Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 1617 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Рубин - П. И.", със седалище и адрес на управление в [населено място], община Сливница, област София, подадена чрез упълномощен адвокат П. В., против решение № 33 от 11.01.2023 г., постановено от Административен съд-София - област, по адм. д. № 439/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение №23/311/00615/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01- 6500/8515#11 от 20.04.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в обжалваното решение липсват на мотиви за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, в него не били обсъдени всички оплаквания в първоначално подадената жалба и депозираната писмена защита, както и част от събраните в първоинстанционното производство доказателства. В тази връзка сочи, че доводите му за изтичането на законовия срок, в който Държавен фонд „Земеделие“ може да осъществява контролни функции за спазване на клаузи по договора, били обсъдени „изключително лапидарно“, както и че не била съобразена и погасителната давност съгласно Регламент 2988/95 на Съвета. Според касатора не било налице и произнасяне на съда относно установената натовареност на къщата за гости за проверявания период. Във връзка с твърдените нарушения на материалния закон и необоснованост, жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Изразява становище, че съдът погрешно е отхвърлил доводите, че обжалваното решение за налагане на финансова корекция било издадено след след изтичане на мониторинговия период. Поддържа тезата, че органът не е взел предвид приходите, реализирани през 2019 г., след като бизнес планът е бил изготвен за период от 10 години и по неясни причини е избрал точно определени години за проверка. Касационният жалбоподател счита, че след като е налице постановено съдебно решение, с което е отменен предходен административен акт, издаден за същото нарушение, със същия предмет и адресат, то това обстоятелство съставлява абсолютна процесуална пречка за ново произнасяне на административния орган, включително защото преписката не му е била върната за преразглеждане. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на незаконосъобразно издаденото решение за налагане на финансова корекция, като заявява искане за присъждане на направените по делото разноски съобразно представен към молба от 02.05.2023 г. списък за тях.

С молба от 04.04.2023 г. на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК касационният жалбоподател е направил искане за спиране на съдебното производство до произнасяне с окончателен акт на Върховния административен съд по адм. д. № 2014/2023 г., в което е обжалвана Наредба № 30 от 11.08.2008 г. С протоколно определение от 03.05.2023 г. настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането за спиране на адм. д.№ 1617/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с мотиви, че предмет на производството по адм. д. № 2014/2023 г. е оспорване на подзаконов нормативен акт, а по силата на чл.195, ал. 1 АПК действието на съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт, е занапред след обнародване на съдебното решение в Държавен вестник и поради това не е налице преюдициалност по отношение на образуваното административно дело по оспорване на подзаконов нормативен акт и спорът по настоящото дело.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ оспорва касационната жалба чрез упълномощения адвокат А. П., който с писмен отговор, в открито заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на разноски по приложен към молба от 26.04.2023 г. списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при постановяване на решението си първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните в производството, и е направил верен извод за законосъобразност на оспореното пред него решение. Според участващия по делото прокурор финансовите показатели са били решаващи за оценката, получена в процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане за одобряването на едноличния търговец за получаване на финансова помощ, като правните изводи на първоинстанционния съд били подкрепени от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.

Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "Рубин - П. И." за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 33 от 11.01.2023 г. е отменено решение №23/311/00615/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01- 6500/8515#11 от 20.04.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ , с което на ЕТ "Рубин - П. И." е определена финансова корекция в размер на 53 353,92 лева, от която, след приспадане на сумата в размер на 2 060,52 лева, представляваща частично погасяване на задължение по АУПДВ № 23/311/00615/3/01/04/01 от 02.06.2020 г., е определена окончателната сума за възстановяване по решението за налагане на финансова корекция в размер на 51 293,40 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София област е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане № 23/311/00615 от 03.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г./ПРСР/ с предмет: „Изграждане на къща за гости в УПИ VII-452, кв. 40, [населено място], общ. Сливница" и размер на безвъзмездната финансова помощ според т. 2. 1 на договора - 355 692.81 лева съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи. По сключения договор на 13.07.2015 г. било извършено междинно плащане в размер на 101 739,20 лв., а на 27.11.2015 г. - окончателно плащане в размер на 253 953,61 лева. Според т. 1. 1 на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проекта. В т. 4. 12 от него е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 4. 18 от същия договор ползвателят следва да изпълни одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В мотивите на съдебното решение е отразено, че с окончателно решение № 1768 от 23.02.2022 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 6268/2021 г. е отменено решение № 260/2021 г на Административен съд – София област и вместо него е постановена отмяна на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 23/311/00615/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8515 от 02.06.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. В постановеното от ВАС решение е счетено, че неизпълнението на показателите в бизнес плана представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/, което обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция /РНФК/ на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ. Първостепенният съд е приел, че в изпълнение на влязлото в сила отменително решение на ВАС и на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ административният орган е открил производство по налагане на финансова корекция с писмо с изх. № 01-6500/8515#7 от 21.03.2022 г., в хода на което е осигурил възможност ЕТ "Рубин - П. И." да представи възражения и обяснения, които възражения не са били подкрепени с доказателства и съответно не са били приети. В издаденото РНФК е отразено, че след плащане в периода 21.06.2019 г. - 28.06.2019 г. по проект № 23/311/00615 и извършени допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни и нормативни задължения. Първото констатирано нарушение се изразява в това, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договор № 23/311/00615 от 03.10.2014 г. бизнес план средно за три последователни пълни финансови години е 33,53%, което е под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план. Конкретните стойности, въз основа на които е било прието неизпълнение са както следва: за финансовата 2016 година залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност - 199 600,00 лв., а реализираните общо приходи за 2016 г. - 53 960,85 лв. (без ДДС), което съставлява 27,03% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017 година залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност възлизат на 199 600,00 лв., а реализираните общо приходи за 2017 г. - 75 283,20 лв. (без ДДС), което съставлява 37,72% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018 година залегналите в одобрения бизнес план приходи от субсидираната дейност - 199 600,00 лв., а реализираните общо приходи за 2018 г. - 71 560,00 лв. (без ДДС), което съставлява 35,85% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /Правилата/ е определена санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора, която в случая възлиза на 53 353,92 лева.

За второто констатирано нарушение е прието, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е заложено разкриване на 5 работни места от които 1 бр. управленски и 4 бр. производствен персонал. При извършената проверка на място, както и от проверката на финансово-счетоводните и отчетни документи е установено, че за цялата 2016 г. е извършвано и подържано здравно и социално осигуряване за 3,67 броя средно годишно заети лица; за цялата 2017 г. е извършвано и подържано здравно и социално осигуряване за 3,83 броя средно годишно заети лица; за цялата 2018 г. бенефициерът е извършвал и подържал здравно и социално осигуряване за 4 броя средно годишно заети лица. С оглед на това е прието, че средно за три последователни пълни финансови години поддържаната заетост е 3,83 броя средно годишно заети лица. По тази съображения и предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 „О. П. от Правилата е наложена санкция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 35 569,28 лв. от окончателния размер на безвъзмездната финансовата помощ. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на ЕТ „РУБИН - П. ИВАНОВ" е наложена финансова корекция в размер на 53 353,92 лв., която сума, като вземане е най-голямото по размер и представлява окончателно подлежащо на възстановяване вземане по оспорения акт. Поради това, че към 19.07.2021 г. са налице данни за погасяване на сумата в размер на 2 060,52 лева, представляваща частично погасяване на задължение по АУПДВ № 23/311/00615/3/01/04/01 от 02.06.2020 г., окончателната сума за възстановяване по решение №23/311/00615/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01- 6500/8515#11 от 20.04.2022 г. е определена в размер на 51 293,40 лева. Във връзка с възраженията на ползвателя на помощта е допусната съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която приходите от дейността на ЕТ "Рубин-П. И.“ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. възлизат на 219 254.57 лева, а общият размер на приходите съгласно одобрения бизнес плана за посочените години е 598 800,00 лв. Усредненият процент на изпълнение за трите години е 36,62 %. В заключението е посочено още, че при предвидената в бизнес плана постоянна годишна заетост от субсидираната дейност от 5 работни места /1 брой управленски и 4 броя производствен персонал/ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и след извършена проверка на финансово-счетоводните документи, касаещи начисляването на средствата за работна заплата и други разходи за труд за съответните години, е установено че усредненият средносписъчен състав на помощния персонал възлиза на 3.83 бр. и съответно усредненият процент на изпълнение за трите години по този показател е 95,83 %.

След подробен фактически и правен анализ на събраните по делото писмени доказателства и приети експертизи първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, като е изведено правно заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в случая точно е констатирано, че на 03.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "Рубин - П. И." е сключен договор № 23/311/00615 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”, като според чл. 1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 23/311/00615. Съгласно 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 30/2008 г., Наредбата) „проект” е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В 1, т.6 и т. 26 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията „икономическа жизнеспособност” и „устойчива заетост”, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба № 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва обоснованият извод, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Поради това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че икономическата жизнеспособност веднъж преценявана при одобрение на проекта не следва да бъде подлагана на последваща оценка, съответно да бъде основание за налагане на финансова корекция.

Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в касационната жалба становище за липса на мотиви оспорения съдебен акт. При преценка на основателността на депозираната пред него жалба са посочени и взети предвид, както сроковете за реализиране на обекта за гости в неговата цялостна функционалност, така тези, свързани с неговата експлоатация по начин и обем, отговарящ на поетия от бенефициера при сключване на договора ангажимент за жизнеспособност на предприятието. Липсата на дословно преповтаряне на становището на жалбоподателя и пунктуално формулиране на отговор по всеки от изтъкнатите доводи не води до липса на мотиви, респективно до необоснованост. Съдът е взел предвид и обсъдил значимите за производството факти, отнесъл ги към времевата им продължителност и по този начин е съобразил наличието или съответно липсата на изпълнение на законовите изисквания за издаване на оспорения административен акт, неговата процесуална и материална законосъобразност. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд досежно обсъдената погасителна давност не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледано е и оплакването на жалбоподателя, че обхватът на проверката от страна на административния орган се ограничавало само до първите три години от изпълнение на бизнес плана. Тук следва да бъде отбелязано, че проверката на място след плащане е извършена в периода 21.06.2019 г. – 28.06.2019 г., поради което логично следва да обхваща предхождащите я три пълни календарни години. Доколкото тази проверка съдържа само частични констатации за 2019 г. /от 01.01 до 31.05.2019 г./ основателно посочената година не е взета предвид при процентното изпълнение на одобрения бизнес план. Наред с това са неоснователни са и оплакванията, свързани с установената натовареност на къщата за гости за проверявания период, доколкото тази натовареност е неотносима към заложените в бизнес плана индикатори. В тази връзка следва да бъде споделена тезата на ответника, че след като бенефициентът неправилно е извършил преценка на актуалната икономическа обстановка и необосновано е предвидил по-висок размер на приходите в бизнес плана си от реално осъществимите, то това обстоятелство не може да бъде основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Неоснователно е поддържаното от касатора възражение за липсата на възможност и основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период, тъй като с изтичане на този период се преклудирала възможността за извършване на проверки. Константна е практиката на Върховния административен съд, че според 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 1.01.2015 г. договори/какъвто е процесния/, мониторинговият период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Неправилно е становището на касационния жалбоподател, че с изтичането на този период се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между страните договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, и задължение да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, и в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги разполага с правомощието да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите задължения по силата на договорите за безвъзмездно финансиране от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции. Като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвиденият в чл. 3, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени.

Относно твърдението на касационния жалбоподател за относимост на натовареността на къщата за гости през проверявания период, касационният съдебен състав намира, че също е неоснователно. Касае се за декларирани по реда на чл. 61, ал. 5 ЗМДТ данни за нуждите на облагане на субекта с туристически данък, които не могат да обосноват изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него показатели за икономическа жизнеспособност. Изводите на административния орган за наличието на неизпълнение на показателите в бизнес плана се потвърждава от събраните в административното производство доказателства, които съгласно чл. 171, ал. 1 АПК имат сила пред съда, и от събраните в съдебното производство нови доказателства, в частност приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Въпреки, че посоченият от вещото лице усреднен процент на изпълнение на показателите за приходи в бизнес плана за процесния период да е 36,62 %, а приетият от административния орган - 33,53 %, то безспорно изчисленото изпълнение обуславя определяне на финансова корекция в размер на 15 %. Това е така, защото според т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години /какъвто е настоящия случай/ се налага санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора. В останалата си част заключението на вещото лице потвърждава констатациите на административния орган по отношение на изискването за устойчива заетост. За процесния период се установява средносписъчен брой на персонала 3,67 %, като усредненият процент на изпълнение на показателите за устойчива заетост в процесния период е 95,83% , съответно е налице е неизпълнение в размер 4.17 %. Съобразно предвиденото в т. 18 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план и същото продължава повече от 2 години, какъвто е случаят, финансовата корекция е в размер на 10 % от предоставената по договора БФП. Обосновано е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, като административният орган не е кумулирал двете суми, а е приел за окончателен по-високия размер на задължението.

В касационната жалба е развито и оплакване за допуснато нарушение на чл. 142, ал. 1 АПК, тъй като органът не бил отчел всички факти и обстоятелства от значение за решаване на случая, настъпили към датата на издаване на акта. Оплакването е неоснователно, предвид обстоятелството, че актът е издаден във връзка с неизпълнението на бизнес плана за конкретен период /2016 г., 2017г., 2018 г./, а не по отношение на целия мониторингов период. Административният орган, а и решаващият съд са взели предвид всички факти и обстоятелства от значение за решаване на случая, които са настъпили към датата на издаване на акта. Следва да бъде съобразено, че Правилата изрично предвиждат възможността органът да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с трите проверявани години.

Административният съд - София - област е съобразил и обстоятелствата, свързани с наличието на отменен акт, поради несъобразяването му с разписания в закона процесуален ред. Не е налице пречка да бъде издадено последващо РНФК поради произнасяне със сила на пресъдено нещо единствено и само по процесуалната законосъобразност на акта, а не по неговото съобразяване с приложимия материален закон. Неоснователно е твърдението, че е налице приложение на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като процесното РНФК не противоречи на решение № 1768 от 23.02.2022 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 6268/2021 г. Напротив, в мотивите на същото изрично е прието, че органът е следвало да издаде решение за определяне на финансова корекция, по какъвто начин в случая е процедирано.

С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва, тъй като се касае за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, както и критериите за допустимост на проекта, които са доказвали неговата жизнеспособност, предвид което искането на ответника за връщане на част заплатените суми е законосъобразно.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. Съобразно представения с молба от 26.04.2023 г. списък по чл. 80 ГПК /на л. 39 от настоящото дело/, от ответника са претендирани съдебно-деловодни разноски, направени само в първоинстанционното производство, поради което те не следва да се присъждат за настоящата касационна инстанция.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 11.01.2023 г., постановено от Административен съд-София област, по адм. д. № 439/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА