Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . при секретар С. П. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 7830/2023 г.

"Национална електрическа компания“ ЕАД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение №3660/5.06.2023 г. по адм. дело №8319/2021 г. по описа на Административния съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ц-27/1.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка II.3.1. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране в обжалваната част и се присъдят разноски.

Комисията за енергийно и енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски.

Комисията за енергийно и водно регулиране е подала частна жалба срещу определение № 5750/5.07.2023 г. по адм. дело №8319/2021 г. по описа на Административния съд - София град, с което е изменено решението в частта за разноските, като присъдените на юридическото лице разноски са намалени от 2000 лева на 1240 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението и определението, предмет на обжалване, са правилни и следва да се оставят в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление София срещу решение № Ц-27/ 01.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по точка ІI.3.1. от диспозитива на решението, в която е определена цената на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи, собственост на „НЕК“ ЕАД, в размер на 83,43 лв./MWh, без ДДС, при ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи от 269 908 лева и количество нетна електрическа енергия – 3 235 034 MWh, в частта, в която не са включени разходите за достъп до електропреносната мрежа и 5 % вноска към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ върху приходите от продадена електроенергия при формиране на цената на водноелектрическата централа, собственост на „Национална електрическа компания“ ЕАД, както и в частта, в която не са покрити разходите на обществения доставчик, свързани с изпълнението на разпоредбата на чл.93а, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката (изм.) за изкупуването на електрическата енергия по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия.

Административният съд установил, че „Национална електрическа компания" ЕАД подало заявление с вх. № Е-13-01-15/ 02.04.2022 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия, което е разгледано по реда на глава четвърта „Ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени“ от Наредба № 1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

С решение № Ц-27 от 01.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране по точка II. 3.1 от решението, считано от 01.07.2022 г., е утвърдена цена на електрическата енергия без ДДС, произведена от водноелектрическа централа, собственост на "Национална електрическа компания" ЕАД, в размер на 83, 43 лв/MWh, без ДДС, при ценообразуващи елементи: 1. необходими годишни приходи от 269 908 000 лева и 2. количество нетна електрическа енергия – 3 235 034 MWh.

По делото е прието заключение на комплексна технико-икономическа експертиза, която е оспорена от ответната страна, както и заключения на допълнителна и на повторна експертиза.

Съдът приел, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно в оспорената му част, тъй като е прието от компетентен орган, в необходимата форма, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Административният съд намерил за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в утвърдената цена на водноелектрическата централа, собственост на „Национална електрическа компания“ ЕАД не са включени разходи за достъп до електропреносната мрежа и 5-процентна вноска към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ върху приходите от продадената електроенергия.

Съдът не кредитирал заключението на комплексната експертиза, в което се съдържа обосновка на обратното разбиране. Административният съд се позовал на разпоредбата на чл. 36е, ал. 4 ЗЕ, съгласно която в състава на признатите от Комисията за енергийно и водно регулиране разходи не се включват разходи за вноски по 36е, ал. 1 ЗЕ, както и на разпоредбата на чл.30, ал. 6 ЗЕ. Разпоредбата на чл.30, ал.6 ЗЕ предвижда, че за целите на регулирането на цените по ал. 1, т. 1 – 4 в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, които се дължат от производители на електрическа енергия.

Административният съд намерил за неоснователно и оплакването, че общественият доставчик не е бил компенсиран за разходите, свързани с изпълнението на разпоредбата на чл.93а, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката (изм.) за изкупуването на електрическата енергия по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия.

Съдът посочил, че съгласно чл. 98а, ал. 1, т. 2 ЗЕ общественият доставчик изкупува електрическата енергия по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия. „Национална електрическа компания“ ЕАД сключило дългосрочен договор по смисъла на чл. 34, ал. 2 ЗЕ с „Ей И Ес-3С М. И. 1“ ЕООД и „К. Г. М. Изток 3“ АД и в качеството си на обществен доставчик трябвало да изкупува енергията и разполагаемостта по определена в договора цена.

Оплакванията на жалбоподателя всъщност били свързани със създадените гражданскоправни отношения между „К. Г. М. Изток 3“ АД и „Национална електрическа компания“ ЕАД по повод изменението на сключеното между тях споразумение за изкупуване на енергия, и не подлежал на уреждане с решението за утвърждаване на цени на електрическата енергия.

Според административният съд, претендираните от „Национална електрическа компания“ ЕАД разходи не представлявали и нормативно заложен ценообразуващ елемент по чл.10, ал.2 от Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Както предвиждал чл.34, ал. и 2 ЗЕ, енергийните предприятия имали право да предявят искане за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи, но само ако те не могат да бъдат възстановени в резултат на продажбата на електроенергия на свободния пазар. Общественият доставчик оперирал като търговец на свободния пазар и формирал печалба от извършените от него сделки, посредством която следвал да компенсира възникналите за него допълнителни разходи във връзка с изпълнението на задълженията му по чл.93а, ал.1 ЗЕ. С тези аргументи административният съд отхвърлил подадената от „Национална електрическа компания“ ЕАД жалба.

Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е правилно по резултат, макар да има друго разбиране по някои от обсъдените в решението въпроси.

Административният съд направил законосъобразен извод, че в утвърдената цена на водноелектрическата централа, собственост на „Национална електрическа компания“ ЕАД, не следва да се включват разходи за достъп до електропреносната мрежа и за заплатената 5 -процентна вноска на производителя към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ върху приходите от продадената електроенергия, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.30,ал. 6 ЗЕ и 36е, ал. 1 ЗЕ.

Касационната инстанция не споделя преценката на административния съд относно оплакването на „Национална електрическа компания" ЕАД, че не е било компенсирано за разходи, свързани с изпълнението на задължението му по чл.93а, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката ( редакция ДВ, бр.9 от 2021 г., отм.).

Със заявление вх. № Е-13-01-15 от 02.04.2022 г. за утвърждаване на цени на електрическа енергия „Национална електрическа компания“ ЕАД е направило и искане за възстановяване на разходи, свързани с изпълнението на чл.93, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката ( редакция ДВ, бр.9 от 2021 г., отм.) във връзка с сключени от него договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия.

„Национална електрическа компания“ ЕАД има право да поиска възстановяване на разходи, свързани с изпълнението на чл.93, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с договорите за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия.

Съгласно чл.35 ЗЕ енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност.

В касационната жалба се прави основателно оплакване, че при постановяване на решението административният съд не е направил разграничение между дейността, извършвана от „Национална електрическа компания“ ЕАД, като обществен доставчик, опериращ на регулирания пазар, и дейността му като търговец на свободния пазар, за които се прилагат различни правила.

Съгласно чл.97 ЗЕ ( редакция ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между: производителите и крайните снабдители или обществения доставчик за количествата електрическа енергия, определена от комисията в рамките на разполагаемостта, определена в съответствие с правомощието на регулаторния орган по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ (отм.) ; обществения доставчик и крайните снабдители за количествата електрическа енергия, определена в съответствие с правомощието на регулаторния орган по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ (отм.).

Първоинстанционният съд се е позовал на чл.34, ал.1 ЗЕ, който се прилага за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи, произтичащи от извършени инвестиции и/или сключени сделки до влизането в сила на този закон от енергийните предприятия ( Законът за енергетиката е обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г. ), каквито данни, що се отнася до договорите на „К. Г. М. Изток 3“ АД, не се съдържат в преписката.

Според касационната инстанция, искането на „Национална електрическа компания" ЕАД се отнася за невъзстановяеми разходи, произтичащи от дейността на обществения доставчик, свързана с изпълнението на наложени му задължения към обществото по чл.35 ЗЕ. Поради непризнаването в цената на разполагаемост на „К. Г. М. Изток 3“ АД на разходите за инвестицията за извършен S02 NO, модернизация, както и на БРЕФ инвестицията, на „Национална електрическа компания“ ЕАД не се компенсирани разходи, извършени при закупуването на електрическа енергия, произведена от „К. Г. М. Изток 3“ АД за периода 1.07.2020 г. - 30.06.2021 г. Тези разходи не са включени в определената с обжалваното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране цена, както се посочва в заключението на допуснатата по делото комплексна експертиза. Констатацията по заключението не се опровергава от други доказателства по делото, поради което то необосновано не е било възприето от административния съд. В решението на Комисията за енергийно и водно регулиране изрично е отбелязано, че цената за разполагаемост на „К. Г. М. Изток 3“ АД не е коригирана с разходите за инвестицията за модернизация, тъй като регулаторът не е одобрил изменение на финансовия модел на това дружество, заложен съгласно сключените с "Национална електрическа компания" ЕАД споразумения за изкупуване на енергия.

Член 13 от Наредба №1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (редакция ДВ, бр. 52 от 2018 г.) предвижда, че признатите от комисията разходи на енергийните предприятия и Фонд "Сигурност на електроенергийната система", произтичащи от наложените им задължения към обществото, се компенсират чрез цените, които заплащат всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително ползващите електрическа енергия от внос, оператора на електропреносната мрежа операторите на електроразпределителните мрежи, по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин и/или по друг ред, предвиден в закон.

Съгласно чл.21, ал.1, т.17 ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране разглежда исканията на енергийните предприятия и Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за компенсиране на разходи по чл. 34 и 35 ЗЕ, утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване изискванията за държавните помощи. Енергийните предприятия подават периодично заявление пред комисията за компенсиране на съответните разходи. Към заявлението се представят доказателства за тяхното основание и размер. Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система, оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, и/или по друг ред, предвиден в закон.

Съпоставена с тези нормативни разпоредби, не може да се възприеме преценката на регулаторния орган и тази на административния съд, че в случая липсвал механизъм за компенсиране на тези разходи, тъй като такъв не се съдържал в споразумението, с което е изменено сключеното на 07.03.2016 г. споразумение, по което общественият доставчик изкупува електрическа енергия от производителите.

Незаконосъобразно е и съждението на административния съд, произтичащо от неточно прилагане на чл.34, ал.2 ЗЕ, че тези разходи следва да се компенсират от печалбата, формирана от сделки на свободния пазар, на който „Национална електрическа компания“ оперира, при положение, че има нормативно разграничение на методите на управление на регулирания пазар и тези на свободния пазар.

Независимо от направените изводи, „Национална електрическа компания“ ЕАД не може да реализира търсената защита, тъй като жалбата му е насочена срещу точка II.3.1 от решението, в която е определена цената на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи, собственост на „Национална електрическа компания“ ЕАД.

В хода на административното производство „Национална електрическа компания“ ЕАД е направило възражение по приетия от Комисията за енергийно и водно регулиране доклад и проект за решение, що се отнася до липсата на компенсиране на подлежащи на възстановяване разходи при закупуването на електрическа енергия, произведена от „К. Г. М. Изток 3“ АД за периода 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. Възражението е обсъдено в мотивите на решението, но не е формулирано изрично в диспозитива на административния акт.

Съобразно предписанията на чл.34 и чл.35 от Закона за енергетиката комисията дължи изрично произнасяне по направено пред нея искане за компенсиране на невъзстановяеми разходи или на разходи, свързани със задължения към обществото.

Жалбоподателят не е поискал произнасяне по направеното от него искане с допълнително решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, което би могъл да обжалва. Поради това постановеното по това дело решение на административния съд, с което съдът, съобразявайки диспозитивното начало по чл. 6, ал.2 ГПК, е формирал воля само относно законосъобразността на решение № Ц-27/1.07.2021 г, на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по точка II.3.1, следва да се остави в сила.

Касационната инстанция намира за неоснователна подадената от Комисията за енергийно и водно регулиране частна жалба срещу определение №5750/5.07.2023 г. Административният съд законосъобразно е намалил размера на юрисконсултското възнаграждение за процесуално представителство на Комисията за енергийно и водно регулиране, с оглед на което е намален и общия размер на присъдените разноски. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Член 37, ал.1 ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.24 от наредбата по административни дела възнаграждението е от 100 до 240 лева за една инстанция.

Определението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора по това дело на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една инстанция в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА срещу решение №3660/5.06.2023 г. по адм. дело №8319/2021 г. по описа на Административния съд-София град

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5750/5.07.2023 г. по адм. дело №8319/2021 г. по описа на Административния съд - София град.

ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД със седалище и адрес на управление София, ЕИК 000649348, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ