О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 220

гр. София, 17.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 4197/2022г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от „Еуробилдинг -Е“ ООД, чрез процесуален пълномощник адв. Т. Т. от АК - П., срещу въззивното решение № 248 от 09.06.2022 г. по в. гр. д. № 320/2022 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е обезсилено Решение № 1548/30.12.2021 г. по гр. д. № 2499/2021 г. по описа на РС – Плевен и производството е прекратено с осъждане ищеца да плати на ответника разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивното решение да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл. трето ГПК-очевидна неправилност.

Ответникът в производството „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник адв. А. Ч. от АК – Л. в срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозирал писмено становище, в което са изложение съображения за неоснователност на касационната жалба и липса на сонование за допускане касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С първоинстанционното решение Решение № 1548/30.12.2021 г. по гр. д. № 2499/2021 г. по описа на РС – Плевен е признато за установено по исковете на „Еуробилдинг - Е“ ЕООД срещу „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, че ответникът „Пиреос недвижими имоти“ не е собственик на недвижими имоти: 1. апартамент № 6 в секция „В” на 2-ри жилищен етаж, състоящ се от две спални, кухненски бокс, дневна, тоалетна и баня е тоалетна, със застроена площ от 106.83кв. м., ведно с принадлежащата му маза № 6 с площ от 6,62кв. м. ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот; 2. магазин №4 в секция„В”, състоящ се от търговска зала, склад и санитарен възел, със застроена площ от 25,33 кв. м. ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху поземления имот.

По въззивна жалба на ответника „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Прието е за установено, че постановлението за възлагане на процесните имоти от 25.04.2018г на ЧСИ Н. В. по изп. дело № 20168140400564 с взискател Б. П. Б. АД, е влязло в сила на 18.01.2021 г., т. е. преди подаване на исковата молба на 17.02.2021 г., въводът във владение на купувача е извършен на 24.02.2021 г. и от тогава нататък ищецът „Еуробилдинг – Е“ ООД не е бил във владение на процесните имоти. При тези установени факти, които се вземат пред вид съгласно чл.235, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че към датата на подаване на исковата молба, предвид влязлото вече в сила постановление за възлагане, съгласно чл.496 ал.2 ГПК купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, и след като седмица след подаването на исковата молба ищецът вече не е бил във владение на процесните апартамент и магазин, то уважаването на предявения отрицателен установителен иск за собственост за тях не би му възстановил това владение. Като е отчел, че в случая не е направено изменение на иска при условията на чл.214, ал. 1 от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, въззивният съд е заключил, че целта, описана от ищеца в исковата молба - като отрече правото на собственост на ответника да продължи да стопанисва имотите като получава наемни вноски, не може да бъде постигната чрез отрицателен установителен иск за собственост, и така за ищеца липсва правен интерес от иска като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, и производството следва да се прекрати. По тези съображения въззивният съд е обезсилил решението на първостепенния съд и е прекратил производството по делото.

Касационната жалба е допустима –подаден в срок, от страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, надлежно подписана, придружена с изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е определящ изхода на делото, правният въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда като обща предпоставка по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и да е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т.1 - т.3 ГПК, като наличието на общата и допълнителната предпоставка /основание/ за селекция са кумулативно изискуеми. Материалноправният или процесуалноправният въпрос следва да е от значение за решаващата правораздавателна воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение или за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията и оплакванията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства или от обжалваното решение.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва ясно формулиран правен въпрос по смисъла на цитираното тълкувателно решение, по соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай в изложението си касаторът е посочил основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение за противоречие извода на въззивния съд за липсата на правен интерес с практиката на ВКС по посочени тълкувателно решение и решения по чл.290 ГПК на ВКС (ТР № 8/27.11.2013 г. , решение № 60078/13.09.2021 г. по гр. д.№ 3368/2020 г. на ВКС, решение № 60135/22.10.2021 г. по гр. д.№ 1149/2021 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 60136/22.10.2021 г. по гр. д.№ 1390/2021 г. на ВКС, 2 г. о.). Предвид липсата на формулиран релевантен правен въпрос, следва да се приеме, че не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същността си изложените от касаторите доводи са насочени към проверка на правилността на направения от въззивния съд извод за липсата на правен интерес от иска, каквато проверка не може да бъде извършена в тази фаза на касационното производство по чл.288 ГПК, тъй като касае правилността на решението и преценка за съответствие на направените изводи от въззивния съд със събраните по делото доказателства, която правилност се преценява с решение по чл. 290 ГПК, само ако бъде допуснато касационно обжалване. Липсата на формулиран правен въпрос препятства и прави безпредметна преценката за наличие на допълнителното кумулативно основание за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - за противоречие със сочената съдебна практика.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по формулиран въпрос „Кой следва да стопанисва имотите до въвеждането във владение на истинския им собственик – длъжникът по изпълнението /досегашен собственик/ или въведеният във владение от съдебен изпълнител несобственик?“. По този въпрос липсва както общото, така и специалното основание за допускане касационното обжалване като кумулативни изисквания. Първо, поставеният въпрос не се явява обуславящ изводите на въззивния съд, защото въззивният съд не е излагал мотиви кой от участниците в изпълнителния процес следва да стопанисва имотите. Второ, касаторът не е обосновал, съгласно по т.3 от ТР № 1/2010 г. по. д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с какво отговорът на поставен въпрос /ако такъв въпрос е с характер на правен и е обусловил изводите на въззивния съд/ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Направеното общо твърдение, че това е въпрос от значение за развитието на правото и по правилното приложение на закона, не покрива изискването за обосновка на допълнителното основание за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК според изложеното в горепосоченото тълкувателно решение.

Не е налице и соченото от касатора основание за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК-очевидна неправилност. Очевидната неправилност съгласно съдържанието на това понятие, изяснено в практиката на ВКС, предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона в квалифицирана форма /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика при формиране на фактическите изводи. В случая такива пороци не се констатират.

Не се констатират нарушения, обуславящи вероятна нищожност, или недопустимост на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне от касационната инстанция по допускане касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

С оглед изхода на спора, касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство. С отговорът на касационната жалба ответната страна е поискала присъждане на разноски, но доказателство за сторени такива не са представени, няма описани приложения за разноски към отговора, нито списък по чл.80 ГПК.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 248 от 09.06.2022 г. по в. гр. д. № 320/2022 г. на Окръжен съд – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: