Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. А. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 1511 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Агроимпулс 2000“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Тервел, представлявано от управителя Е. Н., срещу Решение № 361 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 582/2020 г. от Административен съд Добрич с доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Министерството на иновациите и растежа, което след решение на Народното събрание за разделяне на Министерството на икономиката встъпва в производството като ответник по иска, чрез процесуалния си пълномощник юрк. М. Х., представя писмено становище, поддържано в о. с.з от юрк. А., за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК досежно претенцията за присъждане на разноски на касатора.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 и чл. 219 АПК намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от „Агроимпулс 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Тервел, представлявано от управителя Е. Н., с иск срещу Министерство на икономиката, с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и цена на иска 1 465 490 лева, представляващи имуществени вреди – пропуснати ползи, настъпили вследствие: 1. незаконосъобразни действия, изразяващи се в произнасяне на органа след изтичане на указан от съда 20-дневен срок; 2. с нищожен административен акт, поради това, че към посочената дата е било налице друго висящо съдебно производство по оспорване на предходен акт на същия орган, а именно Решение № РД-16-647 от 25.05.2018 г. на главния директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност" в Министерство на икономиката и ръководител на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020; и 3. бездействия на длъжностни лица на ответника (оценителна комисия и главния директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност 2014-2020 г.), изразяващи се в несъобразяване на указанията на АС – Варна и в неуведомяване за нова оценка по проектното предложение.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск и е присъдил разноски в полза на ответната страна.

За да постанови този правен резултат е приел, че ищцовото дружество не се е справило с доказателствената тежест и не е установило, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, комулативното наличие на изискуемите от специалния закон – ЗОДОВ предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касатора, изложени в касационната жалба и в писмените бележки, представени след приключване на устните състезания, са идентични на възраженията, изложени пред решаващия съд, които този съд е анализирал в мотивите си. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационна основание.

В конкретния случай съдът е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при вярно изведени фактически констатации и точно приложение на относимите законови разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Оплакването на касатора за неправилност на решението, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Противно на изложените в касационната жалба доводи и видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, съдът е изяснил относимите по делото факти и обстоятелства, като е съобразил относимите съдопроизводствени правила и е изложил мотиви, даващи недвусмислен отговор на наведените възражения.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината.

Не могат да бъдат споделени съжденията на касатора, че след постановяване на Определение № 3076 от 08.11.2017 г. по АД № 2765/2017 г. от АС – Варна за административния орган е възникнало задължение в указания 20-дневен срок да изпълнени нормативно определени му действия, изразяващи се в това ръководителят на УО да осигури комисия за оценка, „задължение за контрол върху законосъобразността на процесуалното поведение на комисията и сроковете за извършване на оценка и класиране“ и осигуряване „в срок“ на „валидна оценка“, като неизпълнението на тези действия – е „незаконосъобразно бездействие“.

От внимателния прочит на мотивите на съдебния акт (л.79, посл. абзац от АД №582/2020г.), следва извод, че след връщането на преписката за ново произнасяне на административния орган е указано, че „ … следва, като обсъди приложените към възражението на „Агроимпулс 2000“ ООД писмени документи, а при необходимост и след като ги изиска от кандидата в електронен вид, да прецени налице ли са условията за връщане на процесното предложение на оценителната комисия за извършване на техническа и финансова оценка и в зависимост от това, да постанови своето решение по чл. 34, ал. 4 от ЗУСЕСИФ“. Безспорно издаването на решение по реда на чл. 34, ал. 4 ЗУСЕСИФ се предхожда от „действия“ на административния орган, дължими по закон, които той, противно на твърдяното от касатора, е извършил при новото разглеждане на проекта и преди финализиране на процедурата със съответния административен акт, а именно: 1. Конституирана е нова оценителна комисия със Заповед № РД-16-109/24.01.2018 г на главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020, която да извърши повторна оценка на проектното предложение на „Агроимпулс 2000" ООД; 2. Дадени са указания към кандидата да представи липсващи документи, както и да даде допълнителни разяснения, свързани с подаденото проектно предложение чрез уведомление, извършено през модул „Комуникация" в ИСУН 2020, като му е предоставен едноседмичен срок за отговор, в изпълнение на разпоредбите на чл. 34, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 18, ал. 2 от ПМС №162/05.07.2016 г.; 3. Извършена е оценка на проектното предложение на база наличната информация във Формуляра за кандидатстване и прикачените в т.12 от него електронно подписани документи, след като „Агроимпулс 2000" ООД не е върнал отговор в системата ИСУН 2020, не е представил изисканите му документи и не е дал разяснения в указания му за това срок; 4. Направена е повторна оценка на проектното предложение на търговското дружество с препоръка от оценителната комисия същото да бъде отхвърлено, тъй като не покрива критериите за качество на етап „Техническа и финансова оценка", както и въз основа на получените „0" точки по критерий IV.1 „Реалистичност на разходите по проекта"; 5. Изготвен е доклад № 26-А-125/24.04.2018 г.

Обстоятелството, че не е спазен посочения в акта на съда 20-дневен срок не сочи на извод за „бездействие“ по смисъла на ЗОДОВ, респ. за незаконосъобразност на извършените след този срок действия, тъй като срокът, указан от съда е инструктивен, а не преклузивен. От друга страна конституираната комисия, която следва отново да разгледа проектното предложение на търговското дружество, има законовото задължение да се произнесе в 3-месечен срок, съгласно чл. 33, ал. 2, изр. първо АПК, който срок, видно от приложените доказателства, е бил спазен. С оглед на това изводът на съда, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган е обоснован и законосъобразен.

Неоснователно също се твърди нищожност на Решение № РД-16-647 от 25.05.2018 г. на и. д.гл. директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“, с което процедурата по разглеждане на проектното предложение е финализирана по причина, че към датата на издаването му е било налице „друго висящо съдебно производство“ по оспорване на предходен акт на същия орган и ръководителят на УО „не е имал компетентност да формира нова комисия, различна от първоначално създадената“; „не е имал правомощия да определя нов тримесечен срок“ и заповедта, с която е назначена новата комисия, различна от тази със заповед от 11.11.2016 г., също е нищожна, „като такава, издадена без законово основание и право на ръководителя“. Действията на комисията също се оспорват като „недействителни“, дадената оценка се определя като „нищожна“, а издаването на индивидуален административен акт въз основа на нея „за недопустимо“. Фриволното боравене с правни понятия и свободното тълкуване на норми от закона, ненамиращо опора в него не е основание за касиране на обжалвания съдебен акт. Решение № РД-16-647 на и. д.гл. директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ е издадено от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, в изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, след изпълнение на законовата процедура по разглеждане на заявеното искане, в предписаната от закона форма и в изпълнение на целта на закона.

Следователно отхвърляйки жалбата против оспорения административен акт, решаващата инстанция е постановила съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361 от 09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 582/2020 г. от Административен съд Добрич. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АГЛИКА АДАМОВА