РЕШЕНИЕ № 6691 София, 21.06.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Йоана Йорданова и с участието на прокурора Ивайло Медаров изслуша докладваното от съдията Христо Койчев по административно дело № 1300 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на А+Т 96 ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против решение № 5960/18.10.2022г., постановено по адм. дело № 9936/2022г. на Административен съд София град, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 22221020003587-091-001/22.02.2021г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 863/07.06.2021г., на Директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчни периоди месец юни, август и септември 2018г., по издадени фактури от Болдер 18 ЕООД и Мениджмънт протект ЕООД, в общ размер на главница от 74 462лв. и лихви в общ размер на 18 854.96лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По отношение отказаното право на ДК по фактура издадена от Болдер 18 ЕООД се сочи, че както РЛ, така и доставчикът са представили всички необходими документи доказващи реалността на извършената фактурирана доставка, както на стоките, така и на услугите по монтирането им. Сочи се, че данъчния орган не оспорва, че доставчикът е получил стилажите от своя поддоставчик Юмес 2002 ЕООД, но не е установил дали последния е имал възможност да извърши и монтажа на стоките, а се е...