следва да е за сметка на масата на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1309/09.06.2017г. по т. д. №1302/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.

ОСЪЖДА „КТБ“АД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Ломско пиво“АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, офис 15, на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 лева / хиляда лева/.

ОСЪЖДА „КТБ“АД /н./ да заплати по сметка на ВКС сумата от 37 643,14 лв. / тридесет и седем хиляди шестотин четиридесет и три лева и четиринадесет стотинки/ държавна такса за касационното производство, на осн. чл.62, ал.2 от ЗБН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...