Р Е Ш Е Н И Е
№ 60245
гр. София, 18.01.2022 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
при участието на секретаря Р. И. .
при участието на прокурора Станева
изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. д № 996/2021г и съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Д. П.,чрез адв Ю. Д. срещу решение №11863 от 13.08.2020г по в. гр. дело № 4158/2019г. на Софийски апелативен съд, с което в една част е отменено решение от 24.06.2019г по гр. д № 4654/2018г на СГС , и за разликата над присъденото на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 5 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.149,ал.1 НК изменено в обвинение по чл.157, ал.3 НК по които производството е прекратено в досъдебна фаза , въззивния съд е отхвърлил иска до присъдения на първа инстанция размер от 10 000 лева, а до частично заявения предявен от ищеца размер от 30 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила при обсъждането и оценката на доказателствата, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281,т.3 ГПК.Счита, че присъденото обезщетение не е справедливо отмерено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, които са останали некоментирани.Не са взети предвид всички конкретни и установени обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,доказателства са интерпретирани неправилно.Нарушена е презумпцията за невиновност, за което отговаря Прокуратурата, а не трети лица
Прокуратурата не е предприела разгласяване на обстоятелството, че е прекратила производството Неправилен е изводът, че петгодишно разследване не надвишава разумния срок и неразумната продължителност на наказателното преследване не е отчетена, тя е резултат от бездействието на разследващите, а не от сложността на делото или процесуално поведение на разследваните . Омаловажени са нарушените права, уронената чест, достойнстно и добро име, вредите надхвърлят обичайните, ищецът е бил представен в сило негативна светлина .Той е бил специалист в областта на компютърните технологии, ръководел е фирма и името му е опетнено .
Отговор не е постъпил.Представителят на Върховна касационна прокуратура изтъква по същество, че критерият за справедливост е съобразен и решението е законосъобразно. Обезщетението, присъдено от въззивния съд е съответно на понесените вреди.Следва да се отчита и сложността на делото, по което са привлечени шестима обвиняеми За разгласяването на обстоятелствата, свързани с наказателното производство отговорност не следва да носят само органите на Прокуратурата .
С определение № 60624 от 20.07.2021г е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,по въпроса за критериите, които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и прилагането им съгласно чл. 52 ЗЗД.
По въпроса е формирана безпротиворечива практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Както е указано в ППВС № 4/1968г и практиката на ВКС, съгласно реш. №350 от 2011г по гр. д №1382/2010 ІV г. о, реш.№70 от 2012г по гр. д № 748/2011г ІІІ г. о , реш. № 158 от 2012г по гр. д № 708/2011г ІV г. о, решение №59 от 2016г по гр. д №3340/2015г ІІІ г. о,реш. №215/2014г по гр. д №1287/2014г на ІІІ г. о, въззивният съд следва да обоснова обществения критерии за справедливост в чл. 52 ЗЗД не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства, като тежестта и характера на повдигнатото обвинение, колко на брой и какви обвинения са предявени, с какви принудителни мерки и ограничения са били съпроводени, как са се отразили те на личността. От значение за тежестта на обвинението е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и тезата на обвинението кои обществени отношения са престъпно накърнени, предвид завишеното обществено внимание към разкриването на някои престъпления .Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване се преценят конкретно, за да се обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение.Преценява се продължителноттта на задържането под стража като мярка за неоклонение предвид ограниченията на основни човешки права, съпътстващи нейното изтърпяване и въздействието на мярката върху личността. Поради естеството на ограниченията, свързаните с упражнено задържане под стража негативни изживявания на човека подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент, като при определяне на обезщетението се съобразяват и обществено - икономическите условия в страната. Всички отосими обстоятелства се преценяват от съда без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях, за сметка на други .
Предвид отговора на поставения въпрос, оплакванията на касационния жалбоподател са основателни.
Неправилно е приложен критерия на чл.52 ЗЗД, поради необсъждането и оценката на всички относими обстоятелства от въззивния съд в указаната насока. Ищецът заедно с още пет лица е бил обвинен в престъпления по чл.149, ал.1 от НК за извършване на блудствени действия с лице, ненавършило 14 години Привлечен е като обвиняем на 21.01.2010 г., когато спрямо него е била взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“.Не се е признал за винован и не е давал обяснения .С постановление от 08.06.2012 г. обвинението е изменено, като ищецът е бил привлечен за престъпление по чл.157, ал.3 от НК – извършване на действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14 години. Два пъти в съда са внасяни обвинителни актове и два пъти те са връщани от съда поради допуснати съществени процесуални нарушения.
С постановление от 26.03.2015 г. прокурор при СРП е прекратил досъдебно производство №12/2014г. по отношение и на всички обвиняеми – поради наличие на предпоставките на чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НК – когато деянието не е извършено или не представлява престъпление.
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била прилагана спрямо ищеца от 21.01.2010 г. до 18.06.2010 г., когато е била изменена в „парична гаранция“. Обвиненията са били разгласени в медиите и въззивният съд е обсъдил съдържанието на медиините публикаци за банда педофили, разкрити и задържани при операция на служители от ГДБОП, СДВР и прокурори от СРП. В мнозинството от публикациите са посочени имената на обвиняемите.Ищецът, тогава с фамилно име Л.,е сочен за „тартор на педофилите“,който демонстрирал завиден стандарт на живот. Цитирани са изказваения на представители на Прокуратурата. Посочено е че публикациите в повечето случаи са се позовали на сведения, дадени им от служител на ГДБОП и от главния секретар на МВР. Приети и обсъдени са телевизионни материали, излъчени по „Нова ТВ“ и „Про БГ“ с участие на представител на Прокуратурата, снети на хартиен носител и приложени по делото. Наказателното производство не е приложено в цялост, тъй като е изискано и приложено по дуго висящо дело, изискани и приложени са и други две досъдебни производства, едното от които засяга ищеца като разследван по сигнал за обсебване, също прекратени. Обсъдени са показанията на двама свидетели.
По същество въззивният съд е изтъкнал, че ищецът е бил обвинен за престъпления, които са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК – както обвинението по чл.149, ал.1 от НК, така и това по 157, ал.3 от НК.В досъдебното производство първото обвинение е измемено, като и в двата случая обвиненията не са прецизирани при квалифициращи обстоятелства, водещи до по-тежко наказание. Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ е прилагана почти 6 месеца, от значение е и продължителността на производството, която е над 5 години, но с оглед на фактическата и правна сложност, според въззивния съд не е надвишен съществено разумния срок.Що се отнася до отражението на процеса в медиите и за вредите, които ищецът е понесъл от тези публикации, то шокиращите данни, съдържащи се в печатните и телевизионните материали, въззивният съд е приел за основани най-вече върху изявления на представители на МВР.Посочено е, че за тези действия Прокуратурата не следва да носи отговорност. Прокуратурата дължи обезщетение за вреди, които са причинени от нейни представители – в случая двама прокурори, които, нарушавайки презумцията за невиновност, са заявили публично, че разполагат с безспорни доказателства за престъпленията на групата.
Въззивният съд е посочил, че от края на 2010 г. ищецът е напуснал България и е устроил личния си живот в чужбина (Великобритания), където се реализира и професионално.По този начин вредите, дължащи се на негативното обществено отношение, са търпени с по-малка интензивност и за по-кратък период .Ищецът е бил разследван през същия преиод и за друго престъпление (обсебване). Като обстоятелство, обуславящо размера на обезщетението въззивният съд също така е изтъкнал, че обвиняемите не били отричали хомосексуалните си връзки с други лица, значително по-млади от тях.Извод е направен от изявления на процесуалния представител и защитник на ищеца по наказателното производство адв.П. в съдебно заседание на 29.01.2010г. (в което е разглеждан въпрос по мерките за неотклонение). Посочено е, че в случая очевидно не се касае за хомосексуална връзка между зрели хора, основана на взаимно привличане -като поведение извън морално укоримото, а за въвличане на твърде млади хора, все още неизградени като осъзнати личности /независимо малолетни или непълнолетни/,в сексуални връзки със значително по-възрастни от тях мъже. Въпреки че не е било доказано обвиняемите /и в частност ищецът/,да са извършили престъпление спрямо тези момчета, с поведението си обвиняемите са дали повод за образуването на наказателното производство, а оттам и за негативната обществена реакция. С тези съображения въззивният съд е приел за справедливо обезщетение от 5000 лв .
Тази преценка не отчита в решаваща степен продължителността на наказателното преследване, както и вредите от продължителното задържане под стража, в която насока ищецът е поддръжал оплаквания при въззивното обжалване. Не е преценена в решаваща степен и тежестта на повдигнатото обвинение, преди и след изменението му в размките на съставите по чл. 149 ал.1 НК и чл. 157,ал.3 НК - и в двата случая тежко наказуеми, най - вече естеството и ефекта на обвинението предвид силната обществена и моралната укоримост на вменените деяния, отражението върху начина на живот при подобни обвинения при възможността за професионална и социална реализация на ищеца за периода до и след напускането на страната с трайно установяване в чужбина. Ищецът е с чисто съдебно минало, имал е добра професионална реализация, като видно от свидетелските показания е понесъл мъчително дискредитиращите обвинения, ареста и социалната изолация, в която е изпаднал.Не е съобразяван и ефекта от разгласената пред медиите теза на обвинението в началния етап на наказателно преследване. Обвинението е в престъпление, което има една от най-острите негативни оценки в обществото - неморално, отблъскващо деяние спрямо малолетни деца, при това разследващите органи са манифестирали пред медиите че е извършвано организирано и нееднократно. Ищецът, който не се е признавал за виновен, е бил публично опозорен, бил е охарактеризиран като „педофил“, организатор и извършител на развратни действия вкл. чрез принуда, упояване и изнудване, без повдигнатото срещу него обвинение да обема подобни деяния и без уличеният да има възможността да се защити пред съд. По съдебен ред не е ревизирано основанието, на което Прокуратурата е прекратила наказателното производстно(определение №31/30.11.2015г по в. в.ч. з№С114/2015г на СТС ),но спрямо обвиняемия Л. в постановлението с конкретност е костатирано, че няма доказателства той да е извършил блудство или деяние по чл.157, ал.3 НК, а по отношение на всички обвиняеми -липсата на доказателства за извършени съставомерни деяния. Съпричиняването по чл. 5 , ал.2 ЗОДОВ не може да се извежда от друга правна оценка на фактите, дали основание на разследващите органи да квалифицират действията на обвиняемия като състав на извършено от него престъпление по НК , след като наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието( ТР № 3 /22.04.2005г ОСГК , както и с решение №112 от 2011г по гр. д № 372/2010г ІV г, о, реш. по гр. д № 2226/2016г на Трето г. о на Върховен касационен съд) Действия или бездействия на лицата разследвани във връзка с обвинение могат да са недобросъвестни в гражданско-правен смисъл, морално укорими според утвърдени в обществото разбирания, да са административно нарушение или деликт, което не означава, че с осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е извършил престъпление.При повдигане на обвинение Прокуратурата на РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия.Когато при подлежащо единствено на друга правна санкция, или неподлежащо на правна санкция поведение, спрямо лицето бъде предявено незаконно обвинение, това не води до прилагане на чл. 5 ал.2 ЗОДОВ. На пълно обезщетяване подлежат преките неимуществени вреди от наказателното преследване, свързани с накърняването на основни човешки права При определянето на обезщетението по справедливост обаче, решаващият мотив на съда е израз на конкретна преценка на всички относими обстоятелства, включително поведението и личността на пострадалия. Трябва да се оценяват конкретно засегнатите неимуществени блага и стойността, която са имали за увредения, за да е съответна на конкретните обстоятелства оценката за степента на накърняването им и за да е съответно определеното обезщетение с обществени критерии за справедливост
Изводите на въззивния съд са необосновани по отношение на така следващата се оценка. Изявения на защитника в производството по обжалване на мярката за неотклонение адв. П. , а именно че разследващите не разполагат с доказателства за участие на обвиняемия ищец в приписаните деяния, за които е обвинен и задържан заедно с други лица, между които лица освен че се познават и „движат“ в една компания „е установено, че ги обединява тяхната хомосексуална нагласа“са интерпретирани непарвилно от въззивния съд като доказателство за извършено противоправно, или морално укоримо деяние от значение за оценката на личността. Доводите на защитника неправилно са приети от въззивния съд като признание за факти, даващи основание да се редуцират вредите за личността от негативните оценки и твърдения в медийните публикации.
Данни за злепоставящи факти, без по делото да има събрани каквито и да било доказателства тези факти да са реално настъпили, както и за престъпни деяния, без да има доказателства такива да са извършени, са оповестили именно органите по разследването. Поради това произтеклите от публичното злепоставяне вреди са в пряка причинна връзка с наказателното производство, по повдигнатите обвинения.
За деяния като вменените досъдебното разследване е водено в неразумно дълъг срок Прокуратурата на РБ е прекратила наказателното производство в досъдебна фаза, след като представители на разследването гръмко са манифестирали пред обществото извършителството на отблъскващи престъпления. При поднесените данни, медийната реакция по значим за обществото въпрос, предвид заострената чувстителност към опазването на децата от престъпни сексуални посегателства, е била очаквана и разбираема в изразените крайно негативни квалификации спрямо извършителите, но тя е следствие, което не изключва отговорността на ответника за вредите от злепоставянето .Ищецът, сочен като тартор на групата, е понесъл всички негативни последици на общестевната присъда за вменените му позорни деяния, без те за са установени от съд, а в действиетлност, като се има предвид крайната преценка на разследващия прокурор в постановлението на СРП от 26.03.2015г,, то липсва уличаване тези деяния да са извършени от него изобщо..В това производствно ответникът по иска е процесуален субституент на държавата, а отговорността е обективна Прокуратурата на РБ носи отговорност за вредите от незаконно обвинение по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, което обема и вредите причинени от нарушаване на презумпцията за невиновност-както от нейни представители, така и от представители на МВР по разследването.Прокуратурата на РБ носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия (решение №112 от 2011г по гр. д № 372/2010г ІV г, о, реш. по гр. д № 2226/2016г на Трето г. о на Върховен касационен съд) Установената по делото степен на злепоставяне чрез публично дискредитиране на личността в хода на недоказани обвинения, представлява непозволено увреждане. При лица, които не са извършили вменените им престъпления от общ характер и са невинни, така установената степен на засягане на конституционно гарантирани права винаги е противоправна и подлежи на справедливо обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Произтеклото публично злепоставяне в случая е в степен на произведен конкретен и значим вредоносен ефект за обвиняемия в личен и социален план, разгласяването на обвинението се е отразило на писихиката му , както и на неговия избор как и къде да продължи реализацията си.След освобождаването от ареста, той е избрал да се установи в друга страна.Там е създал семейство и си е намерил работа Вредите за ищеца биха могли да бъдат по-големи, ако неговата социална и професионална реализация в тази страна е негативно повлияна, сравнимо по-неуспешна в сравнение с тази, постигната до повдигане процесните обвинения, за което правилно въззивният съд е отчел, че няма конкретни твърдения, както и доказателства.
След като са повдигнати обвиненията за престъпления по раздел осми на НК (разврат) ищецът е бил подложен на щателно разледване и за други престъпления, които нямат никаква връзка с процесните.Образувано е досъдебно полицейско разследване за обсебване на движима вещ, обвинения по което обаче не са повдигани и предявявани, нито ищецът е бил ангажиран с процесуално-следствени действия.Воденото разследване няма основание да се квалифицира като незаконно, но няма и основание при него да се отчита принос в глобално понесената вреда, с цел намаляване на дължимото обезщетение.Не е налице твърдение, нито основание за извод ищецът да е бил неимуществено увреден от така воденото и прекратено разследвание .Неимуществените вреди, които е понесъл във връзка с процесното наказателно производство, засягат тежестта на обвинението като състав на престъпление и злепоставящия му характер предвид крайно осъдителната и негативна обществена оценка за подобни деяния .Тук следва да бъде отчетето, че в информационната среда технически все още са достъпни данни за негативните публикации, свързани с името на ищеца и ефектът от злепоставянето не може да се счита за напълно заличен, както и негативните последици спрямо личността за напълно преодоляни.Не е било необходимо допускане на съдебно-техническа експертиза като доказателствено средство за установяване на твърдения в подкрепа на горния довод, съобразно доказателствената тежест в процеса и необходимостта от специални знания, , поради което въззивният не е допуснал изтъкваните от жалбоподателя процесуални нарушения, като не е уважил искането Въззивният съд не е намалявал обезщетението поради принос на пострадалия, какъвто действително не може да се приеме за установен .След като протоколът от 29.01.2010г по ВНЧД№ С-98/2010г на СГС е представен от страната -жалбоподател и приет като доказателство по делото неоснователно е и оплакването че съдът е основал решението си на недопустими доказателства. Също така, въззивното решение не опредметява установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес, както се поддържа при касационното обжалване.
Допуснато е незаконосъобразно намаляване на обезщетението, което въззивният съд не е обосновал при преценка на относимите обстоятелства съгласно критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД, поради което и оплакването за незаконосъобразност на решението е основателно .
От значение за спаведливия размер на обезщетението в случая е продължителността на незаконно наказателно преследване от пет години, която е неразумно дълга при разследване на престъпления с такъв характер в досъдебна фаза, както и продължително търпяната от ищеца марка за неотклонение„задържане под стража“,а също така и публичното злепоставяне на обвиняемия в резултат на медиините публикации и обществения отзвук от обвиненията. Тези са водещите обстоятелства от кръга подлежащи на преценка по делото с оглед конкретното значение, което накърнените неимуществени блага са имали са своя притежател.Отчитайки горните обстоятелства, които обуславят по-висок интензитет на претендираните неимуществени вреди от приетия с въззивното решение и по - висок размер на обезщетение спрямо присъдения, за да бъде удовлетворен обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, настоящият съд намира обезщетение в размер на общо 10 000 лева за справедливо и достатъчно .В този размер обезщетението отчита и конкретното негативно психическо отражение върху личността, в установената по делото степен. По-висок размер на обезщетението няма да съответства на реалните репутационни и други вреди, в конкретна им проява при ищеца .
Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, определено по справедливост, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да се отмени в една част и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ да се уважи за още 5 000 лева.Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд. Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство -01.12.2015г , като законна последица. В останалата част въззивното решение следва да се потвърди, а разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно този изход на спора.
Направените разноски са поискани с касационната жалба и при този изход на дебото се установяват в размер на общо 30 лева за всички инстанции .Ищецът е бил представляван от адвокат, преупълномощен от Адв. Д.„Р. Д. П., Р. и П.“като разноски за неговото възнаграждение не е установени и поискани
Водим от горното,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №11863 от 13.08.2020г по в. гр. дело № 4158/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение от 24.06.2019г по гр. д № 4654/2018г на СГС в частта за разликата над присъдените 5000 лева обезщетение на неимуществени вреди, роизтичащи от обвинения в престъпления по чл.149, ал.1 НК и чл.157, ал.3 НК, по което наказателното производство е прекратено, е отхвърлен иска на Г. Д. П. срещу Прокуратурата на РБ за размера над присъдената с решението сума от 5 000 лева до размера на сумата 10 000 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Г. Д. П. , ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес гр. софия [улица] ет 2 , Адв. Д. „Р. Д. П. , Р. и П.“ още 5 000(пет хиляди )лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с обвинение в извършване на престъпления по чл.149, ал.1 НК и чл.157, ал.3 НК, по което наказателното производство е прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата 30 лева разноски за всички инстанции .
Оставя в сила решение №11863 от 13.08.2020г по в. гр. дело № 4158/2019г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: