Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 1912 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег – Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) България - Турция“ 2014-2020 г. (Програмата), чрез процесуален представител, срещу Решение № 875 от 21.12.2022 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 248/2022 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-14-217 от 22.02.2022 г. на ръководителя на УО, с което на О. Д. е определена финансова корекция в размер 5 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по договор за доставка за външни дейности на Европейския съюз от 13.02.2020 г., сключен с „Е. К. ЕАД, за нередност за нарушение на чл. 178, пap. 1 от Регламент (EC, Евратом) № 1046/2018 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013,/ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (EC) № 223/2014 и (EC) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент № 2018/1046), във връзка с чл. 161 от Регламента, във връзка с т. 2.5.1. от Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз (PRAG) и на чл. 4, 8 от Регламент № 1303/2013, във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046, класифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.).

Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег ИПП България - Турция“ 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото като твърди, че решението съдържа бланкетни мотиви, без да са обсъдени и взети предвид относимите факти и обстоятелства имащи значение за делото.

Сочи, че със съдебната отмяна на предходния административен акт, издаден за същото нарушение, съдът не се е произнесъл по съществото на спора, поради което и направените в процесното решение изводи се явяват неправилни. Сочи, че правната квалификация на нарушението в случая е различна, обратно на приетото от първоинстанционния съд.

За неправилни счита изводите на съда относно нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, тъй като предвиденият в разпоредбата срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на административния орган да издаде своя краен акт.

Оспорва и крайния извод на съда, че въпросът, относно фактически установеното от органа не може се отнесе към приетите за нарушени норми. Сочи, че безспорно е установено съществено разминаване между одобреното на етап кандидатстване по проекта и заложената техническа спецификация в процесната поръчка от страна на бенефициера, което поражда съмнения относно водене на преговори с избрания изпълнител и единствен участник в процедурата, като се обуславя и несигурност в постигането на заложените цели, дейности и индикатори по проекта.

Поддържа мотивите на административния акт, че в случая от възложителя са направени разходи, които от една страна не са в изпълнение на заложения бюджет и одобреното по проекта, а от друга страна не водят до желания резултат в пълнота, предвид наличните несъответствия в техническата спецификация. Сочи, че неефикасността на процесната доставка, била тя и частична, е в противоречие с принципа на добро финансово управление. Счита, че не е постигната целта на проекта в тази му част, поради което освен принципът на ефикасност, нарушен се явява и принципът на ефективност и принципът на икономичност, а именно не са осъществени набелязаните конкретни цели на проекта и не са постигнати планираните резултати. Нарушението на принципа на икономичност обосновава с факта, че възложителят е платил доставката на специализирано превозно средство, като не е ясно дали, със заложените от технически спецификации ще постигне в пълнота заложената по проекта цел.

Счита, че са доказани трите елемента от дефиницията за нередност и правилно е определен размерът на определената финансова корекция.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – О. Д. чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка:

На 23.07.2019 г. между Управляващия орган на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег ИПП България - Турция“ 2014-2020 г. и О. Д. в качество на водещ бенефициер (партньор), е сключен Договор за субсидия №РД-02-29-181, с предмет предоставяне на субсидия за изпълнението на операцията, озаглавена „Съвместни инициативи за резистентност на наводненията в трансграничния регион/резистентност на наводнения“ на стойност 585 725,04 евро, при 85% средства от Инструмента за предприсъединителна помощ и 15% - държавен публичен дял, срок на изпълнение на дейностите 21 месеца и срок на договора – пет години след приключване на дейностите.

На 17.10.2019 г., е открита обществена поръчка с предмет „Доставка на многофункционално превозно средство с пълен набор от оборудване", в рамките на проект „Съвместни инициативи за резистентност на наводненията в трансграничния регион/резистентност на наводнения“. Документацията по обществената поръчка е публично достъпна на адрес: http://www.ipacbc-bgtr.eu/bg/node/3886.

На 13.02.2020 г. е сключен договор между О. Д. и "Е. К. ЕАД за доставка на многофункционално превозно средство с пълен набор от оборудване, в рамките на проект „Съвместни инициативи за резистентност на наводнения“ в трансграничния регион/резистентност на наводнения, на стойност 257 880,00 евро с данък върху добавената стойност.

На 27.10.2020 г., с Решение №РД-02-14-34, ръководителят на УО по Програмата определя на О. Д. финансова корекция по диференциалния метод в размер на 257 880,00 евро с ДДС, представляващи декларирани за възстановяване от Общината разходи по договор за доставка за външни дейности на Европейския съюз от 13.02.2020 г., сключен с „Е. К. ЕАД, за нередност за нарушение на чл. 18, пар. 2 от Регламент №1299/2013 във връзка с подраздел 8.1.2 на Наръчника за изпълнение на проекти, подраздел 2.5.3 на Насоки за кандидати за Втора покана за представяне на проектни предложения по Програмата и раздел 6.8 и 2.11.2 на Практическото ръководство, чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Договора за субсидия, класифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ.

Решение № РД-02-14-934 от 27.10.2020 г. е обжалвано пред Административен съд - Хасково, където е образувано адм. дело №1072/2020 г. С постановено по делото Решение № 121 от 19.03.2021 г., съдът е отменил Решение № РД-02-14-934 като издадено в противоречие с материалния закон. За да постанови този резултат е приел, че нарушаването на разпоредбите от Договора за субсидия, на които се е позовал УО, не представлява нередност, за която да бъде определена финансова корекция, тъй като подобно нарушение не е посочено изрично т. е. в нормативен акт, като нередност, за която се следва финансова корекция. Решението по адм. дело № 1072/2020 г. на АС - Хасково е оставено в сила с Решение № 9195 от 16.08.2021 г. , постановено по адм. дело № 4706/2021 г. по описа на ВАС.

На 01.12.2021 г. ръководителят на УО по Програмата е уведомил отново О. Д. за съмнение за нередност по проекта.

На 09.12.2021 г. от О. Д. е представено възражение.

На 22.02.2022 г. с Решение №РД-02-14-217 на ръководителя на УО, на О. Д. е определена финансова корекция в размер 5 % от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор за доставка за външни дейности на Европейския съюз от 13.02.2020 г., сключен с „Е. К. ЕАД, за нередност за нарушение на чл. 178, пap. 1 от Регламент № 2018/1046, във връзка с чл. 161 от Регламента, във връзка с т. 2.5.1 PRAG и на чл. 4, 8 от Регламент № 1303/2013, във връзка с чл. 33, параграф 1 от Регламент 2018/1046, класифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.

Приел е, че в съдебното производство по оспорване на предходния акт, издаден във връзка със същото нарушение, съдът е формирал изводи по съществото на повдигнатия спор, като в настоящия случай отново нарушението се изразява в неспазване на договорно задължение по чл. 19, ал. 1 вр. ал. 7 от Договора за субсидия. Приел е, че нарушения свързани с принципите на добро управление не се визират в уведомленията за съмнение за нередност, а твърденията в оспореното решение за неспазването на горепосочените принципи са лишени от каквато и да било конкретика. Обоснован е извод, че изцяло бланкетно ръководителят на УО се е позовал на нарушаване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, с цел да обоснове наличие на нарушение, представляващо нередност, за която се следва финансова корекция, като е игнорирал съдебните решения, с които спорът относно това представлява ли нарушението по чл. 19, ал. 1 вр. ал. 7 от Договора за субсидия нередност, обосноваваща налагане на финансова корекция, е разрешен окончателно.

Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението е правилно като краен резултат.

Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че е възприел доводите на Общината, а не тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Неправилен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В предходното съдебно производство е прието, че нарушаването на разпоредбите от договора за субсидия, на които се е позовал УО, не представлява нередност, за която да бъде определена финансова корекция, както и че квалификацията на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕФСУ е неправилна. В тази хипотеза няма пречка да бъде издаден нов административен акт, върху който при съдебно обжалване ще се извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК.

Силата на пресъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл (Тълкувателно решение №1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, мотиви към т. 18). Отводът за прeсъдено нещо предпоставя тъждество на предмета и за да е налице, е необходимо изцяло пълно припокриване между правото, установено вече със сила на прeсъдено нещо по първото дело, и правото - предмет на разглеждане на второто дело, с оглед на белезите, които го индивидуализират – правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времето, за което се претендира. При съобразяване на изложеното следва извод, че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт на основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, включително непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на отменителното решение, с оглед на спазване на формата, изясняване на фактите и ангажиране на необходимите доказателства.

В случая, макар отново фактическите основания да са насочени към допуснатите нарушения на договора за субсидия, правната квалификация на нарушението и квалификацията на нередността е различна, поради което не е налице тъждество на предмета на правния спор.

Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон.

В случая финансовата корекция е определена на основание чл. 70, ал. 1 т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция). В съответствие с посочената разпоредба финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл. 4, 8 от Регламент № 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с член 30 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 279, . 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 1046/2018, Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и делегиран Регламент (ЕС) № 1268/2012 продължават да се прилагат по отношение на правните задължения, поети преди влизане в сила на Регламент (ЕС, Евратом) 1046/2018.

Съгласно член 30 от Регламент № 966/2012, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление, и по-специално в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. Принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от институцията за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра цена. Принципът на ефикасност се отнася до най-доброто съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати. Принципът на ефективност се отнася до осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на планираните резултати.

В конкретния случай, в оспорения административен акт е прието, че са нарушени и трите принципа.

Като фактически основания в оспорения акт е прието, че доставеното специализирано превозно средство не отговаря на одобрената техническа спецификация по проекта.

Принципът на ефикасност се отнася до най-добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати. Органът декларативно заявява, че направените разходи за специализирано превозно средство не водят до желания резултат, но не сочи фактите, въз основа на които прави тези изводи.

Принципът на ефективност изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. В случая, органът декларативно заявява, че „и не е ясно дали, чрез доставеният колесен багер ще се постигне целта, за която е сключен договорът за доставката му“, тъй като не отговаря на одобрените технически спецификации по проекта. В тежест на административния орган е да установи нарушението на принципа на ефикасност. Не става ясно защо органът приема, че с доставката на специализиран автомобил, с обем на двигателя 104 kW куб. см (при изисквани 120 kW) не е постигната съответната цел в съответната степен.

Принципът на икономичност, в контекста на разходването на безвъзмездна финансовата помощ от бенефициер, изисква предоставеният публичен финансов ресурс да се използва за осъществяване на одобрените дейности по проекта, като се предоставя своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. Следователно този принцип би бил нарушен ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не е разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена. За да обоснове нарушаването на този принцип ръководителят на УО е посочил, че „възложителят е платил доставката на автомобилите, като не е ясно дали, със заложените от възложителя технически спецификации те биха били постигнали заложената по проекта цел“.

В административния акт не е посочено кои факти административният орган счита, че са относими към нарушение на съответния принцип. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е сторено.

От издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за незаконосъобразен оспорения акт, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, да заплати на ответника направените пред касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 875 от 21.12.2022 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 248/2022 г.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 17 -19 да заплати на О. Д. гр. Димитровград, бул. "Г. С. Р." № 15, 100 (сто) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА