Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 4820/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 67 от 02.03.2023г., по адм. дeло № 277/2022 г. по описа на Административен съд-С. З. /АС-С. З. , с което по жалба на С. Й. Д. е отменено Уведомително писмо рег. № 01-6500/2314 от 05.04.2022 г., в частта, с която се отказва изплащане на финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1 „Компенсационни плащания в планински райони“ от ПРСР 2014-2020г. и преписката е върната на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне.

Касаторът обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал. 5 ГПК.

Ответникът - С. Й. Д. чрез адв. И. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмени бележки.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

АС - С. З. е приел, че С. Д. е регистриран като земеделски производител от 2015 г. За кампания 2017 г. е подал заявление с УИН 24/070617/01176 за подпомагане по схеми и мерки, включително по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за период 2014 - 2020 г.

Съдът е приел, че с процесното уведомително писмо рег. № 01-6500/2314 от 05.04.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отказано изплащане на финансова помощ по подмярка 13.1/НР 1 „Компенсационни плащания в планински райони“. Прието е, че с подаденото от кандидата заявление пo изкуствен начин са разделени стопанствата в размер не по-голям oт 100 ха, за да могат те да получат финансовата помощ пo подмярка "Компенсационни плащания в планински райони" в по-висок размер, като средният размер на нивата на плащане е изчислен на по-високите ставки. Според органа, в случай че площите са били заявени пo мярката и в размер над 100 ха, финансовата помощ, която следвало да бъде платена, щяла да бъде значително по-малка, тьй като за заявената част от площите над 100 ха левовата равностойност е в размер на 30 евро на хектар съгласно чл. 7, aл. 1, т. 3 oт Наредба № 6.

При извършване на административни проверки за кампания 2017 г. е установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство пo мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПPCP между М. С. Д. с УPH 624358 и УИН 24/070617/01180 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 91.61 ха, С. Й. Д. с УPH 649097 и УИН 24/070617/01176 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 38.05 ха, П. П. Д. с УРН 627423 и УИH 24/070617/01177 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 40.52 ха; „КОНАРСКОТО“ ЕООД (ЕИК 203835961) с управител П. Д. с УРН 661760 и УИН 07/080617/44806 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 42.88 ха; и "КРЪСТЕЦ-2016" ЕООД с управител П. Д.. с УРН 680363 и УИH 07/160517/43988 и заявена площ пo мярка 13.1 в размер на 45.33 ха.

При така установеното от фактическа обстановка съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Въз основа на представените по делото доказателства, както и от заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза първоинстанционният съд е установил, че за кампания 2017 г. е налице дублиране на заявени имоти по мярка 13.1/НР 1 между жалбоподателя и Д. и между жалбоподателя и М. Д.. Установил е също така, че П. П. Д. е заявила през 2016 г. имоти с обща площ 22.12 ха и през 2017г – 40.52ха, С. Д. е заявил през 2016г. имоти с обща площ 26,39 ха и през 2017г – 26,39 ха, М. Д. е заявил през кампания 2017 102,51 ха, като е предал на С. Д. имоти с площ 1,04 ха.

Съдът е счел, че припокриването на площ от 5.37 ха между заявените през 2017г. земи от П. Д. и от С. Д. не може да се квалифицира като разделяне на стопанството в хипотезата на изкуствено създадени условия по см. на чл.13, ал.1, т.8 от Наредба № 6 от 24 февруари 2015г. за прилагане на мярка 13 "плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /Наредбата/ така, че да се избегне получаване на подпомагане в размера по чл.7, ал.1, т.3 от Наредбата.

Предвид заключението на вещото лице, съдът е приел за неоснователно твърдението на административния орган, че е налице стопанство, разделено на по-малко от 100 ха, защото нито един от двамата заявители не е имал стопанство, надвишаващо 100 ха през 2016г.

Приел е, че не са ангажирани доказателства от административния орган, които да сочат субективното намерение на земеделските производители да се нанесе вреда - предимство или облага, и те да са в противоречие с целите на мярка 13, разписани чл.1, ал.1-3 от Наредба №6/24.02.2015г. Решаващият съд е достигнал до извода е, че по никакъв начин не се доказва намерението на жалбоподателя умишлено и целенасочено да навреди на европейските финансови структури или да компрометира целта на мярката за подпомагане, неспазвайки европейските стандарти в условията на земеделските стопанства.

При така изложените доводи, съдът е отменил оспореното уведомително писмо като незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Настоящият състав намира, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело и до материалната му незаконосъобразност, тъй като е постановено без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка.

С оспорената част на процесното УП е отказано финансово подпомагане по заявената за кампания 2017 г. от земеделския производител Подмярка 13.1/НР1, поради установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПРСР между лицата земеделски производители: М. С. Д. УРН624358, С. Й. Д. УРН 649097, П. П. Д. УРН 627423, „Конарското“ЕООД УРН 661760, „“Кръстец-2016“ ЕООД УРН680363, при заявени от посочените земеделски производители площи по мярка 13.1 за кампания 2017г. в различни размери.

Правното основание за постановения отказ е разпоредбата на чл.13, ал.1, т. 8 от Наредба № 6 от 24 февруари 2015г. за прилагане на мярка 13 "плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., според която ДФЗ-РА, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато са установени изкуствено създадени условия.

Мотивът за отказ е разделяне (с подаденото от С. Д. заявление) по изкуствен начин стопанствата в размер не по-голям от 100 ха, с цел посочените по-горе земеделски производители да получат финансова помощ по процесната подмярка в по-висок размер, използвайки възможността за диференциране размера на изчислената финансова помощ съобразно метода, определен в чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2015г., основа на който е средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи.

При тези данни правилно АС-С. З. е приел, че предвид разпоредбата на 1, т. 2 от ДР на Наредбата, трябва да се изследва наличието на условията по чл. 60 от Регламент (ЕС) №1306/2020г. във вр. с Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.213г. по Дело С-434/12, постановено по преюдициално запитване на ВАС.

С оглед изложеното в проведеното съдебно производство първоинстанционният съд е трябвало да установи дали фактите, възприети от административния орган в оспорения акт, доказват наличието на обективния и субективния елементи, визирани в т. 29 от цитираното решение на СЕС, за да се приложи клаузата относно заобикаляне на разпоредби по чл. 60 от Регламент (ЕС) №1306/2020г., съответно чл.13, ал.1, т. 8 от Наредбата.

В конкретния казус такова изследване не е направено в пълнота и по делото не са установени релевантните за спора факти, предвид възприетото от административния орган в оспореното УП, според което съмнението за създадено предимство обхваща съвместни действия на общо пет физически и юридически лица-земеделски производители: М. С. Д. УРН624358, С. Й. Д. УРН 649097, П. П. Д. УРН 627423, „Конарското“ ЕООД УРН 661760, и “Кръстец-2016“ ЕООД УРН680363, за периода от 2014 до 2017 г., свързано със заявените площи за подпомагане от тези кандидати през отделните кампании, но предвид и при съществена връзка с подаденото от П. П. Д. заявление за подпомагане с УИН 24/070617/01177 за кампания 2017г.

В този смисъл неправилно е прието от първостепенния съд, че на изследване подлежи единствено кампания 2016 г., сравнена с кампания 2017 г., тъй като част от относимите към спора факти са свързани със завените площи на всички земеделски производители, чиито действия формират съмнение за изкуствено създадени условия. Относими към спора са и фактите, свързани със собствеността на юридическите лица - връзките между физическите лица - собственици, както в това им качество, така и в качеството им на земеделски производители, вкл. на отделните юридически лица. Първоинстанционният съд не е изложил съображения за значението на доказаните по делото правни, икономически и лични връзки между посочените по-горе лица-физически и юридически, в качеството им на земеделски производители, кандидатстващи със сходни мерки за финансово подпомагане, не е изложил и съображения за относимостта на доказаното застъпване между заявените парцели от отделните кандидати към наличието, респективно липсата на умишлена координация между тези лица.

Релевантно за спора с цел изясняване наличието на обективния елемент е установяване на съдържимото в отделните заявления за подпомагане на кандидатите по чл. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., дадените обяснения от земеделските производители в хода на административните проверки по съмненията за нередност за кампания 2017г., включително приложените към тях документи-анкетни карти, договори, фактури, платежни нареждания справки за начислени амортизации.

С оглед изложеното само след установяване на всички релевантни за спора факти, свързани с наличието или не на изкуствено създадени условия по см. на чл.60 от Регламент (ЕС) №1306/2020г. във вр. с Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.213г. по Дело С-434/12., и приложената от административния орган разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредбата е възможна проверката от съда за спазване изискванията на материалния закон, включително за наличие на субективния елемент но не изолирано, а само във връзка с обективните обстоятелства в конкретния казус, предвид Решение на СЕС (шести състав) от 12.09.213г. по Дело С-434/12.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да се отмени и делото да се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти по съответните процесуални способи, включително чрез изискване на цялата административна преписка по издаване на оспорения акт при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно прилагането на материалния закон от АО при съобразяване условията по чл. 60 от Регламент (ЕС) №1306/2020 и Наредба № 6/24.02.2015 г.

При този изход на спора не следва да бъдат определяни разноски за производството пред настоящата инстанция, а направените да бъдат съобразени на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на спора.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 67 от 02.03.2023г., по адм. дeло № 277/2022 г. по описа на Административен съд-С. З.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-С. З.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА