Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 5332/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, подадена чрез процесуален представител адв. С., против решение № 2228/29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 446/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград (АС Благоевград), с което по жалба на Г. Д. М. е отменена негова заповед № РД-02-33-77/04.05.2022 г., с която е прекратено служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и по частна жалба на министъра на туризма против определение № 467/17.03.2023 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ответната страна - Г. Д. М., чрез адв. Т. оспорва и двете жалби по съображения, изложени в два отделни писмени отговора. Счита, че постановеното решение, както и определението са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение счита, че касационната и частната жалба са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че обжалваната заповед на министъра на туризма, № РД-02-33-77/04.05.2022 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Г. Д. М. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради "съкращаване на длъжността", считано от 04.05.2022 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд обосновава извод че, на първо място не е спазено императивното изискване на чл. 14, ал. 1 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) и на второ място, че не е налице реално съкращение на длъжността, защото същата е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, поради което съдът е направил извод, че длъжността не е реално съкратена.
Посочва, че съгласно чл. 14, ал. 2 НПКДА длъжностите могат да се трансформират в други длъжности чрез изменение на длъжностното разписание, при обоснована необходимост, свързана с наличието на едно или повече от следните условия: 1. адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено; 2. по-добро изпълнение на целите на административната структура или звено; 3. промяна в организацията и/или в обема на работа.
От доказателствата по делото обаче не се установява органът да обосновава необходимосттта от съкращение на длъжността при наличие на която и да е от цитираните по - горе предпоставки към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение със служителя.
Не се установява също така от представените по делото доказателства, включително и от новоутвърденото поименно щатно разписание, че са налице и материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на М. по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като длъжността, заемана от М. до съкращението, продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания и след това.
По тези съображения съдът приема, че заповедта се явява незаконосъобразна и я отменя.
Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Неправилно съдът приема, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.
Безспорно е установено по делото, че с влизане в сила на новия Устройствен правилник на Министерството на туризма (обн. ДВ, бр. 34 от 03.05.2022г.) и утвърдено на база на него ново длъжностно разписание на министерството, в сила от 03.05.2022г. дирекция „Програми и проекти в туризма“, в рамките на която М. упражнява служебните си задължения до прекратяване на служебното му правоотношение, е преструктурирана, като е създадена нова дирекция „Програмиране и управление на проекти“. Правилни и съответни на сравнителния анализ на длъжностните характеристики за длъжността „главен експерт“ по старото и новоутвърденото длъжностно разписание са изводите на административния съд, че е налице значително припокриване до степен на идентичност във функционалното им съдържание. Не е отчетен обаче относимия към преценката за законосъобразност на оспорената заповед факт, че е налице намаление на бройките за длъжността „главен експерт“ след структурните промени, поради което настоящата инстанция приема, че прекратяването на служебното правоотношение на ответника по касация е извършено при наличие на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.
Правилен обаче е изводът на съда, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, изразяващо се в липса на писмен мотивиран доклад по чл. 14, ал. 1 НПКДА, въз основа на който да е изменено длъжностното разписание, обосноваващо прекратяването на служебното правоотношение със служителя. Липсата на мотивиран писмен доклад или друг документ, обосноваващ извършените промени в длъжностното разписание, с което е съкратена длъжността на оспорващия, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Както правилно установява съдът, не е налице нито една от визираните в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 НПКДА предпоставки.
Неоснователно е в тази връзка касационното оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, поради приетото нарушение на процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращение на длъжността. Действително като основание за издаването й, министърът на туризма посочва новоприетия Устройствен правилник на министерството, в сила от 03.05.2022г. Правилникът определя промените във вида и наименованието на структурните звена в министерството, но не и конкретно извършените промени на длъжностното разписание в отделните дирекции, включително дирекция „Програмиране и управление на проекти“, която е със сходни до идентични функции със закритата дирекция „Програми и проекти в туризма“. При това положение и при липсата на уредба в специалния нормативен акт, която да изключи приложението на чл. 14, ал. 2 НПКДА, намалението на бройките за длъжността „главен експерт“ от 5 по старото на 4 по новото длъжностно разписание и съкращаването на длъжността на М. е следвало задължително да бъде подкрепено с писмен мотивиран доклад за приетите промени.
Липсата на доказателства за обоснована необходимост от структурната промяна, води до извод за нарушена процедура при издаване на заповедта, което обуславя нейната незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 АПК и налага отмяната й, както правилно и в съответствие с материалния закон приема решаващия съд.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение.
Обжалваното решение като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
Неоснователна е и частната жалба против определение № 467/17.03.2023 г. постановено по същото дело представляващо съдебен акт, постановен в производство по чл. 248 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 143 от АПК разпределя между страните по спора отговорността за реално направените по делото разноски. Своевременно направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за адвокат обуславя задължение за съда да прецени съответствието на направените разноски с фактическата и правна сложност на спора, а не предполага автоматично определяне на адвокатското възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/.
В случая съдът излага мотиви за липсата на основание за намаляване на адвокатското възнаграждение като се позовава на актуалната редакция на чл. 8, ал. 3 от Наредбата според която минималното възнаграждение за случая е 1000 лв. При преценката относно съответствието му с фактическата и правна сложност на спора, то не се явява прекомерно.
По изложените съображения определението като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като Министерство на туризма следва да бъде осъдено да заплати на Г. Д. М. със съдебен адрес гр. София, бул. „В. Л. № 72 претендираните разноски в размер на 800 (осемстотин) лeва адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие за настоящата инстанция.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2228/29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 446/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 467/17.03.2023 г. постановено по адм. дело № 446/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати на Г. Д. М. сумата от 800 (осемстотин) лева, разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА