ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22

гр. София, 13.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от А. Н. К. търговско дело № 20228002902337 по описа за 2022 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 120 от 20.04.2022г. по в. т.д. № 592/2021г. на Апелативен съд – Варна е потвърдено решение № 260039 от 14.12.2020г. по т. д. № 1/2020г. на Окръжен съд – Добрич в частта, в която „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на С. И. И. и К. Ц. И., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, суми от по 14 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внучката им Б.И.Д., починала при пътнотранспортно произшествие на 03.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2019г. до окончателното плащане, както и като е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 14 000 лева до 20 000 лева, застрахователното дружество е осъдено да заплати по още 6 000 лева обезщетение, ведно със законната лихва, общо обезщетения от по 20 000 лева. С въззивното решение е потвърдено решението на Окръжен съд – Добрич в отхвърлителната част - за разликата над 20 000 лева до претендираните по 30 000 лева обезщетение.

С подадена касационна жалба С. И. И. и К. Ц. И. обжалват решението на Апелативен съд – Варна, с което

е потвърдено решението на Окръжен съд – Добрич в отхвърлителната част – за разликата до претендираните от по 30 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от всеки от тях. Касаторите намират въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според касаторите присъдените размери на обезщетенията са силно занижени. От свидетелските показания по делото се установява по категоричен начин каква е била емоционалната връзка между тях и единствената им внучка, загинала при ПТП. Апелативният съд не е взел предвид всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за размера на вредите, а именно претърпените болки и страдания, изградените личностни отношения, силната емоционална връзка, конкретните икономически условия в страната и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалата.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касаторите С. И. И. и К. Ц. И. въпроси са: 1. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск от възходящ срещу застраховател?

2. Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност?

3. Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 от ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглеждането на делото факти представлява ли нарушаване на принципа за справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушението на ППВС 4/1968г.?

4. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, за да бъде справедливо, и следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази в указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968г. и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетението? 5. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователна отговорност, които съставляват законово отражение на обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието?

6. Следва ли съдът, при приложението по чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ от ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? 7. Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като критерий, наред с всички останали, за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД?

8. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление по всяко дело? 9. Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?

10. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС № 4/1968г.? 11. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?

Касаторите сочат конкретни съдебни актове, постановени по поставените въпроси. Разрешаването на въпросите е в противоречие със задължителната съдебна практика, тъй като при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд не е взел предвид специфичните за всеки случай обстоятелства, значими за установения по чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и не е съобразил същите с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последният процесуалноправен въпрос също е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по конкретно посочени съдебни актове, включително Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно съдебната практика съдът следва да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В тази връзка е и чл. 236, ал. 2 от ГПК, съгласно който въззивният съд следва да прецени и обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Касаторите сочат още, че въззивното решение е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради неговата явна необоснованост.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Обсъждат се заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Срещу въззивното решение в частта на обезщетенията за неимуществени вреди за разликата над 2 500 лева до присъдените по 20 000 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2019г., е подадена касационна жалба от застрахователното дружество. Касаторът „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД счита решението в тази обжалвана част необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Присъдените обезщетения не съответстват на практиката на съдилищата по аналогични случаи с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“, на реално претърпените от ищците болки и страдания от загубата на тяхната внучка и с оглед наличието на значителен принос от страна на загиналата Б. Д. И. за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан, с който автомобилът, в който е пътувала, е бил оборудван. Като роднини от т. нар. „по-широк кръг“ ищците е следвало да докажат не просто претърпени вреди, а изключителни такива по степен и интензитет като задължително условие за правото им на обезвреда съгласно мотивите на ТР № 1 по т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП?

2. Допустимо ли е при безспорно доказано по делото нарушаване на правилата за движението по пътищата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а от ЗДвП от страна на загиналата, съдът да не отчете онези вреди, които са в причинна връзка с нейното поведение? 3. Обвързан ли е съдът от установения лимит на отговорност в КЗ до 5 000 лева за по-широкия кръг роднини или има свобода да определя и по - висок размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на бабата и дядото на загиналата? От значение ли е за размера на обезщетението на лице от по-далечния кръг наличието на по-близки по степен роднини – майка, баща, брат, които също са предявили по съдебен ред своите претенции? Съществува ли противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г.), във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, и приложимото европейско законодателство и съдебна практика? Идентични ли са понятията лимит на отговорност и застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?

4. Следва ли лицата, принадлежащи към т. нар.“широк кръг“ роднини да доказват по делото претърпени изключителни вреди, надвишаващи по степен и интензитет обичайните, които се търпят в подобна ситуация в съответствие с изискванията на ТР № 1/2016г. като задължителна предпоставка за присъждане на обезщетение в тяхна полза.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД счита, че въпросите са от значение за прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Относно поставения втори въпрос се сочи допълнително, че въззивното решение е в противоречие със съдебната практика, съгласно която при доказано съпричиняване на вредоносния резултат с участие на самия увреден, виновно действалото лице (водач на автомобила) следва да отговаря сама за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. Страната се позовава на решение № 18 от 17.09.2018г. по гр. д. № 60304/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 750 от 30.11.2010г. по т. д. № 442/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Относно четвъртия поставен въпрос касаторът сочи противоречие на въззивното решение с решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

Касаторът - застрахователно дружество намира въззивното решение и за очевидно неправилно. Присъдено е високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, поради незачитане на безспорно установеното съпричиняване от страна на загиналата, което е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. От насрещните страни по жалбата С. И. И. и К. Ц. И. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните му части, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на С. И. И. и К. Ц. И. от 10.01.2020г. с предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на суми от по 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната внучка Б.И.Д., която е починала след пътнотранспортно произшествие на 03.11.2018г., на път ІІ-29, на около 500 метра преди с. С. К. в посока гр. Добрич. Произшествието е настъпило по причина на Д.Р.М., нарушила виновно правилата за движение по пътищата при управление на лек автомобил „Мазда“, модел „Премаци“, с ДК № ТХ 4975 ХР (движение с несъобразена скорост), като гражданската отговорност на водача е била застрахована при „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (полица № BG/30/117003037533 с валидност от 17.11.2017г. до 16.11.2018г.). Претендирана е била и законната лихва, считано от 08.04.2019г., датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното плащане.

Възраженията на застрахователя в подаден по реда на чл. 367 и сл. от ГПК отговор и допълнителен отговор са били основно, че между ищците и загиналата не са били налице особено близки и трайни емоционални връзки и близост, размерите на обезщетенията са завишени и не съответстват на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици – нарушение на изискванията на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (непоставяне на обезопасителен колан), както и лимитът на отговорност за по-далечния кръг роднини, въведен от законодателя, е до размер от 5 000 лева. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че към 03.11.2018г. застрахователното дружество е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Мазда“, модел „Премаци“, с ДК № ТХ 4975 ХР; че на 03.11.2018г., по причина на водача на автомобила Д.Р.М., застраховано лице, нарушила виновно правилата за движение по пътищата (управление с превишена скорост в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), е настъпило пътно-транспортно произшествие, след което Б.И.Д., пътувала на предната седалка до водача, тогава на 18 години, е починала (на 04.11.2018г.); Д.Р.М. е била призната за виновна с влязла в сила Присъда № 14 от 20.12.2019г. по н. о.х. д. № 381/2019г. на Окръжен съд – Добрич, изменена с Решение № 71 от 20.07.2020г. на Апелативен съд – Варна по в. н.о. х.д. № 34/2020г.; С. И. И. и К. Ц. И. са дядо и баба на починалата при пътния инцидент Б. от страна на майката и се установява особена близка връзка между починалата и претендиращите обезщетение – действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.

дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Това е поради обстоятелствата, че Б. е отрасла без баща, той не се е интересувал от нея и е била отглеждана от баба си и дядо си на село от раждането и тази връзка е била запазена – след като е заживяла в Добрич, където е учила, тя е посещавала баба си и дядо си, те й давали пари, помагали в училище, а майката е имала втори брак и друго дете.

Привързаността е била толкова силна, че смъртта на внучката е породила извънмерни болки и страдания, за които е справедливо да се признае право на обезщетение. За справедлив размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД за случая от първоинстанционния съд са били приети сумите от по 20 000 лева, съответно на социално-икономическите условия в страната, като тези суми са били намалени с по 6 000 лева поради принос от страна на пострадалата от 30 %, или дължими по 14 000 лева обезщетение.

Възприетото от първоинстанционния съд обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е, че по време на пътния инцидент Б.И.Д. не е била с поставен обезопасителен колан, което е довело до причинилите смъртта й увреждания – тежка коремна травма (в резултат на действие на твърд, тъп предмет с голяма маса и сила, насочено в долната половина на коремната кухина), предизвикала остра кръвозагуба. По отношение на установения в § 96 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 101 от 07.12.2018г., в сила от 07.12.2018г., вр. чл. 493а, ал. 4 от КЗ) лимит на обезщетение на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ е било прието, че противоречи на правото на Европейския съюз - Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г., съгласно разрешението по Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12. Фактическите изводи на Окръжен съд – Добрич са били основани на събраните по делото писмени доказателства, заключенията на съдебна медицинска експертиза и съдебна автотехническа експертиза, както и разпит на свидетели (Д.Ц. брат на ищцата К., Р.С. близка на ищците, и Д.Р.М.). Приложено е било и н. о.х. д. № 381/2019г. на Окръжен съд – Добрич. Конкретно заключението на съдебно-медицинската експертиза е било, че ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, въпреки високата скорост на движение на автомобила непосредствено преди удара в дървото, имайки предвид и мястото на удара и деформациите по автомобила, настъпилият вредоносен резултат – смъртен изход, би могъл да бъде избегнат. С подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта на присъдените обезщетения над размера от 2 500 лева застрахователното дружество е потвърдило изцяло възраженията си по подадените отговори на исковата молба и допълнителната искова молба, като по отношение на процента съпричиняване искането е било обезщетенията да бъдат намалени с повече от 50%.

С насрещна въззивна жалба С. И. И. и К. Ц. И. са оспорили първоинстанционното решение в частта на определения размер на обезщетението за всеки един от тях и уваженото възражение за съпричиняване. Поискан е бил разпит на свидетел, недопуснат от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, както и съдебно-психологическа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, също недопуснати от първоинстанционния съд. Доказателствените искания на С. И. И. и К. Ц. И. са били уважени.

Допълнително е било извършен разпит на И.С. И., майка на починалата Б., изслушана е била комплексна експертиза, както и съдебно-психиатрична експертиза.

С въззивното решение е бил потвърден като дължим размер на обезщетенията от по 20 000 лева за всеки от ищците при съобразяване допълнително на непротиворечивите показания на свидетелите и изслушаната съдебна психиатрична експертиза. Този размер, според въззвният съд, е справедлив и отчита всички релевантни фактори съгласно ППВС № 4/1968г. – възрастта на ищците, възрастта на починалата, сложените близки отношения между баба/дядо и внучка, преждевременността на настъпилата смърт, тежестта на претърпените болки и страдания и негативната прогноза за тяхното преодоляване. Това обезщетение отговаря на икономическата обстановка в страната към датата на деликта, ориентир за която са официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и др., както и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ 10

като помощен критерий. В този смисъл изцяло са били потвърдени изводите на първоинстанционния съд, включително относно това, че не може да бъде приет за приложим § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.), на който се позовава застрахователното дружество, тъй като разпоредбата противоречи на правото на Европейския съюз - предвижда се като обезщетение по-малка сума от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г., съгласно тълкуването в Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12, част от позитивното европейско право и задължително за всички съдилища и учреждения в страните членки, съгласно чл. 633 от ГПК.

С решението на Апелативен съд – Варна единствено е било отречено наличието на съпричиняване от страна на Б.И.Д. за вредоносния резултат.

Това е било на основание заключението на допълнително допуснатата от въззивния съд комплексната експертиза, в която е бил направен извод, че при такова ускорение и конкретния механизъм на настъпване на ПТП предпазният колан не би бил ефективен, а сам по себе си при такова закъснение и този характер на удара, той може да причини значими травматични увреждания в гръдните и коремни органи, включително разкъсвания, които биха обусловили смъртен изход. За да приеме това заключение решаващо и за да не кредитира заключението за пряка обусловеност на леталния изход от непоставянето на предпазен колан, формулирано от съдебно-медицинската експертиза, изслушана пред Окръжен съд – Добрич, въззивният съд е изложил, че изводът за обезопасяващите функции на предпазния колан има комплексен характер и предполага съобразяване както на механизма на конкретното ПТП (посока, скорост, инерция), така и на получените травми, довели до причиняване на смъртта. При тези обстоятелства първият поставен от касаторите С. И. И. и К. Ц. И. въпрос за това кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск от възходящ срещу застраховател е общ и хипотетичен и поради това не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото. Касаторът е 11

длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Въпросът не може да бъде определен и като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК), тъй като на него е даден принципен отговор със задължителната практика на Върховния съд в постановление и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от възходящ. С. П. № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. Във връзка с първия поставен въпрос не се установява и допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, също сочен от касаторите, като приложим за допускане на касационното обжалване.

Трети, четвърти, шести, девети и десети от въпросите на касаторите С. И. И. и К. Ц. И. са сходни и по същество могат да бъдат уточнени и конкретизирани като един общ въпрос - следва ли съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по 12

справедливост. Въпросът е от значение за изхода на спора, тъй като предмет на делото е иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, по който въззивният съд се е произнесъл, определяйки конкретен размер на обезщетението - по 20 000 лева за всеки от касаторите. Не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва вероятност въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд, така както се посочи като относимо Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС. Въззивният съд е посочил всички относими към случая обстоятелства и самите касатори не сочат обстоятелство (обстоятелства), които съдът не е взел предвид.

Определен е и размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства. Не е изпълнена и другата сочена от касаторите допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за касационното обжалване в тази част, също съгласно тълкуването в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. (т.4), дори при съобразяване на възприетото в решението, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

Петият, седмият и осмият от формулираните от касаторите въпроси също са сходни и могат да бъдат уточнени и конкретизирани в смисъл следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната. С оглед конкретно определените обезщетения от въззивния съд въпросът е значим за изхода на делото, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като липсва вероятност въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 492 от КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната 13

застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл освен посочените от касаторите решения са допълнително още Решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 157 от 28.11.2014г. по т. д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 215 от 03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 62 от 24.07.2020г. по т. д. № 777/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 103 от 02.11.2020г. по т. д. № 2181/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 103 от 09.11.2020г. по т. д. № 2546/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. , Решение № 60112 от 01.12.2021г. по т. д. № 1221/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 12 от 14.07.2022г. по т. д. № 194/2021г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. В случая въззивният съд се е позовал както на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор, така и на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент. При посочената формирана съдебна практика не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият и единадесетият от поставените от касаторите въпроси са идентични и по същество съдържат питане следва ли въззивният съд в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други. Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като с въззивното 14

решение са направени фактически изводи въз основа на събраните в първоинстанционното и допълнително във въззивното производство доказателства.

И тук не е налице поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Не е налице вероятност въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и от практиката на Върховния касационен съд.

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самите касатори са посочили съдебни решения. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. В случая въззивният съд се е произнесъл по оплакванията 15

на касаторите в насрещната им въззивна жалба относно размерите на присъжданите обезщетения и обстоятелствата, които ги обуславят, при съобразяване допълнително и на приетата във въззивното производство съдебна психиатрична експертиза, както и показанията на изслушания свидетел.

С оглед посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по формулирания от касаторите въпрос не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, така както то също е посочено от С. И. И. и К. Ц. И.. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по формулираните от „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД въпроси.

Първият от поставените въпроси не е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд не се е произнасял по обстоятелства във връзка с конкретните икономически параметри от загубата на Б.И.Д. - размера на нейните доходи приживе, финансовия й принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното й положение и принос за обществото, нито съдът е имал задължение да се произнася по такива обстоятелства - те не са били въведени като относими към определянето на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД (евентуалното му намаляване) от касатора нито с отговора или допълнителния отговор на исковата молба, съответно допълнителната искова молба по приетия и неоспорен ред за разглеждане на делото като търговски спор (чл. 367 и сл. от ГПК), нито с подадената въззивна жалба. Въпросът не може да бъде определен и като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така както от касатора се сочи допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Както се посочи на въпросът е даден отговор със задължителна практика на Върховния съд в постановление. С. П. № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, но така както обстоятелствата са своевременно въведени по делото като относими.

Вторият поставен от касатора – застрахователно дружество въпрос за 16

това допустимо ли е при безспорно доказано по делото нарушаване на правилата за движението по пътищата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а от ЗДвП от страна на загиналата, съдът да не отчете онези вреди, които са в причинна връзка с нейното поведение, също не може да бъде определен като обосноваващ изхода на делото, тъй като въззивният съд не е определял нарушението на пострадалата по чл. 137а от ЗДвП като такова в причинна връзка с настъпилия резултат. Напротив, изрично и изцяло е била отречена пряка обусловеност на леталния изход от непоставянето на предпазен колан, независимо дали нарушение на чл. 137а от ЗДвП се установява. При това положение не би могло да се приеме противоречие на въззивното решение с практика на Върховния касационен съд по посочените от страната съдебни решения, като основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се касае и за допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както също излага касаторът.

Четвъртият въпрос на касатора – застрахователно дружество, с оглед възприетото от въззивния съд, че С. И. И. и К. Ц. И. са извън кръга на лицата, посочени като имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е значим за изхода на производството, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Изричен отговор на въпроса е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и той е, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично още, че тези лица трябва да са създали с починалия поС.на, трайна и 17

дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Съобразена е Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), съдържаща задължение за държавите членки да създадат правна уредба относно застраховката „Гражданска отговорност“, чрез която да се постигне пълно и справедливо обезщетение на всички пострадали, получили много сериозни увреждания. Практиката на Върховния касационен съд, след приемане на тълкувателното решение, също последователно се придържа към разбирането, че правото на брат или сестра, баба или дядо и внук да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен родственик се признава по изключение, когато вредите е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл са например Решение № 372 от 14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 70 от 03.06.2019г. по т. д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 17 от 10.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 60070 от 29.06.2021г. по т. д. № 904/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 60143 от 01.12.2021г. по т. д. № 1796/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 33 от 12.04.2022г. по т. д. № 377/2021г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 50100 от 27.10.2022г. по т. д. № 1644/2021г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., както и решенията, посочени от касатора. При приложението на закона (чл. 52 от ЗЗД) по делото въззивният съд е съобразил практиката на ВКС и е приел, че е необходимо установяването от С. И. И. и К. Ц. И. на случай на изключение, при който вредите е справедливо да бъдат обезщетени, а въз основа на фактите и доказателствата по делото, ценени по вътрешно убеждение, е достигнал до извода, че в конкретния случай това е така – починалата при пътния инцидент Б. е отрасла без баща и е била отглеждана от нейните баба и дядо на село от раждането. При посочената практика на Върховния касационен съд не е налице и въведеното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на което също се позовава касаторът.

Третият поставен от касатора – застрахователно дружество въпрос (група въпроси), свързани с приложението на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ 18

(ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г.), във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, и съответствието на разпоредбата с правото на Европейския съюз, могат да се приемат като такива от значение за изхода на конкретното дело – включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Това е с оглед предвиденото от националния законодател действие на преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ (ДВ, бр. 101/07.12.2018г.) и датата на пътния инцидент (03.11.2018г.), съответно смъртта на Б.И.Д. (04.11.2018г.), във връзка с която като увредени лица (баба и дядо) С. И. И. и К. Ц. И. претендират обезщетение с предявени на 10.01.2020г. искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Разпоредбата на § 77 от ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г.), с която е създаден чл. 493а от КЗ, и тези по § 95 и § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г.) във връзка с чл. 493а от КЗ са били приети по предложение на народен представител (вх. № 854-04-174 от 01.11.2018г.), подкрепено от Комисията по бюджет и финансите, направено между двете гласувания в Народното събрание, основно по съображения, че след разширяване на кръга на лицата, посочени като имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.

дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, трябва да се запази финансовата стабилност на застрахователния сектор като цяло и да се осигури социално приемливо равнище на застрахователните премии по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от съдържанието на приетите разпоредби на § 95 и § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г.), както и конкретните дебати при второто четене на законопроекта в Народното събрание на 22.11.2018г., размерът на обезщетенията за увредените лица по чл. 493, ал. 4 от КЗ до влизането в сила на наредба за утвърждаване на методика относно тези обезщетения по чл. 493а, ал. 2 от КЗ е определен до 5 000 лева и този лимит е предвиден като приложим включително за събития, настъпили преди влизането в сила на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г.) – 07.12.2018г., за които действащият КЗ е приложим, и във връзка с които събития обезщетения не са заплатени, а се претендират с предявени поне от 21.06.2018г. искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ от лицата по чл. 493, ал. 4 от КЗ, така както е по настоящото дело.

19

Същевременно, както се посочи, с действащия КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), при което производството по делото налага прилагане на правото на Европейския съюз и в тази връзка по изрично възражение на касатора – застрахователно дружество въззивният съд е изградил собствени правни изводи относно приложимостта на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г.) по делото.

Въпреки че поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на делото, не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С. Т. решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ (т.4), правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането или за да бъде тя осъвременена.

В случая такива обстоятелства не са налице.

Като е възприел, че производството налага прилагане на правото на Европейския съюз, въззивният съд е констатирал, че при тълкуване на това право Съдът на Европейския съюз се е произнесъл в смисъл, че застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторно превозно средство трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претендирани от близките на лица, загинали при ПТП, доколкото това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по гражданското производство национално право, и не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни 20

превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочената в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5 (кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г.) - Решение на Съда от 24.10.2013г., Vitalijs Drozdovs (С-277/12). § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г.), противоречи на посоченото тълкуване, съответно на правото на Европейския съюз като приложимо, при което въззивният съд не е съобразил лимита по § 96, ал. 1. В подобен смисъл на решението по дело С-277/12 са и Решение на Съда от 23.10.2012г., Vitor Hugo Marques Almeida (С-300/10), Решение на Съда от 24.10.2013г., Katarina Haasova (С-22/12), Решение на Съда от 23.01.2014г., Enrico Petillo (С-371/12), съгласно които, най-общо, държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществени вреди, претърпени от близките членове на семейството на жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните суми, посочени в Директивата, съответно че националната правна уредба не трябва да изключва автоматично или ограничава несъизмеримо правото на пострадалото лице на обезщетение чрез задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства. Решенията на съда на Европейския съюз са задължителни за националния съд (чл. 633 от ГПК), при предимство на европейското право, като самостоятелен правен ред, спрямо разпоредбите на националното право (Решение на Съда от 05.02.1963г. по дело 26-62 (Van Gend & Loos) и Решение на Съда от 15.07.1964г. по дело 6-64 (Costa/E.N.E.L.)). По настоящото дело нито се твърди, нито се установява национална съдебна практика, при която предвиденият в разпоредбата на § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г.) лимит да е бил приложен.

С оглед изложеното липсва основание Върховният касационният съд да изменя съдебна практика, създадена в резултат на неточно тълкуване, или да осъвременява практика поради законодателни промени или новонастъпили обществени условия, както и липсва основание да се формира практика по тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма или такава 21

практика да се осъвременява, в какъвто смисъл е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поради това касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос не следва да бъде допускано.

В рамките на третия поставен въпрос касаторът застрахователно дружество е формулирал още подвъпроси за това от значение ли е за размера на обезщетението на лице от по-далечния кръг наличието на по-близки по степен роднини – майка, баща, брат, които също са предявили по съдебен ред своите претенции, както и идентични ли са понятията лимит на отговорност и застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но въпросите не могат да се приемат като такива от значение на изхода на делото, тъй като тези въпроси не са били разглеждани и решавани от въззивния съд, т. е. те не са обусловили правните изводи на въззивния съд по делото.

Неоснователно е твърдението на тези касаторите за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор.

Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к. д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което 22

и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

Съгласно съдебната практика при неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Касаторите С. И. И. и К. Ц. И. твърдят необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, но това е във връзка с поставените от самите тях въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, по които съдът по-горе се е произнесъл, което е и за касатора – застрахователно дружество, който твърди нарушение на материалния закон - разпоредбите на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.

23

С подадената касационна жалба от адвоката процесуален представител по пълномощие на С. И. И. и К. Ц. И. е поискано присъждане на адвокатски хонорар с начислен ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, но при недопускането на касационната жалба до разглеждане, такива разноски по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК не са дължими. Не са претендирани разноски във връзка с подаден отговор по жалбата на другата страна и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК с присъждане на такива разноски.

Касаторът – застрахователно дружество не е претендирал разноски във връзка с подадената касационна жалба и поради това, както и при недопускане на касационно обжалване на решението във връзка с такава жалба, разноски на „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК не се присъждат.

С подадения отговор на касационната жалба на другата страна обаче застрахователното дружество е поискало разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК, такива разноски следва да бъдат присъдени - по 100 лева, дължими от всеки от касаторите С. И. И. и К. Ц. И., с оглед на обжалваемия интерес от по 10 000 лева.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 20.04.2022г. по в. т.д. № 592/2021г. на Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА С. И. И., с ЕГН **********, и К. Ц. И., с ЕГН **********, двамата с адрес с. Житница, община Добрич, ул.“Седемнадесета“ № 8 и съдебен адресат адв. Р. М., ул.“Ц. А. № 1, ет. 4, да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615 и със седалище и адрес на управление гр. София, район 24

„Изгрев“, ж. к.“Дианабад“, бул.“Г.М. Д.“ № 1, суми от по 100 лева (сто лева) всеки от тях, разноски в касационното производство за представителство от юрисконсулт на застрахователното дружество, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 25