Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 2159 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Т. Б., против Решение № 8085/30.12.2022 г., постановено по адм. д. № 2150/2022 г. по описа на Административен съд София - град.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за неправилно изземване на преписката от компетентния орган по приходите и възлагането на правомощия за решаването на въпроса на друг, равен по степен орган. Твърди се, че от представените доказателства по делото се установява основанието за промяна в състава на ревизиращия екип. Поддържа становище за валидност на ревизионния акт (РА) и издаването му при спазване на всички процесуално - и материалноправни изисквания на закона. Формулира искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и платената държавна такса.
Ответникът - А. Л., [ЕГН], чрез адв. Т. З., оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Отправя алтернативни искания първоинстанционното решение да бъде оставено в сила или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД в размер на 1 428,68 лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22221521000450-091-001/26.10.2021 г., издаден от Т. Г., орган - възложил ревизията и Л. П. - ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 81/17.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на А. Л. са установени задължения за годишен и авансов данък като ЕТ по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за ревизираните периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер на 8 149,83 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 279,96 лв.
След като се е произнесъл по допустимостта на оспорването, първоинстанционният съд е извършил проверка по отношение на валидността на РА и е приел същия за нищожен като издаден от некомпетентен орган.
Решаващият съд е мотивирал заключението си от правна страна с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК и извод за допуснато нарушение при формирането на състава на ревизиращия екип, издал РА. На първо място е отбелязано, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221521000450-020-001/27.01.2021 г., издадена от Т. Г., който е оправомощен по надлежния ред да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Със ЗВР в състава на ревизиращия екип са определени Е. Н. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и С. Д.. С последващата ЗИЗВР № Р-222215210004501-020-002/26.05.2021 г. на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК е извършена промяна в персоналния състав и ръководителят е заменен с Л. П. – главен инспектор по приходите. Същата е участвала при издаването на Ревизионен доклад (РД) № Р-22221521000450-092-001/27.09.2021 г. и обжалвания РА № Р-22221521000450-091-001/26.10.2021 г.
Съгласно направените изводи, разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК допуска изземване на компетентност в строго определени хипотези, които са уточнени в решението. В тази насока възложителят на ревизията - Т. Г. е имал правомощие по чл. 7, ал. 3 ДОПК, но по делото няма данни за издаден нарочен акт по неговото надлежно упражняване. От друга страна, разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК допуска изменение във всички параметри на първоначалната ЗВР, но замяната на органа – ръководител на екип, е предпоставена от издадена заповед на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК. Участието на ненадлежен орган по приходите в издаването на РА е съществен порок, който обуславя нищожността на акта съгласно чл. 146, т. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК и чл. 160, ал. 2 ДОПК.
Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателно е оплакването на касатора за неправилна преценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Законът допуска горестоящият орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентен орган по приходите единствено при изчерпателно изброени хипотези.
Неправилни са развитите мотиви от съда в тази насока, включително за липсата на основание за изземване на компетентността и обективните обстоятелства в настоящия случай. От представеното на л. 70 по делото Решение № Р-22221521000450-098-001/26.05.2021 г., издадено от Т. Г. - началник сектор при ТД на НАП София се установява, че фактическото основание за изземването на процесната ревизионна преписка е назначаването на ръководителя на ревизията - Е. Н. на длъжност директор на ТД на НАП София, считано от 18.05.2021 г. В решението от 26.05.2021 г. е посочено и че правомощията по извършване се възлагат на Л. П.. Следователно предпоставките за определяне на друг орган по приходите – възложител на ревизията са били доказани по делото, видно от приложените доказателства към административната преписка. В допълнение към касационната жалба касаторът представя и конкретната Заповед за назначаване № 367/17.05.2021 г., издадена на основание чл. 16 ЗДСл. от ИД на НАП. Със ЗИЗВР № Р-22221521000450-020-002/26.05.2021 г. на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК законосъобразно е извършена промяната в персоналния състав на ревизиращия екип, издал процесния РА № Р-22221521000450-091-001/26.10.2021 г.
Първоинстанционното съдебно решение, допълнено в частта на разноските с Определение № 1018/02.02.2023 г. и Определение за поправка на ОФГ № 1238/09.02.2023 г. по същото дело, следва да се отмени като неправилно и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав по същество. Оплакванията на А. Л. за необоснованост и незаконосъобразност при издаването на РА № Р-22221521000450-091-001/26.10.2021 г., потвърден изцяло с Решение № 81/17.01.2022 г. на ДД „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, не следва да се обсъждат за първи път от касационната инстанция.
На основание чл. 226, ал. 3 АПК касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8085/30.12.2022 г., постановено по адм. д. № 2150/2022 г. по описа на Административен съд София – град, допълнено с Определение № 1018/02.02.2023 г. и Определение за поправка на ОФГ № 1238/09.02.2023 г. по същото дело.
ВРЪЩА делото на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА