Опр. по ч. гр. д.№ 3162/12 г., Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1985

гр. София, 15.07.2024 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2440 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Б. – [населено място], подадена чрез адвокат П. К. против Решение № 292/13.06.2022 г., пост. по в. гр. д. № 51/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260320 /18.10.2021 г., пост. по т. д № 384/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която съдът е отхвърлил искът на Д. М. Б. против Гаранционния фонд – [населено място], предявен като частичен за сумата от 160 000 лева от общо 180 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. Б., настъпила на 16.09.2017 г., причинена от друго неустановено моторно превозно средство и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, за отхвърляне на предявения от Д. М. Б. против Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ от КЗ за същата сума, поради виновното причиняване на смъртта на същия от лицето В. Х. Б., управлявал товарен автомобил „М. С. с рег. [рег. номер на МПС] , който в нарушение на правилата за движение е блъснал излязлата на пътното платно каруца, управлявана от М. С. Б..

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното с нея решение и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел за недопустимо добавянето на ново основание в условията на евентуалност по реда на чл. 214 от ГПК и е обезсилил първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочено е, че в противоречие със събраните доказателства, въззивният съд е приел обективна невъзможност за предотвратяване на процесното пътнотранспортното произшествие, а оттам и за липсата на вина на водача на товарния автомобил „М. С. , който го е управлявал без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което произтича неправилност на извода за неоснователност на иска по чл. 557, ал. 1, б. „а“ от КЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е обосновано със следните въпроси, за които касаторът твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната и казуална практика на Върховния касационен съд, а именно:

1. Дали е налице изменение основанието на иска или уточнение на факти и обстоятелства и дали съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ищеца уточнение/изменение на искане в първото по делото, допуснато с допълване на доклада от съда?;

2. Налице ли е изменение на основанието на иска, доколкото в случая не се променя юридическият факт, от който произтича вземането, а това е извършено деяние - ПТП, при което за ищцата е настъпила неимуществена вреда - причинена е смъртта на баща й?;

3. Добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените, с оглед станали известни обстоятелства след предявяване на иска, само по себе си съставлява ли промяна на основанието?“.

Твърди се, че за посочените въпроси са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото са значение са за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Така направеното уточнение на фактите в първото по делото о. с. з. – с допълване на фактическите твърдения, че смъртта на пострадалия може да е както от поведението на сочения с исковата молба Б., така и по вина на водач на неустановено МПС, като и в двата случая отговорността е на същия ответник, какво представлява – уточнение на фактите (като основание), без да се изменят, а само изясняват от гледна точка на допълнителни параметри или е изменение на основанието на заявения иск?;

5. Така направеното уточнение и добавянето на нови фактически твърдения, обосноваващи отговорността на същия ответник за същите вреди, представлява уточнение на иска или негово допустимо изменение?;

6. Прибавянето на нови правопораждащи юридически факти, наред с тези по исковата молба или в евентуалност, представлява ли допустимо изменение на иска, без да се променя първоначалния петитум, при условие, че съдът е допуснал и допълнил доклада с това изменение?;

7. Навеждането на ново основание в евентуалност с първоначалното, представлява ли допустимо изменение на иска, по което съдът следва да се произнесе?;

8. Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда за липса на вина на водачите, за които ответникът Гаранционен фонд отговаря, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение; следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото изводите, направени при такава преценка на събраните доказателства не е в съответствие със събрани по делото доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до други фактически и правни изводи?;

9. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за липса на предпоставки за отговорност на ответника, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да направи правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?;

10. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на въведените с исковата молба фактически твърдения, очертаващи предмета на делото и установените по делото доказателства и факти, предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при постановяване на решението, поради което, като следствие, изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с ТР № 1/ 2001 г., т. 12?“.

Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, доводите за чието наличие възпроизвеждат оплакванията, изложени в касационната жалба, а именно липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на събраните доказателства относно виновността на водача, участвал в процесното пътнотранспортно произшествие.

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна и за уважаване на предявения по делото иск. Претендира направените по водене на делото разноски.

Ответникът по касация Гаранционен фонд – [населено място] оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В отговора, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адвокат С. М., е изразено становище, че поставените въпроси са бланкетни и хаотични и не съдържат конкретна формулировка на въпрос, чието разрешаване е от значение на изхода на делото, както и че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Поддържа се, че въззивният съд правилно не е допуснал добавяне на ново основание под формата на изменение на иска, доколкото по същество с това ищецът е предявил нов иск.

Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както и за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Третото лице - помагач В. Х. Б. не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от Д. М. Б. против Гаранционен фонд – [населено място] иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ за сумата от 160 000 лева, предявен като частичен иск от общо 180 000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. С. Б., починал при ПТП, настъпило на 16.09.2017 г., причинено виновно от В. Х. Б., въззивният съд е споделил установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че процесното произшествие е настъпило на 16.09.2017 г. около 20.00 часа при движение по първокласен път 1-5 от Шипка - Крън – [населено място]. По този път в посока [населено място] се е движел товарен автомобил марка „Мерцедес“, управляван от водача В. Х. Б., като пред него се е движел таксиметров автомобил, но точно преди завоя за мотел „Крънско ханче“, таксиметровият автомобил рязко е отбил вдясно и е спрял на пътното платно, без да сигнализира за предприетата маневра. След това рязко спиране, за да избегне удара, водачът на товарния автомобил В. Б. е отклонил автомобила наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение. Таксиметровият автомобил се е движел със скорост около 76 км/ч и опасна зона за спиране от около 74 метра. С тази скорост от около 76 км/ч се е движел и товарният автомобил „Мерцедес“, който е предприел отклоняване на автомобила наляво, за да избегне удара с таксиметровия автомобил, чийто водач е предприел спиране и рязко е отклонил автомобила надясно. Приел е, че причината за внезапното спиране е, че на първокласния път е изскочила каруца с конска тяга, управлявана от пострадалия М. С. Б., като в същата се е намирал и лицето М. А. М., както и че ударът се е осъществил между челната част на товарния автомобил марка „Мерцедес“ и коня, водещ каруцата. Въззивният съд е стигнал до извод, че първопричината за процесното пътнотранспортно произшествие е именно внезапното навлизане на каруцата на платното за движение, в нарушение на ЗДвП и в частност на поставения там забранителен знак „В–10“. Съдебният състав е приел, че е налице внезапно възникнала опасност на пътя, която не е могла да бъде избегната от водача на установения товарен автомобил поради липса на видимост от намиращия се пред него таксиметров автомобил, който е отбил рязко вдясно и вече настъпилия навигационен мрак към момента на произшествието, т. е. липсвала е техническа възможност за предотвратяване на удара. Установил е, че в резултат на удара, двамата пътници в каруцата са изпаднали на пътното платно, както и че в същото време кола с тъмен цвят, която се е движела в посока [населено място] - Шипка е прегазила тялото на единия пострадал, а малко по–късно е станало прегазването и на второто тяло от друга кола в същата посока, които са продължили по пътя и са напуснали произшествието, поради което са останали неустановени. След обсъждане на заключенията на допуснатите съдебно-медицински експертизи, съдът е установил, че при падането от каруцата върху пътното платно, пострадалият М. Б. е получил черепно-мозъчна травма, неопасна за живота, но самата смърт е настъпила вследствие на прегазването от неидентифицирания автомобил, от което са произтекли множество увреждания, несъвместими с живота. Оттук въззивният съд е направил извод, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на делинквента В. Б. и настъпилата впоследствие смърт на възходящия на ищцата от прегазване от друг неизвестен автомобил, а оттам и липса на вина и е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен.

За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради причиняване смъртта на М. С. Б. от друго неустановено МПС, въззивният съд е приел, че като е включила в предмета на спора ново основание, с което е обоснована отговорността на фонда за обезщетяване на неимуществените вреди от същото пътнотранспортно произшествие, ищцата по същество е предявила нов иск в първото открито по делото заседание, който е бил приет за разглеждане от първоинстанционния съд в нарушение на чл. 214 от ГПК, под формата на изменение на първоначално предявения такъв. С тези мотиви е обосновал становището си, че в диспозитива на съдебния акт първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, с чието разглеждане не е бил валидно сезиран, което е обусловило обезсилването му в тази част като недопустимо.

При горните данни по допускането на касационно обжалване настоящият касационен състав намира следното:

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС общият селективен критерий за достъп до касация във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК е наличието на формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Този въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК).

Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по втория иск с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за претърпени вреди от смъртта на бащата на ищцата, причинена от неустановено МПС, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед формулираните въпроси под № от 1 до 7, обобщени от настоящата инстанция, а именно дали е налице изменение на иска, по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез добавяне на ново основание, в условията на евентуалност с първоначално заявеното или е налице предявяване на нов иск против същия ответник. По посочения въпрос е изразено принципното становище в т. 2В на Тълкувателно решение № 4/2014 г. от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС, така и в служебно известната казуална практика на ВКС, обективирана например в Решение № 199 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4056/2019 г., IV г. о., ГК, според която изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез добавяне единствено на ново евентуално основание към първоначално заявеното е допустимо. при наличието на предпоставките за обективно съединяване на искове за разглеждане в едно и също гражданско производство, посочени в чл. 210 от ГПК и на тези по чл. 214, ал. 1 ГПК за допустимост на изменението на иска: обективно съединените искове са насочени срещу един и същ ответник, подсъдни са на един и същ съд, подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство и при предявяването на втория иск се променя само основанието, но не и петитумът на иска. В случая, петитумът на предявения иск е останал непроменен - насочен е срещу един и същ ответник /Гаранционния фонд/ за репариране на едни и същи неимуществени вреди, понесени от ищцата, от смъртта на пострадалия М. Б., като в първото по делото открито съдебно заседание, ищцата е добавила единствено нов правопораждащ факт (основание), че евентуално смъртта на М. Б. е настъпила от действията на водача на неустановено моторно превозно средство, който обуславя отговорността на ответника по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Наведените две основания с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „а“ от КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд са регламентирани алтернативно, а не кумулативно и в този смисъл представляват два отделни фактически състава, всеки от които е от естество самостоятелно да обоснове задължението на фонда за репариране на вредите от пътнотранспортното произшествие. С оглед гореизложеното, обобщените от настоящата инстанция въпроси под № от 1 – 7 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, са обусловили изхода на спора по делото, и въззивният съд при постановяване на решението си в тази част се е отклонил от изложените постановки като е приел за недопустимо добавяне на ново основание в условията на евентуалност по реда на чл. 214 от ГПК, поради което е налице и допълнителният селективен критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, основан на липсата сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на установения водач на товарния автомобил, решението на въззивния съд също следва да бъде допуснато до касационен контрол. Формулираните от касатора въпроси под № от 8 до 10 в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са относими към задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства и наведените от страните доводи в тяхната цялост и логическа съвкупност по отношение установяването на главния факт, за което страната носи доказателствената тежест. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава, обективирана в ТРОСГТК № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, в смисъл, че доколкото обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Оттук и задължението му да осъществи самостоятелна преценка на доказателствата и да субсумира установените въз основа на тях факти под приложимата материалноправна норма като изложи собствени мотиви по съществото на спора. В положителен смисъл съдебната практика се е произнесла и по въпроса относно задължението на въззивния съд за преценка на всички събрани доказателства – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, относими към спорното материално право, респ. към правопогасяващите, правоотблъскващи или правопрекратяващи възражения на насрещната страна, независимо дали правните му изводи са законосъобразни, което е предмет на проверка във втората фаза на касационното производство при произнасяне по съществото на жалбата.

Поставените въпроси са във връзка с оплакванията на касатора за липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на събраните доказателства относно противоправността на деянието на установения водач на товарния автомобил „Мерцедес“, разбирана като нарушение на ЗДвП и причиняването на смъртта на М. Б. в пряка причинно-следствена връзка с него. В конкретния случай, въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза въззивният съд е приел, че макар от удара между т. а. Мерцедес и каруцата да е причинена черепно-мозъчна травма на водача на каруцата при падането от неголяма височина, смъртта му не е настъпила от нея, а вследствие прегазването му от насрещно движещ се неидентифициран лек автомобил. Оттук е направил извод, че доколкото предмет на претенцията е обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на наследодателя на ищцата, отговорността на фонда за обезвреда не може да бъде ангажирана, независимо че той не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като крайният вредоносен резултат не е бил причинен от неговото поведение, а от това на водача на неустановения автомобил. По същество съдът е приложил принципа на разделност между поведението на делинквентите, действали при условията на независимо съпричиняване, като не е изложил обосновани съображения за извода си и без да е изследвал причинно-следствената връзка между поведението на установения водач на товарния автомобил и настъпилата смърт на възходящия на ищцата, вследствие прегазването му от неустановения водач, т. е. без да прецени съвкупния съпричинителен процес в обективна логическа връзка с крайния вредоносният резултат. От изложеното следва, че формулираните въпроси относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства в цялост са обусловили изхода на спора по делото, както и че е налице вероятност при интерпретиране действията на неколцина делинквенти, действали при условията на независимо съпричиняване, от които произтича и отговорността на гаранционно-обезщетителния орган, въззивният съд да се е отклонил от казуалната практика на ВКС. Ето защо е налице и специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта по този иск.

Не е налице твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, което като основание за допускане на касационен контрол, необусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, предполага неправилността да е съществена до степен, че да бъде констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ на доказателства или на мотивите на съдебния акт за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292/13.06.2022 г., пост. по в. гр. д. № 51/2022 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 260320/18.10.2021 г., пост. по т. д № 384/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. Б. против Гаранционния фонд – [населено място] иск, като частичен от общо 180 000 лв. иск за сумата от 160 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. С. Б., починал на 16.09.2017 г., и в частта, с която е потвърдено решението за отхвърляне на предявения от Д. М. Б. против Гаранционния фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б „а“ от КЗ иск за същата сума, поради причиняване смъртта на М. С. Б. от водача на товарен автомобил „М. С. с рег. [рег. номер на МПС] В. Х. Б., който го е управлявал без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :