Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. А. Членове: МАРТИН АВРА. М. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 1308 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Директорът на Регионалната здравна инспекция – Благоевград обжалва Решение № 1817/02.11.2022 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 463/2022 г., с което е отменена негова Заповед № РД-15-04-9/10.05.2022 г. за прекратяване, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, на служебното правоотношение с И. Т. на длъжност „главен юрисконсулт” в Дирекция „Административно-правно, финансово и стопанско управление” към РЗИ.
Ответникът И. Т. е на становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима и основателна.
Атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.
1. Мотивите към съдебното решение в частта им, с която се приема, че е налице реално съкращаване на длъжността (които по същество не са и оспорени от ответника по касация с отговора по жалбата), се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а повторното им казуистично обсъждане – ненужно.
2. Решаващите изводи на съда обаче за противоречието на заповедта с целта на закона (основание за отмяна по чл. 146, т. 5 АПК) при упражняване на правомощието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., чийто фактически състав е осъществен, са неправилни от материалноправна страна.
Целта на закона би била накърнена именно ако съкращаването на длъжността е фиктивно, т. е. извършено е с намерението да бъде прекратено служебното правоотношение с точно определен служител. Обективните източници на данни не подкрепят подобно заключение.
Длъжността е била трансформирана в „системен администратор III степен“ в същата дирекция, а необходимостта от нея е обоснована в мотивирано становище на директора на дирекцията от 09.05.2022 г. Коректно е съждението на съда, че функциите, задълженията и изискванията за заемане на двете длъжности не са идентични, дори сходни.
От друга страна, конкурсът за незаетата щатна бройка за „старши юрисконсулт“, противно на съображението на съда, не е протичал към момента на прекратяване на правоотношението с Тодоров. Конкурсната процедура е приключила на 19.04.2022 г., а върху писмото, с което е предоставена цялата конкурсна документация, органът по назначаване е поставил резолюция за назначаване на класирания от 28.04.2022 г.; в поименното разписание, в сила от 09.05.2022 г., фигурира назначен на длъжността служител.
3. Налице е несъответствие между отреченото от съда задължение на органа по назначаване да извърши подбор в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и припознатия порок на заповедта поради неспазването на изискване за мотивиране на избора кой от двамата служители, заемащи длъжността "главен юрисконсулт", да запази на работа.
а. Всъщност мотивирането на избора на органа, основано на професионалните качества на служителите, би било израз на оценка в резултат на извършен подбор.
При прекратяване на служебното правоотношение на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а въпрос на неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност е преценката му за прекратяване на конкретно служебно правоотношение. Органът би бил обвързан само ако е въвел правила, с които приема критерии за извършване на подбор, тъй като те ограничават оперативната му самостоятелност. Дори и тогава се проверява единствено спазването на правилата на процедурата, а не правилността на преценката, дадена при нейното провеждане – вж. мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. по тълк. д. № 2/2011 г., ОСК на ВАС.
б. В случая няма данни, нито се твърди, да са обявени правила за подбор в администрацията. Въпросът дали избора между двамата служители е най-благоприятния за дейността на РЗИ не е подведомствен на съда. Решението по какъв начин да структурира звената в администрацията и кои длъжности да съкрати или трансформира принадлежи на ръководителя на административната структура и е функция от управленска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол по установени от закона критерии, вкл. и по повод оспорването на акта за прекратяване на служебното правоотношение. В разглеждания контекст разпоредената със заповедта правна последица не нарушава баланса между интереса на държавната служба и личния интерес на служителя.
4. а. При изпълнението на условията за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. (съкращаване на длъжността в хипотезата на намалена численост на заемащите я служители) и отсъствието на констатираното от първостепенния съд основание за незаконосъобразност на заповедта, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото решено по същество с отхвърляне на жалбата против акта – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.
б. С оглед изхода на спора, в полза на касатора ще бъдат присъдени своевременно заявените разноски за настоящата инстанция общо в размер на 1070 лв. за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса – чл. 143, ал. 3 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1817/02.11.2022 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 463/2022 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Т. срещу Заповед № РД-15-04-9/10.05.2022 г. на директора на Регионалната здравна инспекция – Благоевград.
ОСЪЖДА И. Т., [ЕГН], да заплати на Регионалната здравна инспекция – Благоевград сумата от 1070 (хиляда и седемдесет) лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. А. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА