Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр.София, 30.10.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3565 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1696/19.06.2023г. е допуснато касационно обжалване на решение № 38/18.03.2022г. по гр. д.№ 158/2020г. по описа на Апелативен съд В. Т. в обжалваната от Ц. Х. Ц. част за проверка неговата допустимост с оглед разрешенията по т.1 на ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т. д.№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът Ц. Х. Ц. иска обезсилване или отмяна на въззивното решение в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу него от КПКОНПИ иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на сума в размер на 47 690, 24 лева – иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура; на сума в размер на 401 950 лева - иззети с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура; на сумата 1197,79 лева, представляваща заплатени погасителни вноски по овърдрафт в периода 23.05.2008г. - 31.12.2008г. по разплащателна сметка в „Р. Б. АД и на сумата 207, 97 лева, представляваща заплатени погасителни вноски по кредит през 2008г. по разплащателна сметка в „Ю. Б. АД. Счита решението за недопустимо, тъй като : 1/ двете парични суми, иззети с протоколи за претърсване и изземване в рамките на висящо наказателно производство, в качеството им на предмет/ облага от престъпленията, за които е обвинен, подлежат на отнемане в полза на Държавата единствено по наказателноправен ред (чл. 53, ал.2 НК) и са недопустим предмет на отнемане по реда на гражданската конфискация по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, а другите две суми са „несъществуващо имущество“, тъй като са преминали през банковите сметки в проверявания период, но не са налични към края му; 2/ е постановено при наличие на преюдициален спор от наказателноправен характер, чиито предмет е престъплението „изпиране на пари“ и елементите от изпълнителното му деяние се припокриват с фактическия състав на незаконното придобиване на имущество по ЗОПДНПИ; 3/ е постановено по нередовна искова молба. Сочи и обосновава и касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК.

Насрещната страна по касационната жалба и ищец по делото КПКОНПИ оспорва жалбата като неоснователна.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, касационната инстанция съобрази следното:

Според разрешението по т.1 на ТР № 1/2017г. ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 8/ 7.05.2014 г. по тълк. д. № 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, спирането на производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, която е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Връзката на преюдициалност се преценява от съда въз основа на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай. В процесния те са следните:

Въз основа на уведомление от 12.04.2016г. на Специализирана прокуратура за привличането на Ц. Ц. като обвиняем за извършени престъпления, попадащи в обхвата на чл. 22 ЗОПДНПИ /отм./ - по чл. 321, ал.3 НК, по чл. 302, т.1 НК и по чл. 253, ал.5 вр. с ал.4, вр. с ал. 2 т.3 НК, КПКОНПИ е образувала с решение № 109/21.02.2018г. производство по отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество и налагане на обезпечителни мерки. Периодът на проверката е от 13.05.2006г. до 13.05.2016г. Комисията е установила нетен доход от 138 818, 75 лева и имущество в размер на 510 112,51 лева и при размер на несъответствието от 371 293, 76 лева, е предявила иск за отнемане на имущество на стойност 471 064 лева. Част от него са сумите 47 690, 24 лева – иззети от жилище на [улица], в отсъствие на Ц., с протокол за претърсване и изземване от 30.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура и 401 950 лева - иззети от къща в [населено място], [улица], в отсъствие на Ц., с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура.

По тези прокурорски преписки ответникът Ц. е привлечен като обвиняем за престъпленията по чл. 321, ал.3 НК, по чл. 302, т.1 НК и по чл. 253, ал.5 вр. с ал.4, вр. с ал. 2 т.3 НК (уведомлението за които е основание за образуваната пред КПКОНПИ проверка), а наказателното производство е висящо в съдебната си фаза – производството по нохд № 537/2017г. по описа на Специализирания наказателен съд не е приключило нито към момента на устни състезания пред въззивния съд, нито понастоящем.

Обвинението за престъпление по чл. 253, ал.2 НК по висящото наказателно дело е за това, че: 1/ Ц. е държал парична сума на обща стойност 47 647 лева, за която е знаел, че е придобита чрез престъпна дейност, в жилище на [улица], София, където живеел на семейни начала с М. Г. и откъдето тази парична сума е иззета с протокол за претърсване и изземване от 30.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура и 2/ Ц. е държал парична сума от 401 950 лева, за която е знаел, че е придобита чрез престъпление, на адрес в [населено място], [улица], където е регистриран постоянния му адрес за периода 2013г.- 31.03.2016г. и откъдето тази сума е иззета с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура.

Гореизложеното позволява категоричен фактически извод, че част от имуществото, което, като част от незаконното имущество е предмет на отнемане по гражданския иск, е и предмет на престъпление по чл. 253, ал. 2 НК, подлежащ на отнемане в полза на Държавата съгласно чл. 253, ал.6 НК. Това тъждество не изключва допустимостта на предявения иск, каквато теза обосновава касаторът, изхождайки от твърдението, че в случая конфискационното производство по ЗОПДНПИ /отм./ има за предмет облага, която е допустимо да бъде конфискувана единствено по наказателноправен ред. Това твърдение е невярно, защото по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ не се отнема конкретна облага/ доход/ приход, а незаконно имущество - това, за което не е установен законен източник на доходи, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на ДР на закона, а изводът за незаконност на получен доход може да се направи едва след крайния извод, че е налице незаконно придобито имущество поради наличието на значително несъответствие .

Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал.2 НК, наказанието за „изпиране на пари“ по чл. 253, ал.1 НК се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Придобиването/ държането на парите от обвиняемия е елемент от обективния състав на престъплението „изпиране на пари“, а така и от престъпното деяние, поради което попада в пределите по чл. 300 ГПК на задължителната сила на присъдата. От друга страна, принадлежността на иззетите с протоколите за претърсване и изземване пари към патримониума на ответника е правнорелевантен за настоящото производство въпрос, както и основния спорен такъв между страните. Той е от значение за определяне стойността на наличното имущество на ответника, а оттам и за извода налице ли е значителното несъответствие, доколкото то предполага сравнение между нетния доход и наличното имуществото на ответника към края на проверявания период. Дали натрупаните и неизразходвани парични средства, иззети като веществени доказателства, са на ответника подлежи на установяване по наказателноправен ред, защото придобиването/ държането им е елемент от изпълнителното деяние на престъплението по чл.253,ал.2 НК, в извършване на което ответникът е обвинен. Присъдата по това обвинение – осъдителна или оправдателна, ще има обвързваща гражданския съд сила за обстоятелство принадлежат ли на ответника тези пари, поради наличието на тъждество между деянието, предмет на присъдата и поведението на ответника, предмет на доказване в настоящия исков процес, вкл. чрез оборимата презумпция на чл. 68 ЗОПДНПИ /отм./.

Изложеното обосновава крайния извод на касационната инстанция, че е налице преюдициална връзка между наказателното дело и настоящия гражданскоправен спор и разглеждането на същия е следвало да бъде спряно от въззивния съд на основание чл. 229, т.4 ГПК. За да откаже да стори това, с определение № 29/19.01.2021г. въззивната инстанция неправилно се е позовала на разпоредбата на чл.2 от ЗОПДНПИ /отм./ и аналогичната й – чл.5, ал.2 от ЗПКОНПИ, според които производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство. Тези разпоредби, както и тази на чл. 156, ал.6 от ЗПКОНПИ, която гласи: „Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, нямат отношение към дължимия извод за преюдициалност. Тяхното съществуване е оправдано от гражданскоправния характер на регламентираната със ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ конфискация, при който се акцентира върху липсата на санкционен елемент спрямо поведението на лицето, от което се отнема имущество и се изключва възможността да се изследва пряко или косвено произхода от престъпна дейност на незаконно придобитото имущество. Обусловеността на настоящото производство от наказателното не е във връзка с престъпния произход на придобитото имущество.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на Р България следва да обезсили на основание чл. 293, ал.4 ГПК вр. с чл. 270, ал.3 ГПК въззивното решение и в изпълнение постановките на т.1 на ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т. д.№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС да върне делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, с указания за спиране на производството до приключване с влязъл в сила акт на производството по нохд № 537/2017г. по описа на Специализирания наказателен съд, освен ако междувременно такъв е постановен.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК, решение № 38/18.03.2022г. по гр. д.№ 158/2020г. по описа на Апелативен съд В. Т. в обжалваната част, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявения от КПКОНПИ срещу Ц. Х. Ц. иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на Държавата на сума в размер на 47 690, 24 лева – иззети с протокол за претърсване и изземване от 30.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура; на сума в размер на 401 950 лева - иззети с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2016г. по ДП № 61/015г. по описа на Следствен отдел при СП, пр. пр. №538/2015г. по описа на Специализирана прокуратура; на сумата 1197,79 лева, представляваща заплатени погасителни вноски по овърдрафт в периода 23.05.2008г. - 31.12.2008г. по разплащателна сметка в „Р. Б. АД и на сумата 207, 97 лева, представляваща заплатени погасителни вноски по кредит през 2008г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на Апелативен съд В. Т.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: