О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11

гр. София, 20 януари 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 61 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от Л. И. Б. молба с вх. № 2343/17.11.2021 г. за отмяна на решение № 27/10.06.2021 г. по гр. дело № 181/2020 г. на Златоградския районен съд (ЗРС), потвърдено с влязлото в сила решение № 176/20.08.2021 г. по възз. гр. дело № 260/2021 г. на Смолянския окръжен съд (СОС), с което са отхвърлени предявените от молителката срещу „Родопи еко проджектс“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НСОРЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 744 лв., претендирана като дължимо допълнително трудово възнаграждение за периода 01.08.2018 г. – месец август 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и на сумата 405.01 лв., претендирана като законна лихва (обезщетение за забава) върху главниците за горните месеци, за периода от възникване на всяко задължение до предявяването на исковете.

Ответникът по молбата за отмяна „Родопи еко проджектс“ ЕООД в отговора си излага съображения за неоснователност на молбата.

При извършената служебна проверка, съдът намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения:

Отмяната по реда на гл. ХХІV (чл. 303 – чл. 309) от ГПК съставлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК причини – основания за отмяна. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая молбата за отмяна (и приложеното към нея „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на молбата за отмяна“, което съдът приема за неразделна част от същата) съдържа конкретни, ясни и мотивирани твърдения и доводи за отмяна, поради което не е нередовна, но е изначално недопустима, тъй като същите не са „надлежни“, а именно – те не могат да се подведат (квалифицират) под никое от основанията (хипотезите) за отмяна, изчерпателно посочени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК.

В молбата (и изложението към нея), като правно основание за отмяната на влязлото в сила съдебно решение, се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – поради противоречието му с друго влязло в сила решение, но не на съд, а на административен орган, а именно – решение № 123/02.02.2021 г. по преписка № 94/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗК). В практиката на ВКС, формирана при действащия ГПК от 2007 г. (особено тази след постановяването на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС), няма съмнения и колебания, че отмяната на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е процесуално допустима само когато се твърди, че съдебното решение е в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, като и двете съдебни решения следва да формират сила на пресъдено нещо по материалноправни въпроси, включени в предмета на двете дела, но разрешени различно (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, на които молителката неоснователно се позовава). Недопустимо е да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение поради твърдяно противоречие на същото с акт на административен орган, каквото е и соченото в случая решение на КЗК. Това ясно следва както по аргумент от разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и чл. 302 от ГПК, така и от разпоредбата на чл. 307, ал. 4 от ГПК, съгласно която ВКС не е обвързан от искането на молителя да отмени атакуваното от него съдебно решение, а отменя неправилното такова, като ВКС очевидно не разполага с компетентност да отменя административни актове, в случая – решението на КЗК (с такава компетентност разполагат административните съдилища и ВАС). Молителката неоснователно се позовава и на решение № 13/25.02.2021 г. по гр. дело № 1957/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 253/10.02.2021 г. по гр. дело № 1050/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 55/01.07.2020 г. по гр. дело № 242/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС, с които са разгледани по същество молби, квалифицирани по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, при твърдяно в тях противоречие между две влезли в сила съдебни решения, но не и между съдебно решение и административен акт.

Предвид изричните твърдения на молителката, че тя е представила влязлото в сила решение на КЗК като писмено доказателство още в първоинстанционното производство (което се и установява от данните по делото), но съдът не се е съобразил с него, молбата (искането) за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не може да се подведе и под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (открити нови обстоятелства или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с което молителката да не е могла да се снабди своевременно), нито може да се квалифицира като такава по чл. 303, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ГПК (влязлото в сила съдебно решение да е основано на акт на държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен). Още по-малко молбата може да бъде подведена под някоя от останалите хипотези за отмяна, изчерпателно посочени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК.

Отделно от горното, молителката очевидно не разграничава и смесва самостоятелното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на гл. ХХІV (чл. 303 – чл. 309) от ГПК с инстанционното производство по касационно обжалване на въззивните решения по реда на гл. ХХІІ (чл. 280 – чл. 295) от ГПК. Освен че към молбата е приложено посоченото и по-горе „изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на молбата за отмяна“, в тях (молбата и изложението) са релевирани преимуществено оплаквания и доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането доказателствата, и за необоснованост на влязлото в сила съдебно решение, както и за недопустимост на същото, които могат да съставляват касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК, но не и основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, поради което молбата също е недопустима (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС).

В заключение, молбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Л. И. Б. молба с вх. № 2343/17.11.2021 г. за отмяна на решение № 27/10.06.2021 г. по гр. дело № 181/2020 г. на Златоградския районен съд, потвърдено с влязлото в сила решение № 176/20.08.2021 г. по възз. гр. дело № 260/2021 г. на Смолянския окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 61/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: