Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 1668 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 7501 от 08.12.2022 г. по адм. дело № 6441/ 2022 г. на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г., издадена от главния архитект на София, в частта, в която е одобрено изменение на регулационния план на парцел VI-827, 837, кв. 30а, изразяващо се в разделянето му на парцел IV-837 и парцел V-827, кв. 28 по регулационния план на гр. София, м. Гърдова глава. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, а по същество - постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението на административния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Е. А. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Е. А. и Ж. Далмо оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Решението на Административен съд София град е допустимо. Същото е постановено в производство, образувано по жалба, подадена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице с правен интерес от оспорването. Искането е за обявяване на заповедта в обжалваната част за нищожна, поради което оспорването не е ограничено във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Ето защо не са налице основания за обезсилване на съдебния акт като недопустим, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни.
Решението на Административен съд София град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства.
Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление.
В съответствие с изложеното административният съд стига до извода, че оспорената заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г. на главния архитект на София, с която е одобрен кадастрален план, улично регулационен и застроителен и регулационнен на м. Гърдова глава в посочения в заповедта обхват, в частта, в която е одобрено изменение на регулационния план на парцел VI-827, 837, кв. 30а по регулационния план на гр. София, изразяващо се в разделянето му на парцел IV-837 и парцел V-827, кв. 28, е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че административният акт е постановен от компетентен орган, като в този смисъл са обсъдени разпоредбата на чл. 6, т. 7 ЗТСУ ( отм.) и заповед № РД-09-101/28.02.1992 г. на кмета на Столична голяма община, с която на главния архитект на София са предоставени права по одобряване на частични застроителни и регулационни планове, квартално-застроителни и силуетни планове, както и частични изменения на влезли в сила НЗСП и др. подробни градоустройствени планове, включително на влезли в сила ЗРП, както случая.
Правилни са и заключенията, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма, както и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е писмен и съдържа текстова и графична част, а в обстоятелствената част на заповедта са посочени правните и фактически основания за издаването й. Това мотивира и заключението на административния съд, че не са налице пороци, довели до липса на форма и съответно до нищожност на заповедта. Не са установени и съществени нарушения на процедурата по издаване на заповедта, довели до липса на волеизявление.
Изводът на решаващия съд, че при постановяване на оспорената заповед в обжалваната част са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност, е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени и заповедта е издадена на предвидено в закона основание и при отсъствие на особено тежки нарушения на материалноправни разпоредби, засягащи изискванията за валидност на административния акт.
Всички посочени от първоинстанционния съд нарушения на чл. 32, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 ЗТСУ ( отм.), както и на чл. 48, ал. 1, т. 8 и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.) обосновават незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част и са основание за нейната отмяна, но не съставляват пороци с посочената по - горе тежест, които да доведат до нищожност на административния акт в тази част.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за обявяване за нищожна на заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г. на главния архитект на София, в частта, в която е одобрено изменение на регулационния план на парцел VI-827, 837, кв. 30а, изразяващо се в разделянето му на парцел IV-837 и парцел V-827, кв. 28 по регулационния план на гр. София, м. Гърдова глава. Поради това като достига до заключение в обратен смисъл съставът на Административен съд София град постановява съдебен акт, който не се обосновава от доказателствата и е в противоречие с материалния закон. По тези съображения решението следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал.1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Е. А. против заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г. на главния архитект на София в оспорената част да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително на правени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция ответниците по касационната жалба Е. А. и Ж. Далмо следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, общо и по равно сумата 70.00лв. разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса, а с оглед обстоятелството, че касационният жалбоподател е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, същите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община общо и по равно сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7501 от 08.12.2022 г. по адм. дело № 6441/2022 г. на Административен съд София град и вместо него постановява:
ОТХВЪЛЯ жалбата на Е. А. против заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г. на главния архитект на София, в частта, в която е одобрено изменение на регулационния план на парцел VI-827, 837, кв. 30а, изразяващо се в разделянето му на парцел IV-837 и парцел V-827, кв. 28 по регулационния план на гр. София, м. Гърдова глава.
ОСЪЖДА Е. А., [ЕГН], от гр. София, [жк], [улица] Ж. Далмо, родена на [дата]., със съдебен адрес гр. София, [адрес], адв. В. В. да заплатят на Столична община, гр. София, [улица]сумата 70.00 (седемдесет) лв., разноски по делото, както и сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
Членове:
/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА
/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА