Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 2383 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/

Образувано е по две касационни жалби против решение № 70 от 20.01.2023 г., постановено по адм. д. № 653/2022 г. по описа на Административен съд - София област /АССО/.

С касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. М., се оспорва постановеното решение в частта, с която е отменено решение № 390/26.05.2022 г. по преписка № КЗК 592/2021 г. по точки 1, 2, 3,4, 5, 6, 7 и т. 12 и е изменено решението на КЗК по т. 10 и т. 11. С жалбата на първо място се твърди, че обжалваното съдебно решение е нищожно и недопустимо в частта, с която се установява, че Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника - Х. Х. не били извършили нарушение по чл. 15 от ЗЗК, и частта, в която АССО определя конкретен размер на санкцията за извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 2, АПК. На следващо място се твърди, че в частите, с които АССО отменя акта на КЗК по отношение на установените нарушения и наложените санкции, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател с постановеното съдебно решение административният съд е иззел правомощията на КЗК, като в нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК е приложил разпоредбите на ЗЗК по отношение разследваното поведение, установил е, че не са били извършени нарушения и е определил конкретен размер на санкцията за нарушенията, които е оставил в сила. Счита, че съдът не е съобразил, че решаването на въпроса по същество е от изключителна компетентност на административния орган, поради което не следва да се произнася по същество на спора, а при евентуална отмяна следва да изпрати преписката на КЗК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В подкрепа на сочените отменителни основания излага конкретни съображения, като твърди че административният съд е следвал различен от този на КЗК подход при мотивиране на акта си. Касаторът изразява становище, че аргументите на съда не са систематизирани и се фокусират върху отделни факти, които са интерпретирани изолирано и самостоятелно, за разлика от начина по който КЗК е доказала процесните нарушения като е разделила анализа си в нарочни точки според съставомерните елементи на изследваните състави, които е доказала със съвкупен анализ на всички доказателства. Първото направено искане е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да се остави в сила решението на КЗК. Алтернативно се иска обезсилване първоинстанционното решение в частта, с която се установява, че Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. не са извършили нарушение по чл. 15 от ЗЗК, и в частта, в която е определен конкретен размера на имуществената санкция за установено от КЗК нарушение по чл. 15 от ЗЗК от Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД, съответно връщане на делото за ново разглежда от компетентния съд или административен орган. Последното искане е за обявява на нищожността на първоинстанционното решение в обжалваните части и връщане на делото на АССО за постановяване на ново решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответните по делото страни адвокатско възнаграждение.

С касационната жалба на Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД, подадена чрез общия им процесуален представител адвокат В. Б., се оспорва решение № 70 от 20.01.2023 г. по адм. д. № 653/2022 г. по описа на АССО в частта, с която е потвърдена констатацията на КЗК, че двете дружества са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност и на дружествата са наложени имуществени санкции за това нарушение. Обобщено доводите на тези касационни жалбоподатели са, че в мотивите на първото отменително решение на ВАС /Решение № 7559/23.06.2021 г. по адм. д. № 3963/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд/ се приема за безспорно, че дилърите не са собственици на предлаганите автомобили марка Хюндай и поради това е невъзможно да извършат нарушение по чл.15 от ЗЗК. Считат, че тези изводи на ВАС били правилно възприети от състава на АССО досежно отхвърляне на твърдението на КЗК, че между дистрибутора и дилърите е налице споразумение за фиксиране на препродажни цени, като обаче неправилно съставът на АССО не е приложил същия подход при преценката относно налице ли е нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да бъде установено, че Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД не са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, ал. 2 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност, за което да се налага имуществена санкция. Не се претендират разноски.

Ответникът ЕТ Мототехника - Х. Х., в проведеното съдебно заседание, също чрез упълномощения адвокат В. Б., оспорва жалбата на Комисията за защита на конкуренцията като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД, и за основателност на жалбата, подадена от Комисия за защита на конкуренцията. Счита, че обжалваният съдебен акт е валиден, но е частично неправилен, тъй като са основателни оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според участвалия по делото прокурор, съдът макар че е събрал доказателства, установяващи правнорелевантни факти, е формирал изводи, несъответстващи на тези факти, като неправилно е приел, че обжалваният административен акт в съответните части е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни норми, при което го е отменил. Предлага обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е отменено решение № 390/26.05.2022 г. по преписка № КЗК 592/2021 г., по т. 1-7 и т.12 и съдът да се произнесе по същество като отхвърли жалбата срещу решение № 390/26.05.2022 г. по преписка № КЗК-592/2021 г. на КЗК. Поддържа, че в останалата част обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред Административен съд София област е обжалвано решение № 390/26.05.2022 г. по преписка № КЗК-592/2021 г. Производството по преписката е било образувано по повод окончателно решение № 7559/23.06.2021 г. по адм. д. № 3963/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което е отменено решение № 14327 от 28.12.2016г., постановено по адм. д. №14491/2012г. по описа на ВАС, четвърто отделение в частта му, с която жалбите на И. К. ЕООД, Алексиев ЕООД, ТехнокарЕООД и ЕТ М. Х. срещу решение № 1292 от 06.11.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК- 1352/2011 г. са отхвърлени и жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебни разноски и вместо това е постановена отмяна на решение № 1292/06.112012 г., по преписка № КЗК- 1352/2011 г. в частта му, с която КЗК установява че Индустриал комерс ЕООД, Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ М. Х. са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, 1 от ДФЕС, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством: - фиксиране и определяне на минимални препродажни цени на нови МПС;- забрана за дилърите на нови МПС от марката Хюндай, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки нови МПС;- забрана за дилърите да извършват кръстосани доставки на нови МПС от марката Хюндай в рамките на селективната система за дистрибуция;- забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност;- фиксиране на препродажни цени на оригинални резервни части и аксесоари за МПС от марката Хюндай;-фиксиране на цените на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай;- забрана за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване на МПС от марката Хюндай;- забрана за дилърите да извършват кръстосани доставки на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай в рамките на селективната система за дистрибуция. Решението на Комисията е отменено и в частта, с която са наложени поведенчески мерки - прекратяване на установените нарушения и са наложени имуществени санкции на Индустриал комерс ЕООД - в размер 15 988 300 лв., на Алексиев ЕООД - в размер 83 400 лв., на Технокар ЕООД - в размер 291 100 лв. и на ЕТ М. Х. - в размер 32 400 лв., като преписката е върната на КЗК за ново произнасяне, съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебното решение.

След връщане на преписката на КЗК за ново произнасяне, съобразно мотивите на постановеното от петчленния състав на ВАС решение Комисията за защита на конкуренцията не е събирала нови доказателства, като с определение № 1055/04.11.2021 г. на осн. чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК е предявила твърденията за извършени нарушения по чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗК на съответните дружества. С решение № 390/26.05.2022 г. по преписка № 592/2021 г., Комисията за защита на конкуренцията е установила: 1. че И. К. ЕООД, Алексиев ЕООД , Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством определяне на фиксирани и минимални цени за краен клиент на нови МПС от марката Хюндай; 2. че И. К. ЕООД и Алексиев ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушават конкуренцията посредством фиксиране на препродажни цени на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай и аксесоари; 3. че И. К. ЕООД и Алексиев ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством фиксиране на цените на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай; 4. че И. К. ЕООД, Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за извършване на продажби на конкурентни марки нови МПС в рамките на селективна система за дистрибуция; 5. че И. К. ЕООД и Алексиев ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством забрана за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване. 6. че И. К. ЕООД с [ЕИК] и Алексиев ЕООД с [ЕИК] са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством забрана за извършване на кръстосани доставки на нови МПС в рамките на селективната система за дистрибуция; 7. че И. К. ЕООД и Алексиев ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством забрана за извършване на кръстосани доставки на оригинални резервни части в рамките на селективната система за дистрибуция; 8. че И. К. ЕООД, Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност. Със същото решение КЗК е наложила имуществена санкция: на И. К. ЕООД в размер на 9 600 лева за нарушенията по т. 1., т. 2., т. 3., т. 4., т. 5., т. 6., т. 7. и т. 8.; на Алексиев ЕООД в размер на 222 609 лева за нарушенията по т. 1., т. 2., т. 3., т. 4., т. 5., т. 6., т. 7. и т. 8; на Технокар ЕООД в размер на 109 297 лева за нарушенията по т. 1., т. 4. и т. 8.; на ЕТ Мототехника Х. Х. в размер на 20 995 лева за нарушенията по т. 1 и т. 4. Решението на КЗК по отношение на Индустриал комерс ЕООД като необжалвано от него е влязло в законна сила.

За да постанови решение № 70 от 20.01.2023 г. по адм. д. № 653/2022 г. съдът е приел, че актът на КЗК е издаден от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Първоинстанционният съд е приел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразил е, че КЗК е обсъдила писмените доказателства, включително указаните в решение № 7559/2021 по адм. д.№ 3963/2017г на ВАС договори за дилърство, но неправилно ги е приела за недосторерни. Съдът, по аргумент от правомощието във вр с чл. 193 от ГПК, е приел, че Комисията е следвало единствено да им придаде по-голяма или по-малка доказателствена тежест. Изрично е посочил, че според мотивите и доказателствата по преписката не се установява тези договори да са били прередактирани или с невярно съдържание, като включително от цитираната електронна кореспонденция единствено се констатират смислови противоречия. Освен това игнорираните от КЗК договори за дилърство не касаели настоящите страни в производството, Технокар ЕООД /Технокар/ и ЕТ Мототехника Х. Х. /Мототехника/ нямали писмени договори, а двата договора на Алексиев ЕООД /Алексиев/ от 2008 и от 2011 г са с еднакво съдържание. Поради това съдът е счел за относими към спорните правоотношения единствено последните, а изводите на КЗК за универсална приложимост на клаузите от Типовия договор за дилърство на И. К. ЕООД /Индустриал комерс/, съпоставен с други такива, за несъстоятелни.

Във връзка с направените с възражения за допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 15 от ЗЗК, административният съд е анализирал цитираната разпоредба и е извел елементите на фактическия ѝ състав. Изяснил е понятието споразумение между предприятия съгласно европейската практика, както и вертикално споразумение, съгласно определението дадено в Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 г. за прилагането на чл. 101, 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики /Регламент (ЕС) № 330/2010/. Първостепенният съд е разгледал антиконкурентната цел като една от двете алтернативи противоправни последици, чието наличие е достатъчно за доказване на извършеното нарушение на общата забрана, без да е нужно доказване и на антиконкурентен резултат. Изяснил е характера на забраната на чл. 101, 1 от ДФЕС, както и че С. Н. относно вертикалните ограничения на Европейската комисия /Насоките на ЕС/ понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 и 82 от Договора, 18 и и съдебната практика на общностните съдилища, при прилагане на критерия за засягане на търговията следва да се изследва наличието на следните три елемента: търговия между държавите-членки, сключените между предприятията споразумения и/ или съгласувани практики да могат да засегнат търговията между държавите-членки и това засягане да бъде значително. Съдът е съобразил и че според т. 34 от Становище на ЕК от 04.12.2019 г. по повод искане по чл. 15, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 1/2003, отправено от петчленния състав на ВАС по адм. д. № 3969/2017 г., по което е постановено решение № 7559/2021 г., посочените три елемента следва да се осъществят кумулативно, за да е налице засягане на търговията по см. на чл. 101 и 102 от ДФЕС - т. е. липсата на всеки един от кумулативно изискуемите три елемента би довела до неприложимост на разпоредбата на чл. 101 от ДФЕС към обследваните вертикални споразумения.

Съдът е счел за правилно определени пазарите, на които се твърди, че са осъществени нарушенията по чл. 15 от ЗЗК пазар за продажба на нови МПС на едро и дребно, както и предоставяне на гаранционно сервизно обслужване; пазар на предоставяне на извънгаранционен сервиз на МПС, и пазар на продажба на резервни части. Макар КЗК в своя анализ да е определила географския аспект на засегнатия продуктов пазар като национален, АССО е приел за основателни възраженията на жалбоподателите, че същият следва да бъде определен въз основа на мястото на установяване на отделните дружества и изследваните ограничения на конкуренцията в рамките на създадената в България по отделни региони мрежа за дистрибуция и сервизно обслужване на предприятията осъществяващи стопанска дейност. Поради това съдът е счел, че географският пазар следва да бъде определен като регионален, включително при съобразяване на мотивите в решение № 7559 от 23.06.2021 на ВАС, петчленен състав. Преценил, че правилно е определен процесният, с оглед датата на сключения от Алексиев и Индустриал комерс договор за дилърство - 01.08.2008 г.- до постановяване на решението на КЗК №1292/06.11.2012 г.

АССО е споделил изводите на Комисията, че в настоящия случай сключените споразумения не биха могли да повлияят чувствително на търговията в рамките на ЕС и разглежданите практики попадат извън приложното поле на чл. 101 от ДФЕС. В подкрепа на този извод е съобразен икономическият анализ на реализирания само от Индустриал комерс оборот от продажби на нови МПС от марката Хюндай за 2010 и 2011 г. и пазарният дял на членовете на мрежата за дистрибуция на нови МПС от марката Хюндай в България за периода 2007 - 2010 г., който е в границите от 0 - 5 % до 5 - 10 %, като през 2009 г. и 2010 г се задържа на равнище от 0 до 5 %. Според съда, макар да липсва извършен икономически анализ по отношение пазарните дялове на членовете на селективната мрежа за дистрибуция на пазара на извънгаранционно сервизно обслужване на МПС, както и на пазара на продажба на резервни части за МПС, правилно било прието от КЗК, че същите са съпоставими с този на пазара на продажба на нови МПС, дори са по-ниски, но във всеки случай не го надвишават. Следователно при толкова нисък пазарен дял на Индустриал комерс и неговите дилъри той логично не е в състояние да окаже осезаемо влияние върху модела на търговия между страните членки.

Административният съд е анализирал приетото от КЗК досежно приложението на чл. 16, ал. 3, т.1 от ЗЗК и правилото de minimis. Приел е, че в конкретния случай отношенията между Индустриал комерс като дистрибутор на нови МПС Хюндай, резервни части и аксесоари, и сервизни услуги от една страна, и дилърите от друга имат характер на договор за търговско представителство. Дефинирането на даден субект като търговски представител не е без значение с оглед прилагането на забраната по чл.101 от ДФЕС. Изключени от тази забрана са вертикални ограничения, които макар ограничаващи по своя характер са присъщи на договора за представителство, като такъв е случаят с териториалните ограничения, според които представителят може да продава стоките или предоставя услугите само в границите на точно определена територия, ограничения относно цените. Споделено е разбирането на ЕК, че при анализа на този тип споразумения акцентът се поставя върху квалифицирането на субекта като интегриран търговски представител. По тези съображения съдът е счел, че в конкретния казус е спорен фактът, че жалбоподателите имат качеството на независими стопански субекти. При извършването на продажби на нови МПС от марката Хюндай жалбоподателите безспорно не представлявали самостоятелни предприятия, след като не препродават, а посредничат в продажба, в която продавач е дистрибутора Индустриал комерс. Поради това първостепенният съд е приел за изцяло несъставомерно вмененото нарушение по отношение на Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством определяне на фиксирани и минимални цени за краен клиент на нови МПС от марката Хюндай.

На следващо място съдът е извършил преценка на конкретните рискове, поети от дилърите в съответствие с 17 от Насоките на ЕК, според който въпросът за риска трябва да се оценява на базата на всеки отделен случай, като се отчита преди всичко реалната икономическа ситуация, а не правната форма. Изложил е, че разгледаното от КЗК задължение дилърът да разполага с не по-малко от пет автомобила за излагане в шоурума не означава поддържане за своя сметка и поемане на разходи по финансирането на тази дейност. Изрично в т. 7.3 от договора с Алексиев ЕООД от 2008 г. /преповторена в договора от 2010 г. и 2011 г./ било записано че задължение на дистрибутора е да осигури на разположение на дилъра тези модели вкл. и транспортни разходи. За дилърите Технокар и Мототехника не били налице доказателства да са поели такива задължения. Необосновани в тази връзка били доводите на КЗК за универсалната приложимост на Типовия договор за освен това разходите за погиване на запаси не кореспондирали с буквата на договора съобразно изложеното от Комисията, че върху дилъра е прехвърлен риска от случайно погиване на вещта. Независимо от регламентираното в сключения договор с Алексиев, в конкретния случай липсвало разграничение между виновна и безвиновна отговорност. Съобразно регламентираното в 16, т. б от насоките изрично отговорността на представителя се носи само в случай на вина. Съдът е разгледал разпоредбите на сключените договори, предвиждащи задължение за заплащане на застрахователни премии. По отношение Алексиев по делото била приложена Декларация, от съдържанието на която се установява, че за периода 2008 г. - 2012 г. Алексиев не е извършвало разходи за застраховка на МПС, изложени в шоурума. Не били установени доказателства Технокар и Мототехника да са заплащали застрахователни премии. Такива не било установено да са заплатени и от Алексиев, независимо от клаузите на дилърския му договор. Административният съд е счел, че за да приеме, че финансовият риск за гаранционното обслужване е прехвърлен на дилъра, КЗК е следвало да установи, че тази дейност, която по договор и практически се поема изцяло от Индустриал комерс, а дилърът е само фактическия извършител, изпълняващ функция близка до тази на работника, може да доведе до реализиране на финансови загуби и да има за последица намаляване или лишаване на агента от печалба при извършването й. Такива доказателства по делото не били налице, като позоваването на отношенията между Индустриал комерс ЕООД и Хюндай мотор Къмпани е преценено като правно ирелевантно. По отношение разходи за ползване на програмата Майкрокат, ИБИС и диагностични уреди, КЗК била приела, че няма данни Технокар ЕООД и Мототехника Х. Х. да са извършвали разходи, свързани със заплащане на месечни абонаментни вноски за достъп до програмни продукти Майкрокат. Видно от данните, посочени в таблици № 5; № 6 и № 7 и № 8 за Алексиев ЕООД е прието, че за 2008 г. е направил разходи за вноски по програмата в размер на 1300 лв. Независимо от това, според договора между Алексиев ЕООД и Индустриал комерс ЕООД, направеният разход за диагностични уреди GDS следва да бъде определен като възвръщаем. Съгласно разпоредбата на чл. 25.3. от договора за 2008 г., преповторена в договорите за останалите години, последният ще бъде закупен обратно от дистрибутора след начисляване на годишна амортизация в размер на 25 %. Съдът е изложил и съображения по отношение разходите за реклама, като е посочил, че в приложените по делото договори за дилърство между Алексиев и Индустриал комерс липсва клауза уреждаща такива разходи. Изводът на КЗК за такъв разход се основавал на електронна кореспонденция касаеща Технокар ЕООД, която освен че била проведена през 2011 г., касаела споделен разход между дилъра и дистрибутора. Поради това решаващият съд е приел, че изброените по - горе рискове не са обосновани с обективни и конкретни доказателства, като такива имащи характер на значителни, съобразно Насоките. В конкретния казус липсвали доказани изобщо рискове свързани с финансирането на запаси от стоки, рискове за отговорност по отношение на трети страни за вреди, нанесени от продадения продукт, освен в случаите когато носи вина. Освен това липсвал риск за отговорност и за неизпълнение на договора от страна на клиентите, липсвал и доказан риск за участие пряко или непряко в дейността по популяризиране на дадена стока или услуга. Не на последно място липсвал доказан значителен риск, съставляващ задължение за жалбоподателите да правят инвестиции в оборудване, помещения или обучение на персонала.

Административният съд е изложил подробни съображения защо счита за недоказан изводът на КЗК, че И. К. ЕООД и Алексиев ЕООД са постигнали съгласие за фиксиране на цени на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай, поради което съществува споразумение изразяващо се в пряко определяне на цени по смисъла на разпоредбите на чл.15, ал.1, т. 1 от ЗЗК. Според съда Комисията не се е съобразила с действителното поведение на страните, различно в много отношения от клаузите на подписаните договори и е пренебрегнала обстоятелството, че дилърите Алексиев, Мототехника и Технокар са извършвали отстъпки от цените на тези продукти, по-големи от препоръчаните им от дистрибутора минимални цени. Първостепенният съд е приел, че непредоставянето на по-големи отстъпки от страна на дилърите от препоръчаните им от И. К. такива за сметка на комисионните им в повечето от констатираните случаи, се дължи на липсата на икономическа изгода за дилърите, а не на липса на свобода в търговското им поведение. Допълнителен довод за свободата на търговско поведение на дилърите било и обстоятелството, че при предоставяне на по-голяма отстъпка от цената от тази, препоръчана от дистрибутора, не са последвали каквито и да било санкции за дилърите, предвидени в кредитираните от КЗК договори. Освен това, КЗК приемайки наличието на множество случаи на самостоятелно определени от Алексиев цени на резервни части, обуславя извод да се приеме свобода в търговското му поведение и липса на фиксирани препродажни цени респ. неизвършване на нарушение на ЗЗК. Не било установено и задължение за дилърите /конкретно Алексиев/ да прилагат определените от И. К. цени на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай. В тази връзка съдът е споделил възраженията на жалбоподателите, че цялостният механизъм по формиране на цената е част от възприетата търговска политика на дистрибутора И. К. ЕООД на съответния пазар и намира израз в характеристиката на сключения договор за дилърство с Алексиев ЕООД и постигнатите споразумения с Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х.. Целта на тези споразумения е дилърите да се интегрират в създадената обща мрежа за предлагане на нови МПС и сервизни услуги. Следователно акцентът не може да бъде поставен върху свободата им при определяне на пазарното им поведение, обезсмисля и втория извод на Комисията - ограничаване на ценовата конкуренция между дилърите.

Решаващият съд не е споделил изводите на КЗК по отношение наличието на установена в договора за дилърство забрана за извършване на продажби на конкурентни марки нови МПС в рамките на селективна система за дистрибуция. В подкрепа на това е анализирал отделни разпоредби от Договори за дилърство между И. К. и Алексиев от 01.04.2008 г. и от 01.03.2011 г., според които дилъра е предвидено в случай на закупуване на автомобил втора употреба от друг производител, с цел, продажба или закупуване срещу нов автомобил на ХЮНДАЙ МОТОР КЪМПАНИ. В друга клауза от договора се пояснява, че ДИЛЪРЪТ е свободен да изкупи автомобил втора употреба с марка, различна от Хюндай единствено при условие, че стойността на изкупувания автомобил представлява част от продажната цена на нов автомобил марка Хюндай. В подкрепа на липсата на нарушение са тълкувани и констатациите на КЗК досежно дистрибуцията на нови МПС от марката Инфинити (INFINITI), реализирана на основание комисионни договори сключени от Алексиев и Технокар с Витоша ауто ООД. При това съдът е приел, че макар дискрибуторът на Инфинити и на Хюндай да се явяват свързани лица, това не изключва автоматично факта, че продажби на други конкурентни марки в действителност са извършвани. Извел е заключение, че липсват категорични доказателства обуславящи извода, че Алексиев ЕООД е извършил нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за извършване на продажби на конкурентни марки нови МПС в рамките на селективна система за дистрибуция.

Според съда не се установява и наличието на забрана за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване. Посочено е, че действително в двата договора за дилърство с Алексиев са включени задължения за дилъра да закупува резервни части единствено от дистрибутора, като реализацията им е от името и за сметка на дилъра, както и дилърът да спазва изискванията на дистрибутора за техните цени. Независимо от това и съобразно разгледания от КЗК списък на осъществени от Алексиев за периода 01.01.2008 г. - 02.07.2012 г. продажби на резервни части, аксесоари и сервизни услуги /труд/ по отделни позиции, дилърът е продавал артикули на определени от него цени, независимо от утвърдения механизъм. Поради това съдът е установил, че липсват категорични доказателства за обективирано съгласувателно поведение на дилъра Алексиев което да го е ограничило в извършването на продажба на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество.

По същите съображения, първостепенният съд е преценил за необосновани изводите на КЗК относно установена забрана за дилъра Алексиев да извършва кръстосани доставки на оригинални резервни части в рамките на селективната система за дистрибуция. Макар в сключените договори да е заложено дилърът да закупува резервни части единствено от дистрибутора, като реализацията им се осъществява от името и за сметка на дилъра, липсвали доказателства събрани от КЗК които да доказват по категоричен начин, че Алексиев обективно не е купувал от други доставчици, т. е каквото е било действителното му поведение. От своя страна по преписката Алексиев е представил доказателства, установяващи предлагане и закупуване на резервни части с еквивалентно качество и от различни дистрибутори.

На следващо място съдът е преценил като неправилни и изводите на КЗК относно наличието на забрана за извършване на кръстосани доставки на нови МПС в рамките на селективната система за дистрибуция. Единственото доказателство на което КЗК се била позовала са клаузите в цитирания договор между Индустриал комерс и Алексиев - в т.1.1 и т. 53.3 се предвижда изрична забрана за дилъра да доставя нови МПС от марката Хюндай от доставчици различни от И. К. и това неизпълнение било предвидено като основание за прекратяването му. Според съда в контекста на характера на договора за търговско представителство на марката МПС Хюндай, от конкретния дилър, извод за антиконкурентно поведение трудно би се наложил.

За да обоснове преценката си за наличие на забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност, съдът е съобразил клаузата на т. 34 от сключените на 01.04.2008 г. и 01.03.2011 г. договори за дилърство между Алексиев и Индустриал комерс. Според тази клауза, наименувана Географски обсег на дейността на дилъра, страните определят, че правомощията на дилъра по този договор, респ. задълженията на дистрибутора към него са валидни единствено, че мястото му на стопанска дейност /Работна база/ се намира във ..., а извършваните от него продажби в полза на крайни потребители са в административните граници на.... Същевременно дистрибуторът е свободен да продава на територията на цялата страна, независимо дали на съответното място има или не дилър на Хюндай. Съдът е приел, че от съпоставката на КЗК с останалите такива дилърски договори от същия период, обективно установен факт е, че на територията на Пловдивска област дилърът за Хюндай е единствено Алексиев, поради което макар и невписана словесно географка област в цитирания договор, то тя е именно посочената. Обективно дилърът може да извършва продажби в административните граници определена в договора област /например област Пловдив за Алексиев/, докато И. К. е свободен да продава на територията на цялата страна. При тази договорна регламентация са преценени като неоснователни доводите на дилърите, че става въпрос за забрана за промяна на мястото на осъществяване на предмета на дейност, а не за извършване на активни продажби. Съдът е изложил и мотиви, че макар по отношение на Технокар да отсъства писмен договор сключен с Индустриал комерс, от обективираните действия и косвените доказателства изводът за географско ограничение се отнася и за това дружество, след като от разгледаната електронна кореспонденция се установява, че представянето на марката от този търговец е на територията на Варна област. При тази фактически установявания първостепенният съд е направил извод, че между Индустриал комерс ЕООД, Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД съществува споразумение за разпределяне на пазари по смисъла на чл.15, ал.1, т. 2 от ЗЗК, чрез забрана за извършване на активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност, в подкрепа на който извод е цитираната и разпоредбата на 18 от Насоките на ЕК.

Съдът е изложил подробни съображения относно размера на определената от него санкция за установеното единствено нарушение по чл.15, ал.1, т. 2 от ЗЗК, включително относно приложимият материален закон /Закона за защита на конкуренцията, обн., ДВ бр. 102 от 28 ноември 2008 г./. Посочил е, че за Алексиев КЗК е определила санкцията на база нетни приходи за 2011 г. от продажба на нови МПС, които са в размер на 129 818 лв, а за Технокар е определила санкцията на база нетни приходи за 2011 г. от продажба на нови МП. Съответно е определена санкция на по 5 % от тези приходи, плюс 5 % увеличение, или за Алексиев общо в размер на 32 455 лв., а за Технокар - при нетни приходи от продажба на нови МПС за 2011 г в общ размер на 128 585, е определен 5 % санкция, и върху тях 5 % увеличение или общо 32 146 лв. Според съда определеният от КЗК размер на санкцията е в противоречие с принципа за пропорционалност на наказанието, доколкото конкретно определения размер надхвърля необходимия такъв с оглед ефективното наказване на нарушителя и постигането на целения възпиращ ефект. Освен това в конкретния случай били налице множество смекчаващи обстоятелства, включително при отчитане на тежестта и продължителността на нарушението, което налагало определянето на санкция в размер на 1% от нетния приход за продажби на двете дружества. За Алексиев тази сума е определена на 1 298 лева, която с оглед продължителността на нарушението /4 г. 7 м./ и установената от КЗК практика за всяка година санкцията да бъде увеличавана с 1 %, е увеличена с 5 % и е равна на 6 490 лв. За Технокар аналогично е определена 1 % санкция, равняващ се на 1 286 лв, увеличена с 5%, при която се получава окончателен размер от 6 429 лв.

При тези правни изводи АССО е постановил обжалваното решение, с което по жалба на Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. е отменил решение №390/26.05.2022 г. по преписка № КЗК592/2022 г., по точки 1,2,3,4,5,6,7 и т.12 и е установил, че: 1. Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. не са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством определяне на фиксирани и минимални цени за краен клиент на нови МПС от марката Хюндай; 2. че Алексиев ЕООД не е извършил нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушават конкуренцията посредством фиксиране на препродажни цени на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай и аксесоари; 3. че Алексиев ЕООД не е извършил нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством фиксиране на цените на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай; 4. че Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. не са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за извършване на продажби на конкурентни марки нови МПС в рамките на селективна система за дистрибуция;

5. че Алексиев ЕООД не е извършил нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством забрана за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване; 6. че Алексиев ЕООД не е извършил нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством забрана за извършване на кръстосани доставки на нови МПС в рамките на селективната система за дистрибуция; 7. че Алексиев ЕООД не е извършил нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение, което по своята цел предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията посредством забрана за извършване на кръстосани доставки на оригинални резервни части в рамките на селективната система за дистрибуция. С решението си първоинстанционният съд е оставил в сила решение №390/26.05.2022 г. по преписка № КЗК 592/2021 г, по т. 8. с която е установено че И. К. ЕООД, Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност.; изменил е решението на КЗК в частта по т. 10, като е наложил имуществена санкция на Алексиев ЕООД в размер на 6 490 лв за нарушение по т. 8; изменил е решението на КЗК в частта по т. 11, като е наложил имуществена санкция на Технокар ЕООД в размер на 6 429 лв за нарушение по т.8.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.

Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.

Неоснователни са оплакванията на касатора Комисия за защита на конкуренцията за нищожност/недопустимост на съдебния акт в частта, с която се установява, че не е извършено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК от страна на Алексиев ЕООД, Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника Х. Х. и се определя размер на санкцията за установеното нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК на Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД. Правомощието на административния съд да се произнесе по съществото на спора е уредено в чл. 173, ал. 1 от АПК, която разпоредба го оправомощава при отмяна на административния акт, да реши делото по същество. При това съдът е извършил дължимия контрол за законосъобразност на решението на КЗК в съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. При положение че спорът е изяснен от фактическа страна и административният орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изцяло в правомощията на съда е да се произнесе на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 1 от АПК. Съответстващо на това правомощие е и да определи конкретния размер на справедливата финансова санкция за допуснати от дружествата нарушения.

При постановяването на решението си административният съд не е допуснал съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал правните си изводи въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото и мотивите на постановеното решение № 7559/23.06.2021 г. по адм. д. № 3963/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав. Доводите на КЗК, че аргументите на съда не са систематизирани и се фокусират върху отделни факти, които са интерпретирани изолирано и самостоятелно, представляват единствено защитна теза в подкрепа на правилността на постановеното от нея решение. За съда не е налице задължение да следва структурата на изложение, така както е възприета от Комисията, а да обсъди изследваните състави на нарушения на ЗЗК, като прецени наличието на елементите на тези нарушения и това дали се явяват подкрепени от съвкупния доказателствен материал.

Изцяло правилни и обосновани са изводите на АССО досежно съдържащите се в иззетите от КЗК форенсик имиджи на договори за дилърство и типови договори за дилърство, както и задължението на КЗК да прецени относимостта на тези договори. В мотивите на решение № 7559/23.06.2021 г. по адм. д. № 3963/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е изложено, че КЗК посочва в своето решение, че приема иззетите при проверката на място от нейни служители договори за съставени преди образуване на административното производство, поради което са и достоверни /стр.27-28 от решението на КЗК/. Ако това е така, КЗК е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е обсъдила същите договори и не е основала фактическите и правните си установявания относно поведението на дистрибутора И. К. ЕООД и неговите дилъри /още повече, че двама от касаторите са без сключени с дистрибутора договори /на тяхното съдържание, с което е постановила едно необосновано решение, което, едновременно с това, би довело и до противоречието му с материалния закон. В настоящото производство КЗК ги е обсъдила, но ги е приела за недостоверни, с оглед констатираните смислови противоречия. В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че преценката на достоверността на писмен документ може да бъде извършвана единствено от съда, в производство по чл. 193 от ГПК /по оспорване на истинността на документ/.

Според настоящата касационна инстанция правилно съдът е преценил, че при извършването на продажби на нови МПС от марката Хюндай дилърите не представляват самостоятелни предприятия, за да бъде ангажирана отговорността им по чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗК. За да се приеме, че представителите действат като несъщински агенти, при извършване на дейността те следва да носят не каквито и да е рискове, а същите да могат да се определят като значителни, като критерий за това е начинът им на разпределение и съотношението им между принципала и представителя. С Решение от 14.12.2006 г. по дело С-217/05 Confederacin Espaola de Empresarios de Estaciones de Servicio, т. 61 и 65, съдът възприема принципната позиция, че фактът, че представителят носи само незначителна част от рисковете, не води до приложимост на чл. 85 от ДЕО, а търговските и финансовите рискове следва да не са незначителни. След като по делото не се установява дилърите да са поемали значителни финансови рискове /в тази връзка е подробният анализ, направен от АССО/, то вертикалните споразумения между И. К. и дилърите във връзка с дистрибуцията на нови МПС от марката Хюндай следва да се разглеждат като търговско представителство по смисъла на чл. 32 и сл. от ТЗ и като същински агентски договори. Както основателно е отбелязано и от първостепенния съд, в случая дилърите не осъществяват препродажба, а посредничат в продажба в която продавач е дистрибутора Индустриал комерс.

При преценката за значителност на финансовите рискове, които дилърите е следвало да поемат по силата на сключените договори или фактическото им положение на такива /Технокар ЕООД и ЕТ Мототехника - X. Христов нямат сключени писмени договори с И. К. , основателно АССО се е позовал на 17 от Насоките на ЕК. Според тази норма въпросът за риска трябва да се оценява на базата на всеки отделен случай, като се отчита преди всичко реалната икономическа ситуация, а не правната форма. По практически причини анализирането на риска може да започне с оценка на рисковете, специфични за договора. Ако рисковете, специфични за договора, се поемат от представителя, това ще бъде достатъчно основание да се направи заключение, че представителят е независим дистрибутор. Тъкмо напротив, ако представителят не поема рискове, специфични за договора, тогава ще бъде необходимо да се продължи с извършване на анализа, като се оценяват рисковете, свързани с инвестициите, специфични за пазара. На последно място, ако представителят не поема каквито и да било рискове, специфични за договора, и рискове, свързани с инвестициите, специфични за пазара, рисковете, свързани с другите изисквани дейности на същия продуктов пазар, може да се наложи да бъдат разгледани. С оглед тези изисквания първостепенният съд е установил, че макар съществуването на финансовите рискове да е заложено в конкретните договори за дилърство, по делото не е установено действителното поемане на такива рискове от страна на дилърите.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на АССО досежно лисата на извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗК изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством определяне на фиксирани и минимални цени за краен клиент на нови МПС от марката Хюндай; посредством фиксиране на препродажни цени на оригинални резервни части за МПС от марката Хюндай и аксесоари; посредством фиксиране на цените на извънгаранционното сервизно обслужване за МПС от марката Хюндай; посредством забрана за извършване на продажби на конкурентни марки нови МПС в рамките на селективна система за дистрибуция; посредством забрана за дилърите, осъществяващи дейност в рамките на селективна система за дистрибуция, да извършват продажби на конкурентни марки резервни части, допълнително оборудване и аксесоари, включително резервни части с еквивалентно качество при извършването на извънгаранционно обслужване; посредством забрана за извършване на кръстосани доставки на нови МПС в рамките на селективната система за дистрибуция. По изложените съображения и по мотивите на съда, настоящата инстанция следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Неоснователно касационните жалбоподатели Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД поддържат, че от мотивите на постановеното от петчленен състав на ВАС отменително решение, според които дилърите не стават собственици на предлаганите автомобили марка Хюндай, следва изводът, че е невъзможно извършването на нарушение по чл. 15 от ЗЗК, в частност такова по чл. 15, ал. 1, т. 2 от същия закон. Напротив, от мотивите на цитираното решение се установява разбирането на съда, че съдържащата се в последното вертикално ограничение забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност има антиконкурентен ефект, изразяващ се в разпределяне на пазара между дилърите, което води до директна подмяна на модела на ефективна конкуренция и стимулира дилърите към отказ от реален конкурентен натиск помежду им. При съобразяване с това разбиране и собствен анализ на относимите клаузи на договорите за дилърство, както и обективните действия на Технокар единствено в област Варна, правилно административният съд е преценил, че активни продажби от дружествата са извършвани единствено в определени географски райони, а не се касае за място на осъществяване на предмета на дейност. Това ограничение действително представлява забрана за извършване на активни продажби, тъй като дилърите не могат да отправят предложения за продажби и да извършват продажби за крайни потребители на територии, за които не са им предоставени права, чрез посещение на място, чрез писмо, реклама или промоция, тъй като продажбите трябва да бъдат извършени в административните граници на определената географската област. Изводът на решаващия съд е съобразен включително с направеното в 51 от Насоките на ЕК тълкувание на активни и пасивни продажби, според което активни продажби означава активно да се достигне до отделни клиенти примерно пряко по пощата, включително чрез изпращане на електронни писма, които не са отговор на искане, или чрез посещение; или активно да се достигне до конкретна клиентска група или клиенти на конкретна територия, посредством реклами в медиите, интернет или друг вид промоции, конкретно насочени към тази клиентска група или насочени към клиенти на тази територия; реклама или промоция, която е привлекателна само за купувача, ако достига (също) до конкретна група клиенти или клиенти на конкретна територия, се счита за активна продажба на тази група клиенти или клиенти на тази територия.

Настоящата касационна инстанция намира и за правилно определени наложените санкции на Алексиев ЕООД и Технокар ЕООД за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, изразяващо се в забранени споразумения, които по своята цел предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията посредством забрана за дилърите да извършват активни продажби на нови МПС от марката Хюндай извън определения им район на дейност. Санкция в размер на 1 % за двете дружества, увеличена с 5 % с оглед продължителността на нарушението, изпълнява една от основните ѝ цели да има превантивен и възпиращ ефект срещу бъдещи недобросъвестни действия от страна на конкретния нарушител и останалите евентуални нарушители. Определената от съда имуществената санкция е справедлива и обоснована, така че от една страна държи сметка за превантивния и възпиращ ефект по отношение на двете дружества, а от друга - не осуетява възможността им да осъществяват дейността си, съставлявайки прекомерно финансово бреме. При определяне на санкцията Административен съд - София област е взел предвид тежестта и продължителността на нарушението, като по този начин е отчел в необходимата степен принципа на пропорционалност и конкретния размер на имуществената санкция, който не надхвърля необходимия такъв с оглед ефективното наказване на нарушителя и постигането на целения възпиращ ефект.

При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение на КЗК. Релевираните доводи в жалбите в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им не налагат друг изход от правния спор.

По всички гореизложени съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора пред касационната инстанция, разноски на касаторите не се дължат. Ответникът ЕТ Мототехника - Х. Х. не е претендирал разноски в настоящото производство, поради което такова не следва да бъде присъждано.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 20.01.2023 г., постановено по адм. д. № 653/2022 г. по описа на Административен съд - София област

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ