Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: АГЛИКА А. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 1636 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „К. Б. ЕООД, чрез процесуален представител адв. Г. С., против Решение № 7513 от 08.12.2022 г., постановено по адм. д. № 4054/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ).

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от „К. Б. ЕООД срещу Национална агенция за приходите (НАП) иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата в общ размер на 17 793,92 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в резултат на два незаконосъобразни административни акта, издадени от органи на ответника – ПНПОМ № С180022-023-0004212 от 03.12.2018 г., за сумата, в размер на 12 646,57 лева, представляващи законната лихва върху запорираната сума от 229 919 лева за периода 03.12.2018 г. - 18.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и РА № Р-22221018007281-091-001/01.08.2019 г., за сумата в размер на 5 147,35 лева, представляващи законната лихва върху сумата 148 231,94 лева, за периода 01.08.2019 г.-03.12.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.

Посочва, че е неправилен извода на решаващия съд, че не е доказано настъпването на претендираните вреди и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата вреда. Счита, че вследствие именно на незаконосъобразните актове дружеството е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като за периодите 03.12.2018 г. - 18.06.2019 г. и 01.08.2019 г. - 03.12.2019 г. не е могло да ползва собствените си парични средства. Излага твърдения, че ако органите по приходите не бяха издали незаконосъобразните актове - Постановление от 03.12.2018 г. и Ревизионен акт, „К. Б. ЕООД не би се лишил от правото да ползва тези средства.

Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на решение, с което се уважи в пълен размер предявения от „К. Б. ЕООД срещу НАП иск. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Национална агенция за приходите, представлява от юрк. Б., в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение.

Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касационния жалбоподател.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК.

С Решение № 1887/28.02.2022 г. по адм. дело № 4204/2021 г., Върховен административен съд е отменил Решение № 943/17.02.2021г. по адм. дело № 4169/2020 г. на Административен съд – София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания. Образувано е административно дело № 2226/2022 г. по описа на АССГ и с Определение № 3194/18.04.2022 г. производството по делото е разделено, като настоящото съдебно производство е образувано по иск срещу Национална агенция за приходите за сума, общо в размер на 17 793,92 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, за това че в периодите 03.12.2018 г. - 18.06.2019 г. и 01.08.2019 г. - 03.12.2019 г. ищецът не могъл да използва собствените си парични средства в размер на 229 919 лева. Вредите са били претърпени в резултат на два незаконосъобразни административни акта, издадени от органи на ответника: 1.Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, с изх. № С180022-023-0004212 от 03.12.2018 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София и отменено от съда с решение №2956 от 02.05.2019 г. по адм. д. № 472/2019 г. по описа на АССГ, с което в хода на проведено ревизионно производство, образувано със ЗВР Р-22221018007281-020-001/28.11.2018 г. срещу ищеца е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление на ищеца, находящи се в „С. Е. АД, клон България, за сумата от 229 919 лева. Конкретно причинените вреди са определени в размер на 12 646,57 лева, представляващи законната лихва върху запорираната сума за периода 03.12.2018 г. - 18.06.2019 г. и 2. Ревизионен акт № Р-22221018007281-091-001/01.08.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, отменен изцяло с Решение № 1851/01.11.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София. Конкретно причинените вреди са определени в размер на 5 147,35 лева, представляващи законната лихва върху сумата 148 231,94 лева, за периода 01.08.2019 г. - 03.12.2019 г.

Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд, не се оспорва от страните и настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря.

От правна страна съдът е приел иска спрямо НАП за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че първата предпоставка на сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е осъществена - налице са два административни акта - ПНПОМ № С180022-023-0004212/03.12.2018 г. и РА № Р-22221018007281-091-001/01.08.2019 г., които са отменени като незаконосъобразни.

Приел е, че останалите елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не са налице, а именно: не е доказано наличието на претърпяна имуществена вреда от ищеца за цитираните периоди, през които е запорирана сметката му и причинната връзка между отменените административни актове и твърдените от ищеца вреди. Изложил е съображения, че не е установено да е налице пропускане на увеличение на имуществото на ищеца, още по-малко в претендирания размер и не е доказано средствата по запорираната сметка да са били необходими за извършване на действия, които биха увеличили имуществото на дружеството.

По изложените съображения съдът отхвърлил предявените искове, ведно с акцесорните такива и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ осъдил „К. Б. ЕООД да заплати на НАП сумата 360 лева, разноски за юрисконсултско възнагражение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Правилно е прието от административния съд в обжалваното решение, че предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът, на когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената отмяна на административни актове - Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С180022-023-0004212 от 03.12.2018 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП София във връзка с проведено ревизионно производство, образувано със ЗВР Р-22221018007281-020-001/28.11.2018 г. и Ревизионен акт № Р-22221018007281-091-001/01.08.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав.

По отношение на предявените искове не може да се изведе извод, че е налице претърпяна от ищеца имуществена вреда, под формата на пропусната полза, представляваща законната лихва върху запорираната сума, за това че дружеството не е могло да ползва собствени парични средства поради отменените ПНПОМ и РА, при положение че не са ангажирани доказателства, от които да се установи какви са били наличните суми по запорираната сметка за посочените периоди и липсата на безспорни доказателства за необходимостта от използване на запорираните средства във връзка с търговската му дейност. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Действията по обезпечения чрез налагането на запори върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на ищеца не предполагат, че действително тези средства са били налични към тези моменти и след като не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, правилно административният съд е приел исковете за недоказани.

Липсата на кумулативно предвидените предпоставки за реализиране на отговорността на ответника – Национална агенция за приходите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обосновава неоснователност на предявените искове.

В тази връзка съдът е изложил правилни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна – Национална агенция за приходите за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7513 от 08.12.2022 г., постановено по адм. д. № 4054/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „К. Б. ЕООД, [ЕИК] да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА