№ 166 София, 13.03.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открто заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3950/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Р. Ч. срещу решение № 217/27.06.2022 г. по в. гр. д. № 112/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 414/13.12.2021 г. по гр. д. № 953/2020 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са отхвърлени субективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване спрямо Светла Л. А., Д. Д. Л. и Г. Д. А., че Ф. Р. Ч. е собственик по наследство от Р. А. А. и давностно владение, продължило от 1989 до 2020 г., на 1/5 ид. ч. от застроен и незастроен имот № 2 с площ 1 069 кв. м. по плана на [населено място] - О., който участва в образуването на УПИ [№] от кв. 1, отреден за имот пл. № 2 с площ 851 кв. м., като 75 кв. м. от имота са отредени за пешеходна пътека и 143 кв. м. попадат извън регулация, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 74 кв. м. на два етажа, селскостопанска сграда със застроена площ 12 кв. м. на един етаж и гараж със застроена площ 24 кв. м. на един етаж; отхвърлено е и искането да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК н. а. № 154, том II, рег. № 3126,...