Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 2110 / 2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. от гр. Севлиево, чрез адв. К., срещу Решение №127 от 20.01.2023г., постановено по адм. дело №214/2022г. по описа на Административен съд – Габрово. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №40 от 07.10.2022г. на Ръководител ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Николов срещу разпореждане [номер] от 13.07.2022г. на Ръководител на „ПО“ при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Ръководител ТП на НОИ – Габрово оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отхвърли жалбата на Николов, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че не следва да се зачита при преценка правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст времето от 4 г., 4 м. и 14 дни, положен при работодателя СДТ „Обществено хранене“-Варна през периода 01.06.1981г. – 15.10.1985г.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и не е спорно, че с разпореждане [номер] от 13.07.2022г. на Ръководител на „ПО“ е била отпусната на Николов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 08.03.2020г. при установен от него осигурителен стаж в страната в размер на 5 г. и 20 дни.

При осъщественото задължително административно обжалване, ответният Ръководител е споделил изцяло изводите на пенсионния орган, като е приел, че трудовата книжка на Николов по този запис не е редовно оформена, а не са налице издадени надлежни документи по чл.40 НПОС, които да установяват осигурителния стаж на лицето за този период.

По повдигнатите с касационната жалба конкретни възражения следва да се посочи, че поначало чл.40 ал.1 НПОС сочи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

В случая за спорния период 4 г., 4 м. и 14 дни, положен при работодателя СДТ „Обществено хранене“-Варна през периода 01.06.1981г. – 15.10.1985г., стажът е бил оформен в трудовата книжна на лицето, издадена през 1973г.(л.22-л.23), както и в представено препис-извлечение от 22.10.1985г. от същата трудова книжна, вкл. и Удостоверение, издадено от този работодател, надлежно преведено и легализирано през същата година, което е и надлежно заварено от нотариус при СРС, удостоверено от Министерство на правосъдието и Министерство на външните работи.

В случая обаче само трудова книжка се явява документ в обхвата на чл.40 ал.1 КСО, поради което с основание централното внимание е било насочено към анализ на проблемите, касаещи преценката за направените вписвания в нея за този стаж.

В тази връзка следва да се посочи, че действащи през въпросния период, вкл. към посочената дата на оформяне на трудовата книжка, са били нормите на Наредбата за трудовите книжки(НТК), приета с ПМС №149/20.03.1953г., действали до 01.01.1987г., Инструкцията по прилагането и, издадена от ЦС на БПС, обн. ДВ бр.49/1953г., както и Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документ за трудов стаж, издадена от Министъра на финансите, Комитета по труда и работна заплата и ЦС на БПС в сила от 29.12.1967г. в сила до 01.01.1987г.

При проследяване през годините от 1953г. до 1985г. развитието на правната уредба по въпроса с оформяне на стажа в трудовата книжка, то следва да се посочи, че е безспорно, че НТК сочи, че всичките вписвания в трудова книжка е следвало да се правят с мастило, като се заверяват от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организацията(чл.8), като с инструкцията по нейното приложение(приета на основание делегация в самата НТК – чл.13) е възпроизведен същия текст(чл.15).

Последващо се били приети през годините(които пряко не ни касаят) и: Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране, издадена от Министъра на финансите и Председателя на ЦС на БПС в сила от 01.07.1960г. в сила до 05.11.1965г., когато е била отменена с приета нова Инструкция за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж, издадена от Министъра на финансите, Комитета по труда и работна заплата и ЦС на БПС в сила от 06.11.1965г. до 28.12.1967г., отменена с цитираната вече Инструкция №2492 от 1968г.

Общото между всичките тези последващи актове е, че от 01.07.1960г. се въвежда изискването за подписване на така оформения в трудовата книжка стаж и от „отговорния счетоводител“, правило действало и през спорния период.

В дадения казус оформянето не съдържа подпис на счетоводител, макар върху поставения щемпел да има предвидено място за подпис на „Гл. счетоводител“, а за ръководител на предприятието(Директор) е положен подпис, със запетая пред него, за който безспорно е установено от приетата съдебно-графична експертиза пред първата инстанция, че е положен от лицето, подписало за „Зав. „Личен състав“ в СДТ „Обществено хранене“, гр. Варна по това време – М. Г..

Т.е. при положени подписи в същия период от време в представения препис – извлечение от 22.10.1985г. се установява, че трудовата книжка не е подписана нито от Директора Н. С., нито от Гл. Счетоводител, които се подписали извлечението.

Тезата на защитата на Николов, че НТК е допускало подписване от „упълномощено лице“ може да се сподели, но доказването следва да се установи от самата Николова, която не ангажира никакви доказателства, че Голубчева е имала права да подписва Д. С. при оформяне на трудовите книжни на служителите. Липсата на подпис и от счетоводител е още едно обстоятелство, което разколебава съществено тезата на лицето, че заверката следва да се приеме за редовно изпълнена.

В случая чл.40 НПОС не дава възможност да се ценят останалите документи, като такива чрез които може да се доказва осигурителния стаж на лицето. От друга страна и видно от приетите писмени доказателства в хода на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция, че понастоящем правоприемникът на СДТ „Обществено хранене“ – Варна, не може да издаде нови документи по чл.40 ал.1 и ал.2 НПОС, тъй като те се издават само въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, които обаче са били откраднати през 2003г. от архива на „Оазис“ЕООД, гр.Варна.

С новелата на чл.40 ал.5 НПОС е предвидена и възможност, при която е допустимо осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход, но факт е, че няма данни Николов въз основава на всички притежавани от нея документи, да е поискала, респ. да е получила документи по образец, издадени в тази хипотеза от „Оазис“ЕООД, гр.Варна.

С оглед на това правилни са изводите на съда, че единствена възможност остава инициирането от нейна страна на производството по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред(ЗУТОССР), тъй като след настоящото съдебно решение ще са налице всички процесуални предпоставки за провеждането му – тези по чл.5 ал.1, тъй като документите са загубени(откраднати), а стажът не е редовно оформен в трудовата книжка на лицето.

Следва да се посочи, че в производството по отпускане на пенсия преценката се основава само на изрично посочените документи по чл.40 НПОС, които се издават по определен ред и следва да имат точно определените реквизити, докато в исковото производство по ЗУТОССР кръгът на доказателства е значително по-широк(чл.6 ал.2), като допустими са и гласни доказателства при „начало на писмено доказателство“(чл.6 ал.1).

В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, но такива не се претендират от нея пред настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №127 от 20.01.2023 г., постановено по адм. дело №214/2022г. по описа на Административен съд – Габрово.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ