Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 7769/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Айва 81“ ЕООД срещу решение № 807 от 02.05.2023 г., постановено по адм. д. № 1777/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск против Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив (ОДБХ – Пловдив), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди - лихва за забавено плащане на дължимото към дружеството обезщетение за сумата над 5241,97 лева до претендирания размер от 12 134,20 лева, както и относно периода 21.04.2020 г. – 12.04.2021 г. като неоснователен и дружеството е осъдено да заплати в полза на ОБДХ - Пловдив разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска в размер на 540.00 лева.. Развива съображения за неправилност на съдебното решение в оспорените му части, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. Претендира разноски.
Ответникът - Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба на „Айва 81“ ЕООД против ОДБХ – Пловдив за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на 12 134,20 лева, представляваща обезщетение за вреди, изчислено като размер на законната лихва за забава за периода 21.04.2020 г. до 06.01.2022 г., от издадена незаконосъобразна Заповед № 183 от 21.04.2020 г. на Директора на ОДБХ – Пловдив, с която на дружеството е отказано изплащане на обезщетение за умъртвени 3 600 броя патици мюлари, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба.
От фактическа страна административният съд установил, че „Айва 81“ ЕООД стопанисва животновъден обект № 4132-0110 за отглеждане на птици, находящ се в [населено място], обл. Пловдив, общ. Раковски.
На 02.03.2020 г. Изпълнителния директор на БАБХ е издал Заповед № РД 11-605/02.03.2020 г. , с която е били обявено първично огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект № 4132-0110 за отглеждане на патици, стопанисван от „АЙВА 81“ ЕООД. Въз основа на тази заповед Директорът на ОБДХ - гр. Пловдив е предприел мерки за убиване на всички засегнати и контактни птици в посочения животновъден обект. На 23.03.2020 г птиците са били умъртвени, като това е било документирано с Протокол за убиване на животни № 006/23.03.2020 г. и Протокол за загробване на животни № 007/23.03.2020 г съставени от комисия определена със Заповед № 135/02.03.2020 г. на Директора на ОДБХ - Пловдив. На 25.03.2020 г. от ищецът е подал до ОДБХ - Пловдив искане за изплащане на обезщетение за умъртвените птици с вх.№ 1257/25.03.2020 г.
Издадена е Заповед № 183 от 21.04.2020г. на Директора ОДБХ - Пловдив, с която на ищеца е било отказано изплащане на обезщетение за умъртвените 3 600 броя патици мюлари. Горепосочената заповед и била обжалвана по съдебен ред, като съдът с Решение № 2095 от 19.11.2020 г. постановено по адм. дел № 1243/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменил същата като незаконосъобразна и е върнал преписката, за ново произнасяне. Директорът на ОДБХ Пловдив е обжалвал решението на административния съд, като ВАС с Решение № 4588 от 12.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1894/2021г. е оставил решението на първоинстанционния съд в сила.
Директорът на ОДБХ Пловдив е издал Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 06.01.2022г. с който е определено обезщетение в размер на 69 887.40 лв. Този акт е влязъл в законна сила на 25.01.2022г.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд намерил, че са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като по същество счел исковата претенция за заплащане на обезщетение в размер законната лихва за сумата от 12 134,20 лева / изчислена върху главницата 69 887,40 лева/ за периода от 21.04.2020 г. до 06.01.2022 г. за частично основателна.
За да постанови този резултат административният съд е приел, че началният момент на забава започва от деня на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена Заповед № 183 от 21.04.2020г. на Директора ОДБХ – Пловдив, в случая това е Решение № 4588 от 12.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1894/2021г. по описа на ВАС или това е 12.04. 2021 г. С оглед на което присъдил обезщетение за периода 12.04.2021 г до 06.01.2022 г в размер на 5241,97 лева, като за сумата над 5241, 97 лева до претендирания размер от 12 134, 20 лева и за периода от 21.04.2020 г. до 12.04.2021 г. отхвърлил иска като неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковите претенции.
Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковите претенции са за вреди, изразяващи се в законната лихва за забава за изплащане на определено обезщетение по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Законна лихва за забава на плащане се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД. Неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Вземането за лихва е акцесорно и се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до погасяването на главното задължение. С оглед на изложеното обосновано е прието от съда, че претендираните от дружеството вреди са доказани. Доколкото същите са претърпени поради неизпълнение на парично задължение в срок, настъпили са вследствие на незаконосъобразна административна дейност и не е предвиден друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Правилно е определен и периодът, за който се дължи лихва за забава. Съгласно приетото в т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, че дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. По делото безспорно е установено, че със съдебно решение е увеличен размерът на определеното обезщетение за умъртвените животни и унищожени фуражи, поради което дължимостта на законната лихва върху определената сума е от влизане в сила на решението.
Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху сумата от 69 887,40 лева за периода 12.04.2021 г. - 06.01.2022 г.., настоящият състав след изчисляване посредством достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор, намира за правилно определено.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 807 от 02.05.2023 г., постановено по адм. д. № 1777/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „АЙВА 81“ ЕООД, ЕИК 201114329, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, [улица]да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ