Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 1373/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. К., срещу решение №7068/23.11.2022г. постановено по адм. дело №11313/2021г. на Административен съд София-град(АССГ).

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Моли преписката на осн. чл.172, ал.2 АПК да бъде върната на КЗЛД за ново произнасяне, при което да се установи дали администратора на лични данни-нотариус Гайдаджиева е изпълнила задължението по чл.23, ал.1 ЗЗЛД, във вр. с чл.4, ал.1, чл.6 и чл.21 от Регламент 2016/679, във вр. с чл.25ж, ал.3 от ЗЗЛД, във вр. чл.59, ал.1 от ЗЗЛД, във вр. чл.64, ал.1 от ЗЗЛД, във вр. чл.84-86 от ЗЗЛД. Моли алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания за правилното прилагане на материалния ЗЗЛД и на Регламент 2016/679. Подробни съображения излага в касационната жалба и в СЗ. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - В. Г., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на А. К. срещу Решение №ППН-01-922/2020г. от 27.08.2021г. на Комисията за защита на лични данни, с което КЗЛД обявява жалба с рег.№ППН-01-922 от 30.12.2020г. подадена от А. К. срещу В. Г. - нотариус с район на действие на РС-Пазарджик, вписана под №612 в регистъра на НК, за неоснователна, при заявени нарушени права по чл.59, ал.1 и чл.64, ал.1 ЗЗЛД: извършени от нотариуса действия на дата 15.06.2020г., изразени в удостоверяване съдържанието на личния профил на А. К. в социалната мрежа, включващо снимки, лична информация за неговото семейство и неговите приятели, по искане на Н. Б., с която се намира в съдебни спорове.

Решението на АССГ е неправилно, постановено при наличие касационното основание по чл.209, т.3, предл. второ от АПК.

За да постанови обжалваното решене съдът е приел, че оспорения акт на КЗЛД е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна.

За да достигне до извод за съответствие на оспорения акт с материалноправните норми и с целта на закона АССГ е приел, че личните данни на жалбоподателя Костов, налични във Facebook профила А. К. са били законосъобразно обработени, на основание чл.6, 1, б. д от Регламент (ЕС) 2016/679 (наричан по-нататък Регламента, ОРЗД).

Съдът е счел, че в случая обработването на личните данни е извършено в рамките на нотариално производство по см. на чл.569, т.2 и т.3 ГПК за удостоверяване на съдържанието на частен документ и за явяване на лице пред нотариуса за извършване на действия пред него.

Според съда удостовереното от нотариуса съдържание на Facebook профила А. К. към 15.06.2020г., представлява частен електронен документ по см. на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент (ЕС) 910/2014) във вр с чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Според съда нотариус Гайдаджиева е извършила предвиденото в чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ нотариално действие по удостоверяване съдържанието на частен електронен документ ( по см. на чл.3 от Регламент (ЕС) 910/2014), в качеството й на нотариус, по устна молба на трето лице съгл. чл.571 ГПК, за което е съставен КП в съответствие с чл.593 ГПК.

АССГ е приел, че при обработване личните данни на жалбоподателя Костов, чрез извличане от уебсайт Facebook, заинтересованата страна Гайдаджиева, не е нарушила принципите, регламентирани в чл.5 ОРЗД, включително принципа за законосъобразност и добросъвестност, тъй като в случая обработването на личните данни на Костов е било необходимо при упражняването на официални правомощия, предоставени със закон на администратора.

В процесния казус с жалба до КЗЛД, касатора е поискал ангажиране административно-наказателна отговорност на В. Г. - нотариус с район на действие на РС-Пазарджик( за която не е спорно, че е администратор по см. на чл.4, т.7 ОРЗД) в хипотезата на чл.4, ал.1 ОРЗД вр. чл.25ж, ал.3 ЗЗЛД, вр. чл.59, ал.1 ЗЗЛД, вр. чл.64, ал.1 ЗЗЛД, вр. чл.84-86 ЗЗЛД.

От прочита на иницииращия документ на касатора до КЗЛД и предвид съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд, са очертават два спорни по делото въпроси:

1. Спорният въпрос по отношение законосъобразното обработване от Гайдаджиева на лични данни на касатора-субект на данни по см. на чл.4, ал.1 ОРЗД - три имена, адрес, лицеви изображения и друга информация с която субекта на данни би могъл да се идентифицира, които данни са били достъпни на дата 15.06.2020г. под формата на електронен документ по см. на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на европейския парламент и на съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, във Facebook профила А. К..

По този спорен въпрос настоящият състав приема, че обработването е извършено от Гайдажиев в качеството й на Нотариус по см. на чл.2 ЗННД, който на 15.05.2020г. е извършил нотариално действие по см. на цитирания закон, регламентирано в чл.569, т.2 ГПК - удостоверяване съдържанието на документ.

На процесната дата -15.05.2020г. е бил наличен текстови и визуален запис в платформата Facebook, който запис, както се отбеляза по горе е съдържал лични данни на касатора. Съдържанието, съхранявано в електронна форма е било визуализирано на устройство - компютър, като чрез допълнително устройство за разпечатване на електронно съдържание е материализирано част от това съдържание на друг материален носител (хартия), върху който предвид действащата към този момент законодателна уредба е възможно извършване на предвиденото в Глава петдесет и четвърта от ГПК нотариално производство - нотариално удостоверяване.

В нотариалното производство по удостоверяване съдържанието на документ, нотариуса в това му качество действа, упражнявайки правомощия, предоставени му със закон. Всички лични данни, съдържащи се документа, чието съдържание нотариуса удостоверява, чрез нотариалното действие по чл.2 ЗННД, се смятат за обработени от нотариуса в качеството му на администратор на лични данни законосъобразно по смисъла и на основание разпоредбата на чл.6, т.1, б. д ОРЗД, защото е налице предвиденото в цитираната разпоредба условие за необходимост на обработването при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Поради това правилен е извода на първостепенния съд, че в процесния случай при обработване личните данни на А. К. от администратора на лични данни - нотариус Гайдаджиева не са нарушени принципите, свързани с обработването на лични данни по чл.5 ОРЗД, в т. ч. законосъобразност.

Основанието за обработването което се прилага спрямо администратора е установено от държавата членка -в случая в ЗННД. Несъмнено основанието е необходимо за изпълнение на предоставените на администратора на лични данни официални правомощия в ЗННД, каквото е изискването и на чл.6, т.3, б. б ОРЗД.

Не се кредитират доводите на касатора за незаконосъобразно обработване на личните данни поради липса на съгласие. Процесното правно основание за обработване на лични данни по чл.6, т.1, б. д ОРЗД, изключва основанието по чл.6, т.1, б. а ОРЗД. Същественото е, че в процесния казус личните данни са обработени при осъществяване непосредствената цел на администратора на лични данни да осъществи нотариалното удостоверяване. В този случай и по аргумент от разпоредбата на чл.6, т.4 ОРЗД не се изисква съгласието на субекта на данните за обработването им. Съгласие би се изисквало само при обработването им за цели, различни от тези, за които първоначално са били обработени (с операция по чл.4, т.2 ОРЗД), за каквато хипотеза данни по делото липсват.

2. Спорният въпрос по отношение липсата на приложени подходящи технически и организационни мерки от администратора на лични данни, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с този закон( чл.59 ЗЗЛД) и относно приложени мерки от администратора по чл.64 ЗЗЛД, каквито оплаквания са наведени от А. К. както пред независимия надзорен орган в иницииращия административното производство документ, така и в жалбата пред АССГ.

Основателни са доводите на касатора, че по тези въпроси липсва произнасяне от първостепенния съд, който е изследвал единствено материалноправните предпоставки за законосъобразно обработване на личните данни по см. на чл. 45 ЗЗЛД вр. чл.5 и чл.6 ОРЗД, но не и приложимите норми спрямо заявените от жалбоподателя оплаквания за нарушения по чл.59 и чл.64 ЗЗЛД вр. чл.45 ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни. Мотиви в тази насока липсват, както относно произнасянето на КЗЛД по доводите на Костов в тази част на жалбата до надзорния орган, така и по принцип, предвид разпоредбите на ЗЗЛД и ОРЗД в тази насока.

Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл.172а, ал.2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка.

Обжалваното решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с процесуалните норми, приложимите материално правни норми и целта на закона, предвид оплакванията на жалбоподателя, свързани с прилагането на чл.59 и чл.64 ЗЗЛД вр. чл.45 ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни при извършеното обработване на личните данни на Костов в процесната хипотеза на нотариално удостоверяване в контекста на действащите норми на ЗЗЛД и ОРЗД.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №7068/23.11.2022г. постановено по адм. дело №11313/2021г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени по-горе в мотивите.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ