Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 1506 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С решение № 1886 от 11.11.2022 г. по адм. д. № 358/2022 г. Административен съд - Благоевград по жалба на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД, [ЕИК], е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, с който на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД за ревизираните данъчни периоди 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г. и 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. са установени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на 12 139 001. 84 лв., от които 11 112 916. 64 лв. главница и 1 026 085. 20 лв. лихва и е осъдил НАП да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 77 054. 40 лв.
Срещу решението на Административен съд - Благоевград е подадена касационната жалба и допълнение към нея от директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н. И., в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. А.. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – "Б. С. Г. ИГ" ЕООД, представлявано от управителя П. Б., чрез адв. С. Ж., в писмен отговор и в съдебно заседание взима становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е бил РА № Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, с който за данъчните периоди 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г. и 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 11 181 235.35 лв. и лихви за просрочие 1 026 085.20 лв., при деклариран ДДС за внасяне общо в размер на 68 318. лв. След приспадане на внесения данък, с процесния РА е установен ДДС за довнасяне в общ размер на 12 139 001. 84 лв., от които 11 112 916. 64 лв. главница и 1 026 085. 20 лв. лихва. Допълнително установените данъчни задължения произтичат от непризнати 32 бр. кредитни известия (КИ) с ДДС в размер на 5 979 083.31, включени в дневника за продажби на ревизираното лице за м. 12.2020 г. към фактури, издадени на „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД, като ревизиращите органи са приели неизпълнение на условията на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Наред с това е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размера на 5 433 833.33 лв. по фактури, издадени от „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД, като органите по приходите са приели, че в случая се касае за формално фактуриране на доставки, без реално осъществяване на такива от посочените доставчици, поради което е отказано ползване на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
С първоинстанционното решение е отменен изцяло РА и са присъдени в полза на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 77 054. 40 лв.
Според Административен съд – Благоевград неправилно органите по приходите не са признали КИ с ДДС от 5 679 083. 31 лв., включени в дневника за продажби на ревизирания търговец за м. 12. 2020 г към фактурите, издадени от „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД. Решаващият съд е изложил мотиви, че между "Б. С. Г. ИГ" ЕООД /изпълнител/ и „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД /възложител/ е бил сключен на 18.06.2020 г. Рамков договор за доставка на материали и СМР за автомагистрала "Хемус", участък 6, като цената на договора възлиза общо на 41 836 500. 00 лв. с ДДС, която е следвало да се плати, както следва - до 30.06.2020 г. 36 040 000. 00 лв. и 5 796 500. 00 лв. до 31.07.2021 г. Като гаранция за изпълнението на договора е договорено страните по него да сключат договор за залог на търговското предприятие на ревизираното търговско дружество (л. 535-536, том II от делото). Впоследствие със споразумение от 30.12.2020 г. (л. 426, том II от делото) договорът за залог е бил прекратен, въз основа на което са издадени процесните КИ. Административният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, според което има обвързване на всяко едно КИ с фактурата, към която е издадено, като съдебният експерт заявява, че в счетоводството на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД няма осчетоводени записвания, свързани с цялостно или частично изпълнение на доставка по Рамков договор за доставки на материали и услуги от 18.06.2020 г. Решаващият съд е приел, че в случая процесните КИ съответстват на чл. 115 от ЗДДС, тъй като едно от условията на закона за издаване от доставчика на КИ е налице – развалянето на договора между "Б. С. Г. ИГ" ЕООД и „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД ".
Първоинстанционният съд не е възприел и мотивите на данъчните органи за приложението на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС по доставките от „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД. Според решаващият съд за целите на данъчното облагане е от значение дали има достатъчно данни за осъществени стопански операции от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно начислен данък, т. е. дали съществуват реални търговски отношения между ревизираното търговско дружество и неговите съконтрагенти. Административният съд е стигнал до заключението, че доставките, предмет на процесните фактури, не са инцидентни, същите са пряко свързани с предмета на дейност както на ревизираното лице, така и на неговите доставчици, фактурите са отразени в счетоводствата на тези дружества, като плащанията са направени по съответните банкови сметки на доставчиците. Подкрепил е изводите си с приета ССчЕ и разпита на свидетелите В. П., Г. Б. и Н. Л. – служители на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД.
Крайният извод на първоинстанционния съд е за незаконосъобразност на РА и в тази му част, поради което е отменил същия изцяло.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
1.Между страните не се спори, че "Б. С. Г. ИГ" ЕООД е издал през м. 12. 2020 г. 32 бр. КИ (всички с дата 30.12.2020 г.) към „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД с данъчна основа 40 337 083,35 лв. и ДДС – 8 067 416,65 лв. Във всяко КИ са посочени данъчната основа, размерът на ДДС, както и към коя фактура се отнася, като основанието за издаване на фактурите е „аванс“. Не се спори, че "Б. С. Г. ИГ" ЕООД е включило в дневника за продажби за м. 12.2020 г. 24 бр. КИ с обща данъчна основа 29 395 416,69 лв. и ДДС 5 679 083,31 лв. Безспорно е също така, че „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД е отразило в дневника за покупки за м. 1.2021 г. само част от процесните КИ с данъчна основа 11 941 666,70 лв. и ДДС – 2 388 333,34 лв. С искане за представяне на документи № Р-22000121002275-040-002823.09.2021 г. от "Б. С. Г. ИГ" ЕООД е изискано да предостави на ревизиращите органи всички документи и доказателства за основанията за издаване на тези КИ. От ревизираното лице са представени фактурите, КИ, рамков договор от 18.06.2020 г., договор за залог на търговско предприятие от 10.08.2020 г. и споразумение за прекратяване на договор за залог на търговско предприятие.
Видно от представените документи, на 18.06.2020 г между "Б. С. Г. ИГ" ЕООД /изпълнител/ и „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД /възложител/ е бил сключен Рамков договор за доставка на материали и СМР за автомагистрала "Хемус", участък 6 – съгласно техническа документация. Цената на договора възлиза общо на 41 836 500. 00 лв. с ДДС, която е следвало да се плати, както следва - до 30.06.2020 г. - 36 040 000. 00 лв. и до 31.07.2021 г. - 5 796 500. 00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, гаранция за изпълнението на договора е сключването на договор за залог на търговското предприятие на ревизираното търговско дружество, какъвто е сключена на 10.08.2020 г. (л. 535-536, том II от делото). Впоследствие със споразумение от 30.12.2020 г. (л. 426, том II от делото) договорът за залог е бил прекратен.
Ревизиращите органи, въз основа на горните факти и доказателства са приели, че не е ясно основанието за издаване на КИ с обща данъчна основа 29 395 416,69 лв. и ДДС 5 679 083,31 лв., които "Б. С. Г. ИГ" ЕООД е включило в дневника за продажби за м. 12.2020 г. Данъчните органи са се позовали на разпоредбите на чл. 115 ЗДДС, съгласно които КИ се издават при настъпването на определение условия. На основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, а съгласно чл. 115, ал. 2 ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.
Неправилно Административен съд – Благоевград е приел, че са налице условията на чл. 115 ЗДДС. В случая на ревизиращите органи не са предоставени доказателства за развалянето на сделката, както и банкови документи, които документират извършеното възстановяване на плащания. Липсват и документи, удостоверяващи прихващане или уреждане по друг начин на стопанските и финансовите отношения между дружествата. Споразумението от 30.12.2020 г. се отнася само за прекратяването на договора за залог между „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО – БЛАГОЕВГРАД“ АД /заложен кредитор/ и "Б. С. Г. ИГ" ЕООД /залогодател/. В него е посочено, че за „неусвоения аванс (по Рамков договор за доставка на материали и СМР) залогодателят се е задължил да издаде кредитно известие в 14 дневен срок считано от 30.12.2020 г., като възстанови същия на заложния кредитор. В процесните фактури е посочен начинът на плащане – по сметка в ИНТЕРНЕШЪНАЛ АСЕТ БАНК АД, а видно от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ (л. 733, том III от делото) ревизираното лице "Б. С. Г. ИГ" ЕООД е начислило 20 % ДДС по 32 бр. издадени фактури, като фактурите са включени в дневниците за продажби на задълженото лице по предходни данъчни периоди.
С оглед изложеното от органите на приходите е направен правилен извод, че не са изпълнени условията на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за издаване на КИ. Налице е неоснователно издаване на КИ, което води до благоприятни последици за ревизираното лице относно начисления данък в посока увеличение със сумата ДДС в размер на 5 679 083,31 лв.
Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд – Благоевград е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
2. За данъчния период м. 9.2020 г. "Б. С. Г. ИГ" е ползвало данъчен кредит в размер на 286 399. 33 лв. по фактура № 25/11.09.2020 г. с предмет „наем на техника, съгласно договор от 11.05.2020 г.“, издадена от „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД.
Доставчикът „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД на връчените по реда на чл. 32 ДОПК искане за представяне на документи и писмени обяснения, не е отговорил и не е представил документи и писмени обяснения. При извършената проверка на „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД в информационните масиви на ТД на НАП София, е установено, че органите на приходите са осъществили контакт с управителя на дружеството И. Т., който в присъствието на свидетел е заявил, че не притежава и никога не е притежавал документи на „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД. Същият заявява, че не знае каква е дейността на дружеството, съществуват ли обекти на търговеца и къде се намират, кой извършва счетоводно обслужване, не е подписвал фактури и договори с клиенти и доставчици. Посочените обстоятелства са декларирани лично от И. Т. в предоставената му от органа по приходите декларация, заведена в деловодството на офис Видин с вх. № 3697/27.04.2021 г.(л. 170, том I от делото), като за проведената среща е съставен Протокол № Кд73 № 1668077/27.04.2021 г., а документите са присъединени към настоящото ревизионно производство с Протокол № П-22221421110877-ППД-001/11.10.2021 г. (л. 167, том I от делото).
Процесната фактура № 25/11.09.2020 г. е с данъчна основа 535 000,00 лв. и ДДС 107 000,00 лв., като предмет на доставката е „наем на техника, съгласно договор от 11.05.2020 г.“. От "Б. С. Г. ИГ" ЕООД е представен договор от 11.05.2020 г., сключен между ревизираното лице и „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, като съгласно чл. 1 от този договор са предоставени по наем верижен багер (1 бр.) и булдозери (2 бр.). В хода на ревизията е представен и протокол от 18.09.2020 г., с който страните се споразумяват да уредят отношенията си чрез прихващане на вземането на "Б. С. Г. ИГ" по фактура № 563/15.09.2020 г. в размер на 64 200,00 лв. с ДДС с вземането на „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД по фактура № 25/11.09.2020 г. в размер на 1 718 396,00 лв. Не се спори между страните, че „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 04.11.2019 г. и е дерегистрирано от 12.08.2021 г., като не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. и не е публикувало ОПР и баланс за същата година.
Настоящият касационен състав приема за основателни доводите на касатора, че по същността си дейността, свързвана с почистване на обекта, посочен в договора, налага и наличието на транспортни средства за извозване на строителни отпадъци, както и разходи за гориво. В случая от ревизиращите органи е извършена проверка в дневниците за покупки на „ПРО БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД за периода 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., при което е установено, че липсват покупки на стоки, материали или горива.
В процесния случай е налице съвкупност от факти и обстоятелства, които навеждат на извод за формално прилагане на условията за данъчно предимство. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите В. П., Г. Б. и Н. Л., без да отчете тяхната връзка с ревизираното лице, тъй като същите са служители на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД.
Неоснователно Административен съд – Благоевград се позовава на практиката на СЕС по дело С-324/11. Преценката за това налице ли е осъществена доставка следва да се извърши от националния съд по националните процесуални правила, като правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде признато, когато е доказано. В случая липсва доказано данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както и предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит.
3.Изложеното по-горе относно формално фактуриране на доставки, без реално осъществяване на такива, е напълно относимо и за доставките по фактурите, издадени от „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД.
За данъчния период м.12.2020 г. ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 149 444,00 лв. по 9 бр. фактури, издадени от „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД, както и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 997 990,00 лв. по 7 бр. фактури, издадени от „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД. Във всички фактури на „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД предметът на доставките е посочен по един и същ начин, а именно: “плащане по договор и протокол (с конкретна дата)“, като единствената съществуваща разлика между вписания в отделните фактури предмет е в датата на протокола, при което тази дата винаги съвпада с датата на фактурата.
От "Б. С. Г. ИГ" ЕООД са представени към фактурите от „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД копия от договор с три анекса и приемо-предавателни протоколи. Аналогично от ревизираното лице са представени към фактурите от „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД копия от договор с три анекса и приемо-предавателни протоколи. Между "Б. С. Г. ИГ" ЕООД и „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД е сключен договор от 27.08.2021 г. с предмет: различни видове СМР на обект Сърница-Велинград във връзка с превантивен ремонт на пътя, като впоследствие „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД е приело за извърши дейности с анекс № 1 от 27.09.2020 г. на обект - път Мездра - Ботевград, с анекс № 2 от 27.11.2020 г. на обект - гр. Велинград, в близост до Юндола-Якоруда и с анекс от 28.11.2020 г. на обект – третокласен път община Велинград. Между "Б. С. Г. ИГ" ЕООД и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД е сключен договор от 07.08.2021 г. с предмет извършване на строителни работи на обект – Велинград, горски пункт „Селище“ като впоследствие „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД е приело за извърши дейности с анекс № 1 от 27.08.2020 г. на обект – път I-8 Белово – Пазарджик – Пловдив, с анекс № 2 от 10.09.2020 г. на обект Велинград – в близост до Юндола-Якоруда и с анекс № 3 от 28.10.2020 г. на обект Ботевград – Мездра.
Както „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД, така и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД не са представили доказателства, че разполагат със собствени материални активи. Като доказателство за техническа обезпеченост „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД е представило единствено договор за наем от 28.08.2020 г. на строителна техника с „НИНА ПЛАСТ 96“ ЕООД, като по този договор доставчикът е наемател на техниката, а по договор за наем от 15.09.2020 г. „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД се явява наемодател на строителна техника на „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД, при което по втория договор техниката не е индивидуализирана с посочване на регистрационен номер или по някакъв друг начин.
Наред с това ревизиращите органи правилно са отбелязали, че наред с необходимата техника, изпълнението на фактурираните работи изискват влагането на съответните материали като гориво, пясък, цимент, плочки и други материали за полагане на настилка. Това е така, тъй като описаните дейности са свързани с обработка на пукнатини и фуги в настилката, подмяна на повредени плочки, облицовка на изкопи, оформяне на фуги, полагане на трошен камък, възстановяване на подпорни и укрепителни стени и др. Доставчиците не са представили доказателства за вложени материали, а при проверка на дневниците за покупка за процесните месеци е установено, че не са декларирали покупка на стоки, материали или горива.
Не на последно място „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД не са представили данни за лицата, които са извършили услугите, място, период и обект, на който са извършили услугите, липсват данни за осигуряване на служителите с предпазни средства, провеждане на инструктаж, разяснения за дейностите, които трябва да бъдат извършени, вкл. с какъв транспорт са пътували до обектите, пътни листове, заповеди за командировка и др.
Действително, в своята практика СЕС многократно е посочвал, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание за отказ на претендираното от ревизирания данъчно предимство. Наред с това обаче, той не е отричал необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка - било то на стока или на услуга. Това негово разбиране, както се излага от ответника по касация в отговора на касационната жалба, е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".
СЕС последователно подчертава, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C-454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11.
Изискуемите материалноправни предпоставки за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са за пореден път конкретизирани от СЕС в Решението от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13. С него той разяснява, че "от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. "
В тази връзка е необходимо да се посочи, че спецификата на икономическата дейност на търговците предполага, че документите, които се съставят в отношенията между тях, в преобладаващата си част са частни свидетелстващи или диспозитивни. Същите не се ползват с материална доказателствена сила досежно своето съдържание, с оглед на което преценката на тяхната вярност следва да се осъществи от съда въз основа на съвкупния анализ на всички относими доказателства. Действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно съответните процесуални и материално правни норми, като това е изрично подчертано в т. 31 от тълкувателно приложимото Решението по дело С-285/11 г. В точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС сочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами или злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС.
В тази хипотеза определящо за правомерността на отказа на претендираното данъчно предимство от ревизирания е наличието на обективни данни, че сделките са белязани с измама. Индициите в тази насока са обсъдени от ревизиращите органи в РД и РА, вкл. с наведените доводи, че "Б. С. Г. ИГ" ЕООД е разполагал с кадрова, материално и техническа обезпеченост само да извърши посочените дейности в договорите, сключени с „ВИНДОР МОНТАНА“ ЕООД и „ЛЕВЕНТА 90“ ЕООД и същият не е имал нужда от подизпълнители. Съвкупният анализ на относимите доказателства сочи към наличието на изискуемия се субективен елемент, който изключва добросъвестността на ревизираното лице и е основание за отказ на претендираното данъчно предимство.
Следователно, събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателствата обосновават крайния извод за материална законосъобразност на процесния РА, което налага отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг с отхвърляне на жалбата на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД срещу РА.
При този изход на спора на касатора се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК деловодни разноски в общ размер на 379 468 лв., които включват юрисконсултско възнаграждение в размер на 374 968 лв. (по 187 484 лв. за всяка съдебна инстанция), определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 4 500 лв. – държавна такса за касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1886 от 11.11.2022 г. по адм. д. № 358/2022 г. на Административен съд – Благоевград, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б. С. Г. ИГ" ЕООД, [ЕИК], срещу Ревизионен акт № Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА "Б. С. Г. ИГ" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, местност „Шейница-Ш.24“ № 5, представлявано от управителя П. Б., да заплати на Националната агенция за приходите – София деловодни разноски в размер на 379 468 лв. (триста седемдесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и осем) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ