Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2286 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция М. В. в Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу Решение № 37 от 30.11.2022 г. по адм. д. № 472/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено негово Решение с рег. № 32-202164/25.06.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002043868R2/26.01.2021 г., подадена от "А. Б. ЕООД.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е осъщестивил преценка на събраните доказателства, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Счита, че аргументите на вещите лица по основната и допълнителната експертиза са хипотетични и въз основа на тях не може да се приеме, че пробите от стоките са взети некоректно. Твърди, че предназначението на стоката представлява обективен критерий за правилното класиране, като подчертава, че нормативно суровините за производство на биодизел са зададени алтернативно. Акцентира върху обстоятелството, че пробовземането е извършено от сертифициран сървейор, чийто методи не са оспорени от вносителя. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявеното оспорване, ведно с присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът - "А. Б. ЕООД, гр. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Настоящият касационен състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е Решение с рег. № 32-202164/25.06.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002043868R2/26.01.2021 г. на Директора на ТД М. В. в Агенция "Митници", с което посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 1518 00 95 е разпоредено той да се чете 1518 00 99, в резултат на което е коригирана и ставката на митото - от 2 % на 7,7 % и са установени публични задължения за досъбиране - мито (А00) в размер на 12 139,72 лв. и ДДС (В00) в размер на 2 427,94 лв., ведно с лихви за забава върху тях.
За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
На 26.01.2021 г., с митническа декларация MRN 21BG002002043868R2/26.01.2021 "А. Б. ЕООД е декларирало с режим "допускане за свободно обращение" стока, описана като "Отработено масло от растителен произход за технически цели", бруто тегло 157 730 кг., с деклариран код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2%, държава на износ Обеденени арабски емирства, деклариран произход ОАЕ, условие на доставка СFR Варна.
Към митническата декларация са приложени: търговска фактура № 37 от 15.10.2020 г., опаковъчен лист от 15.10.2020 г., коносамент № MEDUDS452403 от 26.01.2021 г., информационен документ, съпътстващ превози на отпадъци, съгласно Регламент (ЕС) № 1013/2006 - чл. 18 и приложение ANNEX VII- 6 броя, договор между "IRON STEEL DMCC", Дубай и "А. Б. ЕООД, сертификат за анализ от 25.11.2020г., фактури за такса оглед, терминални разходи и митническо представителство № 710033388 от 16.12.2020г. , ведно с платежни нареждания за плащане към бюджета на мито и ДДС.
На 04.02.2021 г. от стоката по горепосочената митническа декларация е взета проба за проверка на тарифно класиране с Протокол за вземане на проба № 18/04.02.2021 г. Пробите са изпратени до Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) с писмо с рег. № 32-44621/09.02.2021 г. и Заявка за анализ/експертиза Рег. № 18/04.02.2021 г.
От ЦМЛ е изготвена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 11_10.02.2021/22.04.2021 г. за анализ на стока с описание "Отработено масло от растителен произход за технически цели", по протокол за вземане на проба рег. № 18/04.02.2021 г. Съгласно експертизата, анализираната проба не показва наличие на животински мазнини. Тя представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка, със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Пробата се охарактеризира като негодни за консумация смеси или препарати от растителни мазнини и масла и техни фракции.
При този анализ на лабораторната експертиза митническите органи са приели, че на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоката митническият орган е приел, че приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни - 7,7%. Преценил е, че стоката не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла.
След анализ на проведените изследвания и цялостната експертна оценка, с Решение рег. № 32-202164/25.06.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002043868R2/26.01.2021г., Директорът на ТД М. В. при Агенция "Митници", на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 56 Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, 1, вр. чл. 85, 1, вр. чл. 101, 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е коригирал МД MRN 21BG002002043868R2/26.01.2021 г. относно Е.Д. 6/14 "Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура", като е разпоредил същият да се чете 15180099; Е.Д. 6/15 "Код на стоката код по ТАРИК" да се чете 90; данните в поле "Задължения" за стока № 1 да се четат съобразно отразеното в таблицата в решението и са установени публични задължения за досъбиране мито 4259,55лв. и ДДС в размер на 2427,94лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства и са изготвени основна и допълнителната комплексна съдебна икономико - техническа експертиза.
Според заключенията, кредитирани изцяло от административния съд като обективно и компетентно дадени, в корелация с останалите събрани доказателства, в изследваните проби от стоката не е установено отсъствие на животински мазнини. Наред с това, при вземането на пробите не са спазени изискуемите се стандарти относно хомогенност на продукта, вземането на точкова проба и формирането на обединена и лабораторна проба, като количеството на обединената проба трябва да бъде поне 5 литра. Уточнено е, че съгласно БДС ЕN ISO 5555:2001/A1 не е възможно да се вземат проби от гъвкав контейнер, след като е бил напълнен. Вземането на проби следва да извърши по време на процеса на пълнене или разтоварване.
При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и при нейния лабораторен анализ в Дирекция "Централна митническа лаборатория", като тези нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката.
Според съда приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т. нар. флекситанкове). Преценено е, че това обстоятелство напълно компрометира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите - на 04.02.2021 г., на терминал "Варна запад" на П. В. Обстоятелството, че пробите са взети от представител на "К. Ю. Б. ЕООД, осъществяващо независим сървей на внасяната стока, е отчетено като неосвобождаващо митническите органи от отговорността за правилното пробовземане, съгласно приложимия стандарт, посочен в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а именно SAM-102 "Храни, течни, висок вискозитет" в Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и подобни продукти.
Решаващият състав е посочил, че дори и да се приеме, че пробата е представителна, то при нейното изследване в ЦМЛ също са допуснати нарушения, констатирани от заключението по проведената експертиза. Позовал се е на писмените доказателства по делото и на поясненията на вещото лице, според които приложеният при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата на акредитация на ЦМЛ. Поради това е приел, че административният орган не е доказал, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в административния акт, с оглед на което оспореното решение на Директора на Териториална дирекция М. В. при Агенция "Митници" е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е отграничил спорът между страните, концентриращ се върху тарифното класиране по КН на процесния продукт - "отработено масло за технически цели" по код 1518009590 или 15180099.
Митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се регламентира от Комбинираната номенклатура /КН/, която се основава на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък "ХС"), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. Според член 12 от Регламент № 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН, заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН", класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен "Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане".
Според КН в код 1518 се включват "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от № 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", а по код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095.
Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09). В този смисъл, решаващият състав правилно е приел, че от съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея.
Несподелими са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал събраните по делото доказателства и необосновано е кредитирал заключенията по основната и допълнителната комплексна съдебна икономико - техническа експертиза. Той правилно е счел, че отговорите на вещите лица са компетентно, обективно и обосновано дадени, като в изпълнение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е обсъдил същите с другите доказателства по делото. Според експертите, пробата е взета при нарушение на редица приложими стандарти, независимо от доказателствената сила на съставения протокол, подписан без възражения. Същият е изготвен от трето за митническия орган лице, а е следвало да бъде съставен под неговото ръководство, както и взетата проба, анализирана от ЦМЛ, да бъде представителна с оглед начина на извършеното пробонабиране. Според вещото лице наличието на животински масла и мазнини и техните фракции във внесената стока не би могло да се изключи, а това обстоятелство е основание за класирането й в декларирания код 1518 00 90 на КН.
Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Поради това правилно решаващия състав е приел, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на съдебното производство доказателства, може да бъде извършено и само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение като допълнителен критерий.
Несъобразени с нормата на чл. 170, ал. 1 АПК са аргументите, че вносителят следва да понесе своята отговорност, след като сам е определил организацията по стоков контрол, която да вземе пробите. Визираната норма еднозначно сочи, че в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от носещия доказателствената тежест митнически орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания код по ТАРИК 1518009590 в процесната митническа декларация, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства.
Останалите възражения в касационната жалба се препокриват с тези, релевирани и пред първоинстанционния съд, който систематично и обстойно ги е обсъдил при постановяване на обжалваното решение. Изложените от него мотиви изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК не следва да бъдат преповтаряни, а да се препрати към тях.
В обобщение, като е достигнал до извода, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 30.11.2022 г. по адм. д. № 472/2021 г. по описа на Административен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА