Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 1990/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса чрез юриск.Шкодрев против Решение № 7550 от 09.12.2022 г., постановено по административно дело №3555/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с която е отменена по жалбата на МБАЛ С. С. ЕООД Заповед№ РД-15-416/30.03.2022г на Директора на СЗОК за частично прекратяване на договор № 22-2441/26.02.2020г по отношение на КП№ 243 “ Диагностика и лечение на лимфоми”. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл. 99, ал. 1 т.2 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2020-2022г. (НРД за ДД за 2020-2022г.), са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за частично прекратяване на договора. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът – МБАЛ С. С. ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Димитров, в с. з. от 18.10.2023г, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита в касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е Заповед № РД-15-416/30.03.2022г на Директора на СЗОК за частично прекратяване на договор № 22-2441/26.02.2020г с МБАЛ С. С. ЕООД по отношение на КП№ 243 “ Диагностика и лечение на лимфоми”.Причина за прекратяване на договора по тази клинична пътека се явявало обстоятелството, че последният отчетен случай е от хоспитализация на ЗОЛ в периода 16.09.2021г до 20.09.2021г по ИЗ№ 12811 и в последствие до 08.02.2022г не е представен отчет по КП № 243 повече от три последователни месеца.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че НРД и клаузите на договор № 22-2441/26.02.2020г допускали частично прекратяване на договора по отношение на конкретна клинична пътека само в хипотезата на чл.98 ал.1 т.7 НРД и чл.86 ал.7 т.11 от Договора между страните - при настъпила обективна невъзможност за изпълнение на целия или на част от договора - изцяло, или частично - по отношение на съответната част.В рамките на производството пред административния орган не е доказано обстоятелството, че е налице обективна невъзможност на лечебното заведение да оказва болнична помощ на лицата, диагностицирани и нуждаещи се от хоспитализация по КП № 243.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – София, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Спорът понастоящем е изцяло правен: Разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2 от НРД дава право на НЗОК да прекрати едностранно договора с изпълнителя на болнична помощ без предизвестие, когато изпълнителят не представи отчети за извършената дейност в продължение на повече от три последователни месеца.Действително по КП № 243 в периода 20.09.2021г до 08.02.2022г ответникът по касация не е представил отчети за тази клинична пътека.Причина за това, както изтъква и ответника по касация е малкият брой пациенти по тази клинична пътека.В случая липсват както твърдения, така и доказателства, че лечебното заведение не разполага с необходимия технически и човешки капацитет - апаратура и специалисти, които да извършват лечение по тази клинична пътека.В този смисъл основание за прекратяване на договора частично по отношение на една от посочените клинични пътеки би се явила разпоредбата на чл.98 ал.1 т.7 от НРД,а именно настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на целия или част от договора.При липсата на такава обективна невъзможност лечебното заведение да изпълнява договора по тази клинична пътека, очевидно е, че частичното прекратяване на договора се явява без правно основание, поради което и решението на АССГ се явява правилно и в съответствие със закона.

С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съотвества на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.144 АПК вр. чл. 78 ГПК, СЗОК следва да бъде осъдена да заплати на МБАЛ С. С. ЕООД разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 лева съгласно представения списък с оглед липсата на възражение за прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7550 от 09.12.2022 г., постановено по административно дело №3555/2022 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Столична здравно осигурителна каса със седалище гр.София, ул.Енос №10 вх.Б да заплати на „ МБАЛ С. С. ЕООД разноски в размер на 2000 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ