Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 2271/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 -2020 г. (ОПРР), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 312 от 18.01.2023 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 380/2022 г.

С обжалваното решение е отменено Решение № РД-02-36-858/20.09.2022 г., на ръководителя на УО на ОПРР, с което на О. С. е определена (доналожена) финансова корекция в размер на 20% (до достигане на общ размер от 25%) от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-1.015- 0003-C01-S-2 от 13.04.2018 г. с изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД, [ЕИК] на стойност 947 023,08 лв. без ДДС и по Договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3 от 13.04.2018 г. с изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД, [ЕИК] на стойност 1 117 919,85 лв. без ДДС за нередност за нарушения на чл. 116, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирани по т. 23, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът не е взел предвид относимите факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Според касатора макар и изменението на срока на договора да не е в писмена форма, същото е направено с действията на бенефициера по приемане на изпълнението и неприлагането на предвидените за неоснователна забава неустойки.

Твърди, че изпълнителят не е представил доказателства, от които да може да се направи категоричен извод за невъзможност за изпълнение на строителството през съответните периоди на спиране на строителството.

Оспорва извода на съда, че не е налице изменение на договора, а забава при изпълнението. Позовава се на съдебна практика съгласно която, наличието на изменение на сключения договор следва да се преценява предвид всички относими обстоятелства, изявленията и поведението на страните при изпълнението му, а не да се търси задължително писмено съглашение между страните. Сочи, че когато не са приложени договорните клаузи за случаите на забавено изпълнение (например неустойки), между двете страни е налице съглашение да се преуреди правната връзка между тях.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна в случай, че същото е над установените минимални размери.

Ответникът по касационната жалба – О. С. в писмен отговор до съда оспорва подадената жалба. Претендира съдебни разноски по представено списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

На 13.01.2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. и О. С. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект „Интегриран градски транспорт, гр. Сливен" по Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г., процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.015 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Сливен", част от процедура BG16RFOP001-1.039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020".

На 15.03.2017 г., с Решение № РД 15-389, заместник-кметът на О. С. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи) на строително - монтажните работи на обекти: „Въвеждане на мерки за достъпност на спирките от МГОТ“, „Благоустройство на крайни спирки на градския транспорт" и „Изграждане на велоалеи и съоръжения за колоездене" по следните три обособени позиции: 1. „Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, за извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи) на обект „Изграждане на велоалеи и съоръжения за колоездене"; 2. Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, за извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи) на обект „Въвеждане на мерки за достъпност на спирките от МГОТ“ и 3. Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, за извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи) на обект „Благоустройство на крайни спирки на градския транспорт".

На 13.04.2018 г., след проведената процедура са сключени следните договори: За обособена позиция № 1 - Договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2 с възложител О. С. и изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД, [ЕИК], на стойност 947 023, 08 лева без ДДС; За обособена позиция № 2 - договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3 с възложител О. С. и изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД, [ЕИК], на стойност 1 117 919, 85 лева без ДДС.

Съгласно съдържанието на двата договора, в чл. 2 ал. 4 е договорена клауза срокът за изпълнение на всички дейности да е до дванадесет месеца, считано от датата на подписване. В същия чл. 2 ал. 1 е двустранно договорено условие срокът за изготвяне на работния проект да е 10 календарни дни от подписване на договора, в ал. 2 е предвидено срокът за изпълнение на СМР да тече от датата на подписване на Протокола за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво. Според чл. 2 ал. 3, срокът по ал. 2 спира да тече за времето, за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Приложение № 10), като след съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството (Приложение № 11) продължава да тече срокът по договора.

На 03.04.2019 г. между страните е подписано Допълнително споразумение към Договор №BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2 от 13.04.2018 г. Със същото текстът на чл. 2 ал. 4 в договора бил изменен, както следва: „Общият срок за изпълнение на всички дейности, предмет на настоящия договор и описани в ал. 1 и ал. 2 е до 12 (дванадесет) месеца". Като основание за изменението на договора страните посочили чл. 32 от същия, чл. 116 ал. 1, т. 3 ЗОП, кореспонденция с Агенция „Пътна инфраструктура" относно съгласуване на схема за изграждане на велосипедни алеи и съоръжения за колоездене, решение на ОбС - Сливен, кореспонденция с МРРБ и МТИТС и АПИ.

На 28.06.2019 г. между същите страни е сключено Допълнително споразумение към Договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3 от 13.04.2018 г., с което клаузата на чл. 2 ал. 4 придобива следното съдържание: „Общият срок за изпълнение на всички дейности, предмет на настоящия договор и описани в ал. 1 и ал. 2 е до 12 (дванадесет) месеца. Така установеният срок не включва периода по чл. 2 ал. 3, както и времето необходимо за съгласуване/одобрение/разрешение и пр. на контролни органи и институции и/или страни, различни от страните по договора".

И в този анекс, като основание за съставянето и подписването му са посочени чл. 32 от договора и чл. 116 ал. 1, т. 3 ЗОП, както и необходимостта от промяна на местоположението на част от спирките и новоизграждаща се улица/обект: „Отваряне на улица „Г. С. Р., гр. Сливен".

На 13.05.2020 г. са съставени Протоколи обр. 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа по обекти.

В хода на изпълнение на СМР са съставени следните Актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството обр. 10: На 08.12.2020 г. за строежа по бул. „Х. Д. , бул. „Б. М. , бул. „Ст. Караджа" и бул. „Шести септември" - с вписана причина - неблагоприятни климатични условия и посочване, че актът се съставя във връзка с невъзможността за изпълнение на СМР поради липса на постоянна температура над 5 С и валежи, а по ул. „Х. Д. не са започнати СМР; На същата дата за строежа по ул. „Р. Р. , бул. „Х. Б. и бул. „П. Х. с посочена същата причина и констатация, че по бул. „П. Х. не са стартирали СМР; На същата дата за строеж по бул. „Г. Д. и бул. „Бургаско шосе" с вписана идентична причина и констатация, че по бул. „Г. Д." не са стартирали СМР; На 31.05.2021 г. за строежа по бул. „Г. Д. и бул. „Бургаско шосе" с вписана причина неблагоприятни климатични условия, невъзможност за изпълнение на СМР поради валежи; На същата дата за строеж по ул. „Р. Р. , бул. „Хр. Ботев" и бул. „П. Х. с посочена същата причина; На същата дата за строежа по бул. „Х. Д. , бул. „Б. М. , бул. „Ст. Ка раджа" и бул. „Шести септември" с посочена същата причина; На 12.06.2021 г. за строежа по бул. „Х. Д. , бул. „Б. М. , бул. „Ст. Ка раджа" и бул. „Шести септември" с причина неблагоприятни климатични условия и невъзможност за изпълнение на СМР поради валежи; На същата дата за строежа по бул. „Г. Д. и бул. „Бургаско шосе" с вписана същата причина; На същата дата за строежа по ул. „Р. Р. , бул. „Х. Б. и бул. „П. Х. с посочена същата причина; На 15.06.2021 г. за строежа по бул. „Х. Д. , бул. „Б. М. , бул. „Ст. Караджа" и бул. „Шести септември" с вписана същата причина; На същата дата за строежа по бул. „Г. Д. и бул. „Бургаско шосе" с посочена същата причина; На същата дата за строежа по ул. „Р. Р. , бул. „Х. Б. и бул. „П. Х. с посочена същата причина; На 18.06.2021 г. за строежа по бул. „Г. Д. и бул. „Бургаско шосе" с посочване на невъзможност за изпълнение на СМР поради валежи; На същата дата за строежа по ул. „Р. Р. , бул. „Х. Б. и бул. „П. Х. с посочена същата причина; На същата дата за строежа по бул. „Х. Д. , бул. „Б. М. , бул. „Ст. Караджа" и бул. „Шести септември" с вписана същата причина.

Продължаването на строителството по спрени строежи е удостоверено със съставени актове обр. 11 от дати, както следва: 02.02.2021 г., 02.06.2021 г., 14.06.2021 г., 16.06.2021 г., 20.06.2021 г. и 03.04.2021 г., според които съставянето на същите е във връзка с възможността за изпълнение на СМР поради достигане на постоянна температура над 5 0 С и спиране на валежите.

С писмо изх. № ОД-03-21-1/08.03.2021 г. на Националния институт по метеорология и хидрология е удостоверено, че в периода 08.12.2020 г. -15.12.2020г., 22.12.2020 г. - 23.12.2020 г., 27.12.2020 г. - 28.12.2020 г., 04.01.2021 г. - 06.01.2021 г., 08.01.2021 г. - 13.01.2021 г., 24.01.2021 г. -28.01.2021 г. и 30.01.2021 г. - 31.01.2021 г. в района на гр. Сливен е имало валежи от дъжд и минимални от сняг такива, като са посочени и минималните температури на въздуха. Валежи от дъжд са регистрирани и за дните 28.05.2021 г., 31.05.2021 г., 01.06.2021 г., 03.06.2021 г., 04.06.2021 г. и 08.06.2021 г. в писмо изх. № ОД-03-221-1/10.06.2021 г., както и за дните 10.06.2021 г. - 20.06.2021 г., съгласно писмо изх. № ОД-ОЗ-241- 1/22.06.2021 г.

На 19.07.2021 г. са съставени Актове обр. 15 за констатиране годността и предаване на строежи: „Изграждане на велоалеи и съоръжения за колоездене" по бул. „Х. Д. , бул. „Б. М. , бул. „Ст. Караджа", бул. „Шести септември", бул. „ Х. Б. , ул. „Р. Р. и бул. „П. Х. . С Протокол № 1/19.07.2021 г. е начислена неустойка за неспазени условия по Договор № BG16RFOP001- 1.15 0003-C01-S-2 от 13.04.2018 г. за тринадесет дни. С Писмо изх. № 4700-101/01.07.2021 г. възложителят по цитирания договор е уведомил изпълнителя, че срокът за изпълнение на дейностите изтича на 06.07.2021 г., изчислен според договореното в допълнителното споразумение към договора, с прибавяне на дните, в които срокът спира да тече, с уговорка, че ако до посочената дата не са представени актове обр. 15, се дължи неустойка в размер на 0,5 % от стойността на договора за всеки просрочен ден.

На 14.02.2020 г. е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр. 15 за обект „Въвеждане на мерки за достъпност на спирките от МГОТ“.

Във връзка с регистриран сигнал за нередност № 1949 е осъществен последващ контрол за законосъобразност на обществената поръчка с предмет „Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи) на строително - монтажните работи на обекти: „Въвеждане на мерки за достъпност на спирките от МГОТ“, „Благоустройство на крайни спирки на градския транспорт" и „Изграждане на велоалеи и съоръжения за колоездене" по Договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2. от 13.04.2018 с възложител О. С. и изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД, [ЕИК], на стойност 947 023, 08 лева без ДДС, както и по Договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3 от 13.04.2018 с възложител О. С. и изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД, [ЕИК], на стойност 1 117 919, 85 лева без ДДС.

На 14.04.2022 г. ръководителят на Управляващия орган на ОПРР е уведомил О. С. за установени нередности по обществената поръка и предстоящо определяне на финансова корекция с възможност за представяне на възражения и доказателства.

Не се спори между страните, че с Решение № РД-02-36-139 от 03.02.2022 г. на ръководителя на УО на ОПРР, на О. С. е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договорите от 13.04.2018 г. с Обединение „С. Т. ДЗЗД.

На 20.09.2022 г., с Решение № РД-02-36-858 на ръководителя на УО на ОПРР, на О. С. е определена (доналожена) финансова корекция в размер на 20% (до достигане на общ размер от 25%) от допустимите разходи по следните договори от 13.04.2018 г.: Договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2. с възложител О. С. и изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД; Договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-3 с възложител О. С. и изпълнител Обединение „С. Т. ДЗЗД за нередност за нарушения на чл. 116, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 5, т. 1 и 2, ЗОП, квалифицирани по т. 23, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Представена е Заповед № РД-02-14-790/17.08.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Приел е за доказано, че установените по делото метеорологични условия са били достатъчни, за да обосноват невъзможност за изпълнение на СМР и съответно спиране на строителството, чрез съставяне на съответните актове.

Според съда, за да е налице изменение на договора, е необходимо между страните да е постигнато обективирано в писмено споразумение съгласие за изменение на клауза от сключения договор, каквото в случая липсва. Приел е, че неспазването на оферирания от изпълнителя по договора срок не обосновава извод за осъществено от бенефициера фактическо нарушение на правилата за определяне на изпълнител.

Според съда спирането на изпълнението на договора, без да са налице предпоставките за това (по мотивите на органа), не е равносилно на изменение на договора по смисъла на чл. 116 ЗОП и ако има нарушение, то това е неправилно прилагане на клаузите на договора, в частта за основанието за спиране, но не и неговото изменение.

Обосновал е извод, че без значение дали са били налице предпоставките за това, евентуалното удължаване срока на договора не е следствие на постигнато между страните съгласие, а проявление на предвидена в договора хипотеза, като само съгласието, обективирано в писмен акт между страните по договора, е годно да породи визираното в т. 23, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата незаконосъобразно изменение.

Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението е правилно.

За да приеме за осъществено нарушението на чл. 116, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 5, т. 1 и 2, ЗОП органът е приел, че общината незаконосъобразно е изменила сключените договори за обществена поръчка – изменила е сроковете за изпълнение на строително-монтажните работи, тъй като е допуснала спирането им, установено с актове – Образец №10 и Образец №11, към които са приложени метеорологични справки, необосноваващи неблагоприятни метеорологични условия за всички видове СМР и за целите периоди на спиране, както и защото неблагоприятните метеорологични условия са могли да бъдат предвидени при оферирания от изпълнителя срок. Приел е още, че срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е показател за оценка, а удължаването на срока на тяхното изпълнение е довело до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

Първоинстанционният съд е приел, че не е налице изменение на договора.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и подробно и точно мотивирани.

Касаторът твърди в акта си, че общината е нарушила чл. 116, ал. 1, т. 7, във вр. с ал. 5, т. 1 и 2. Така формулирани правните разпоредби значат, че бенефициерът е нарушил забраната за изменение на договора за обществена поръчка.

За да е налице нарушение на чл. 116, ал. 1 ЗОП, т. е. на забраната за изменение на договора за обществена поръчка, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, е необходимо да е налице сключено писмено споразумение или друго писмено доказателство, произхождащи от бенефициера и изпълнителя, с което договорът за обществена поръчка да е изменен. Всичко останало е неизпълнение – неточно или забавено.

Правилен е и изводът на съда, че от наличието на забава в изпълнението на договорите не следва автоматично извод за изменението им, в нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП. Същевременно липсва правна норма, която да създава фикцията, че забавеното изпълнение при договорена мораторна неустойка е "изменение на договора" по смисъла на чл. 116 ЗОП.

В административния акт не се твърди, че актове образец 10 и образец 11, приложени по делото, имат характер на писмени доказателства, от които може да се извлече съгласуване на волята между възложител и изпълнител за изменение на договора.

Независимо от горното настоящият състав счита за необходимо да направи следното уточнение във връзка с тези доводи:

Документите, които визира касаторът, са изискуемите от специалния закон актове и протоколи по време на строителството и същите не представляват писмено доказателство за изменение на договора за строителство. Съдържанието на актове – Образец № 10 и Образец №11 е установено в Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3), като в съответствие с чл. 1, ал. 2 от тази наредба, с актовете и протоколите по ал. 1 участниците в строителството (съгласно част трета, глава девета, раздел II от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се удостоверява спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите – чл.1, ал. 4 от Наредба №3. Посочените актове се съставят от възложителя, строителя, проектантите по съответните части на изпълненото строителство, технически правоспособните физически лица по съответните части за изпълненото строителство към лицето, упражняващо строителен надзор, лицето, упражняващо строителен надзор, и лицето, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна" – чл. 7, ал. 3, т. 10 и 11 от Наредба №3. Съдържанието на представените по делото актове съответства на нормативно установеното и в последните не се съдържа писмено изразена воля за изменение на договора за обществена поръчка. Тези протоколи са подписани освен от възложителя и строителя, и от лицата, осъществяващи строителен, авторски надзор и др.

В съответствие с решение на Съда на Европейския съюз от 7 декември 2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22, не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет изменение на договора за обществена поръчка, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни. Както се посочи, наличието на такива други писмени доказателства не се твърди в административния акт, а и не се установява в хода на съдебното производство.

При наличие на забава в изпълнението на договорите бенефициерът може да упражни правото си на неустойка във всеки един момент в рамките на давностния срок по чл. 110 ЗЗД. Ако органът счита, че неупражняването на правото на неустойка е нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право е следвало да посочи нарушената правна норма.

С оглед на доводите на касатора следва да се посочи, че забраната за изменение на договора за обществена поръчка, извеждана от визираното в чл. 116, ал. 1 ЗОП позитивно право на възложителя да измени договора за обществена поръчка, се обвързва с дефинирани седем конкретни хипотези, при които изменението е допустимо. Следователно, ако органът твърди, че бенефициерът е нарушил забраната за изменение на договора за обществена поръчка това значи, че той твърди нарушение на чл. 116, ал. 1 ЗОП в някоя от неговите хипотези.

В случая органът твърди, че бенефициерът е нарушил и т. 7 на алинея 1 на чл. 116 ЗОП.

Органът в мотивите на акта си сочи, че неблагоприятните метеорологични условия през зимата не са факт, който бенефициерът не е могъл да предвиди. Преди всичко следва да се посочи – видно от приложените по делото доказателства, че срокът за изпълнение на строително-монтажните работи и по двата договора е в календарни дни и включва времето от датата на подписване на първия протокол за откриване на строителна площадка – Приложение № 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3, до съставянето на последния по ред констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа – Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3. Следователно срокът не е определен като конкретна дата, а като брой календарни дни, в които може да се извършват строително-монтажните работи. Изрично в проекта на договорите за обществена поръчка - чл. 2 ал. 3, е посочена възможността за спиране на срока на изпълнение на работите, когато метеорологичните условия не позволят извършването им съобразно изискванията, което е в съответствие с отговора на втория въпрос на решението на Съда на Европейския съюз от 7 декември 2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22.

Твърдението, че бенефициерът, съответно участниците в обществената поръчка, са можели да предвидят лошите метеорологични условия при изпълнение предмета на процесния договор са нелогични. Никой не може да предвиди на коя точно дата ще приключи обществената поръчка и ще бъде сключен договорът за нейното изпълнение и на коя точно дата точно ще бъде подписан протоколът за откриване на строителната площадка (в случая Образец № 2а). Поради горните специфики на строително-монтажните работи, когато става въпрос за извършването на такива, офертата обикновено се изготвя в брой календарни дни, като се има предвид календарни дни, в които е възможно извършването на работите с оглед на технологичните изисквания. За това се представя и линеен график, който илюстрира последователността на работите и необходимото за всяка от тях технологично време, без да се отчитат неблагоприятните метеорологични условия, които не позволяват извършването им. Броят календарни дни е определен на база приемането, че метеорологичните условия позволяват извършването им. За това и в договорите за този вид работи се предвижда спиране на срока за изпълнение на договора за времето, през което от технологична гледна точка е невъзможно тяхното извършване. Спирането на един срок значи, че за периода от време, за който надлежно срокът е спрян, правните последици не пораждат действие, като теклият преди това срок запазва своето действие.

Нарушението на чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП органът обосновава с нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, тъй като срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е показател за оценка, а неговото изменение е довело до ползи за изпълнителя, които не са били известни на другите участници.

Възможността за спиране на срока поради неблагоприятни метеорологични условия фигурира в проекта на договор – част от документацията на обществената поръчка. С оглед на това тази правна възможност е била предварително ясна за всеки, който би проявил интерес да участва в обществената поръчка. Потенциалните участници в процедурата са разумно информирани и полагащи обичайната грижа икономически субекти, най-малкото защото критерий за подбор относно тяхната годност (правоспособност) да упражняват процесната професионална дейност е регистрация в Централния професионален регистър на строителя, а критерий за подбор относно професионалните им способности е изпълнени дейности с предмет и обем идентични или сходни с тези на поръчката. Това обосновава знанието им за спирането на срока на изпълнение на строително-монтажните работи при неблагоприятни метеорологични условия, отделно от факта, че те гарантират изпълнение на предмета на поръчката с исканото качество, т. е. съобразно изискванията на технологичния процес.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция е основателна и следва да се уважи. Възражението за прекомерност на платеното възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минималния размер, посочен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доколкото във възражението изрично е посочено, че то се прави, ако платеното възнаграждението е над установените минимални размери. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 19 200 (деветнадесет хиляди и двеста) лева – платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 312 от 18.01.2023 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 380/2022 г.

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, ул. “Св. Св. Кирил и Методий“№ 17-19 да заплати на О. С. с адрес гр. Сливен, бул. “Ц. О. №1 съдебни разноски в размер на 19 200 (деветнадесет хиляди и двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА