Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 2124 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Р. Р., чрез адв. К., против Решение №1413 от 28.11.2022г., постановено по адм. дело №886/2022г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Заповед №1631/23.11.2020г. на заместник-кмета по „Правно обслужване и общинска собственост“ /ПООС/ на О. Н.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Излагат се подробни доводи, че съдът не се съобразил със задължителните указания на ВАС, дадени с решението му при първата касация срещу първото решение на Адм. съд Бургас по настоящия спор. Претендира се отмяната му и уважаване на жалбата срещу оспорения адм. акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - заместник-кмет по ПООС на О. Н. чрез процесуалния си представител юриск. Попова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството се е развило след като с решение №5032/27.05.2022г. по адм. дело №1394/2022г. на Върховния административен съд /ВАС/, второ отделение е отменил решение №1820 от 19.11.2021г., постановено по адм. дело №2527/2020г. на Административен съд Бургас, с което е била отменена процесната Заповед №1631/23.11.2020г. на заместник-кмета по ПООС на О. Н. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за разглеждане при съобразяване с мотивите за отмяната. При тази първа касация по спора, съставът на ВАС е приел, че липсата на изложени съображения досежно това налице ли е строеж по смисъла на 5 т. 38 ДР на ЗУТ, изграден ли е същият без строителни книжа, включително явява ли се част от екзекутивна документация от 2001г., подлежи ли на премахване със съобразяване на възможността същият да бъде преценен като търпим по 16 ПР на ЗУТ и 127 ал.1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, липсата на установяване кога е изграден и съответства ли на ПУП и правилата и нормите по устройство на територията, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С обжалваното решение, като втора първа инстанция, Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Р. Р., срещу Заповед №1631/23.11.2020г. на заместник-кмета по ПООС на О. Н. с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, ѝ е наредено да премахне незаконен строеж: „Навес“ на северозападната фасада на жилищна сграда с идентификатор №51500.501.60.1 в ПИ идентификатор №51500.501.60, опреден е 14 - дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване и са указани последиците при неизпълнението му.

За да постанови този резултат, в съдебното производство, съдът приел, че във връзка с постъпил сигнал служители при О. Н. са извършили на 09.12.2019 г. проверка на място, за която съставили констативен протокол от 09.12.2019г. На 01.06.2020г. от служители на О. Н. е съставен и констативен акт №9/01.06.2020г. за извършената проверка на същия строеж. При двете проверки е установено, че в УПИ VІ-77, кв. 27 е изграден навес на северната фасада на сграда с идентификатор №51500.501.60.1, изпълнен от дървена конструкция, с приблизителни размери 6,80м. на 2,00м., стъпващ от едната страна на покрива на склад и стая за персонал от заведение за обществено хранене "Кафе-аперитив Прага", а от другата страна стъпващ на дървена греда с дължина около 6,80м. монтирана на северната фасада на сградата, на височина около 3, 00м. от нивото на терена. Констатирано е, че навесът е покрит частично с поликарбонатни плоскости и облицовъчни такива и е технологично свързан със заведение за обществено хранене "Кафе аперитив Прага" За проверявания обект не са представени одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Като собственик на имота и изграденото в него заведение за обществено хранене, като възложител и извършител на процесния строеж, е посочена Р. Р.. Строежът е определен като пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5б. "а" от ЗУТ. Съставеният констативен акт №9/01.06.2020г. е връчен на жалбоподателката и на 11.06.2020г. тя подала писмено възражение срещу него. Заместник-кметът на О. Н. не го възприел за основателно и издал атакувана сега заповед № 1631/23.11.2020 г. В нея са възпроизведени фактическите установявания за изпълнения строеж, които са направени в констативния акт, включително и за описанието и правната му квалификация.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, приетите заключения на СТЕ, като обсъдил всички възражения и доводи на страните и изпълнил задължителните указания на ВАС, дадени при първата касация по спора, административния съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, в изискуемата форма и реквизити, при спазване на административнопроизводствени правила по ЗУТ; че процесния обект е строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от V-та категория и е изграден през 1994-1995г. от Р. Р., че е надлежно индивидуализиран и описан, че представлява постройка с покрит обем, като макар да използва чрез дървената конструкция част от стените на други постройки, респ. поставена носеща греда, той е отделен обект, чието съществуване, чрез покриването с поликарбонатни плоскости, не е предвидено в екзекутива на узаконените в имота сгради, за разлика останалите предвидени в него помещения; че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и без за него да е издадено разрешение за строеж; че не може да се третира като търпим с оглед периода на извършването му, нито по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изследвал приложимостта и на трите хипотези по 16 от ПР на ЗУТ и изложил подробни мотиви защо ги счита за неприложими досежно процесния строеж.

В резултат на извършения правен анализ, приел, че оспорената заповед е законосъобразно издадена и отхвърлил жалбата срещу нея.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са всички доводи и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключенията на приетите съдебно - технически експертизи. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.

Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд. При разглеждане на спора съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Съдът не е разширил предмета на спора и е приел за незаконен именно строежът индивидуализиран в оспорената заповед. Аргументирал се, защо приема, че процесния обект представлява строеж, защо е самостоятелен и незаконен. С оглед установения период на извършване на незаконния строеж, е неприложима нормата на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и всички разсъждения на касатора, основаващи се на нея, са неоснователни. Такива са и всички останали касационни основания, наведени с касационната жалба.

Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл. 225а от ЗУТ процедура. Касаторът е собственик на имота, в който е изграден процесния строеж, възложител и извършител на същия. Съставеният КА му е надлежно връчен, той е депозирал възражение в определения срок, без да представи относими доказателства, опровергаващи констатираното в него. Правилен е изводът, че в случая се касае за извършен от него незаконен строеж одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който е надлежно индивидуализиран в процесната заповед и не е търпим. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията, направените и своевременно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК, определени в размер на 100 /сто/ лева.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1413 от 28.11.2022г., постановено по адм. дело №886/2022г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Р. Р., [ЕГН], от гр.Несебър, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на О. Н. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ