Р Е Ш Е Н И Е

№ 639

гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

при секретаря И. П. като разгледа гр. дело № 125 по описа за 2025 година, докладвано от съдията Дачев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. подадена чрез прокурор П. от Апелативна прокуратура – София, както и по касационна жалба на Н. Б. Б., срещу въззивно решение № 792 от 04.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1282/2024 г. на Апелативен съд – София. С това решение е потвърдено изцяло решение № 5 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 445/2023 г. на Окръжен съд – Перник и прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца Н. Б. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по 286, ал. 1 от НК по ДП № 31/2019 г., за което ищецът е оправдан с решение № 172/16.12.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 861/2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение искът за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен.

В касационната жалба на Прокуратурата на Р. Б. се правят и се поддържат в съдебното заседание оплаквания за неправилност на въззивното решение в неговата осъдителна част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, ал. 1, т.3 ГПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което присъденото на ищеца обезщетение за бъде намалено.

В касационната жалба на Н. Б. Б., насочена срещу решението в неговата отхвърлителна част, се релевират доводи за неправилност на въззивното решение в поради нарушение на материално-правната норма на чл. 52 ЗЗД и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 80 000 лв.

В срока за отговор страните не са изразили становище по жалбите, а в съдебното заседание взаимно ги оспорват.

С определение № 3203 от 20.06.2025 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК по поставения и в двете касационни жалби материално-правен въпрос относно критериите при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което пострадалото лице е оправдано, както и за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията по този въпрос в практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, като разгледа жалбите, намери следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването:

По поставения въпрос е установена богата съдебна практика (т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество решения на състави на ВКС, сред които решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на IV г. о., решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о., решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г., IV г. о. и мн. др.), според която справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а винаги детерминирана от цялостната преценка на конкретните факти и обстоятелства, от значение за спорното право. При определяне на справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът следва да съпостави всички факти и обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са пряко следствие от увреждането. Размерът на вредата се определя от вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и всички други факти, които в конкретния случай са релевантни към засегнатите блага на техния носител. Претърпените вреди следва да бъдат ценени и с оглед наличието на предишни присъди, тъй като повдигнатото незаконно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване. Справедливостта изисква сходно разрешаване на сходни случаи, поради което следва да се съобразява и съдебната практика по други аналогични казуси. Размерът на обезщетението се определя според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на непозволеното увреждане, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Същевременно трябва да се държи сметка и за това, че самото осъждане също има ефект на репарация.

По същество на касационното производство:

За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е приел, че с постановление от 04.02.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура - Перник ищецът Б. е бил привлечен като обвиняем за набеждаване по чл. 286, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 18.07.2017 г. - 21.02.2018 г. в условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура [населено място] и Окръжна прокуратура [населено място] /в писмени жалби набедил З. Б., съпруга на починалия му баща, в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Ищецът е бил задържан под стража за период от 26 часа, за да се осигури явяването му пред съда за разглеждане на мярката му за неотклонение. Наложената мярка „домашен арест“ е била с продължителност малко по-голяма от месец, за периода от 05.06.2020 г. до 14.07.2020 г. По внесения обвинителен акт за посочените престъпления с окончателно решение от 16.12.2022 г. по н. дело № 861/2022 г. на ВКС, ищецът Н. Б. е признат за невиновен. Съдът е отчел обстоятелството, че ищецът е бил настанен на задължително лечение с решение на съда по ч. н. д. № 02050/2019 г. поради проблеми с употребата на алкохол и психическо разстройство с опасност за околните и здравето му, както и че лечението е провеждано неколкократно в Д. Р. и в МБАЛ - Перник до м. 09.2020 г., от където е изписан с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Въззивният състав е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и С., майка на ищеца, според които след като ищецът станал обвиняем започнал да пие много и станал агресивен. По делото е била представена и справка за съдимост, в която е посочено, че ищецът Б. е бил осъждан за отнемане на чужди движими вещи, за управление на МПС след употребата на алкохол и е подсъдим по дело за измама, извършена през 2020 г.

За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е съобразил възрастта на ищеца към датата на привличането му към наказателна отговорност, обстоятелството, че обвинението е за извършване на две престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода над 5 години, факта, че е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 26 часа, както и домашен арест за около месец. Въз основа на това е заключил, че като цяло наказателното производство от 2 години и 10 месеца не е продължило за дълъг период и ищецът е търпял обичайните вреди за едно лице. От друга страна съдът е приел, че миналите осъждания на ищеца не се отразяват при определяне на обезщетението за вредите от настоящото незаконно обвинение срещу него. Също така е посочил, че независимо, че ищецът е страдал от психическо и поведенческо разстройство и алкохолизъм още преди започване на наказателното производство, както и независимо, че преди повдигане на обвинението той е бил настаняван за лечение в различни психиатрични клиники, то тези заболявания са се задълбочили по време на наказателното производство при взетата мярка за неотклонение „домашен арест“.

С обжалваното решение установената и посочена по-горе практика по поставения правен въпрос не е съобразена, защото при определяне на размера на обезщетението въззивният съд не е извършил прецизна оценка на фактите в тяхната пълнота, като придавайки прекомерно значение на едни и игнорирайки други, е достигнал до неправилен извод относно това, как същите влияят върху този размер.

Тъй като не се налага повтаряне на извършени или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. Обвинението е в извършване на две тежки по смисъла на чл. 93, т.7 от НК престъпления по 286, ал. 1 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години. Към датата на привличане към наказателна отговорност ищецът е бил на 28 години, в една сравнително крехка възраст, която е способствала неговата емоционална и психическа податливост към оказаната наказателна репресия. През време на висящността на наказателното производство и особено по време на домашния арест здравословното състояние на ищеца се е влошило, което обуславя определяне на относително по-висок размер на обезщетението.

От друга страна, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е наложена за едва 26 часа, а мярката „домашен арест“ – малко повече от месец, което сочи на сравнително кратка продължителност на процесуалната принуда, а и като цялото наказателно производство от 2 години и 10 месеца е приключило в разумен срок. Обвинението е за престъпление извън сферата на професионална реализация на ищеца. Наред с това, като обстоятелства, налагащи определяне на по-нисък размер на обезщетението, следва да бъдат отчетени предишните осъждания на ищеца, както и наличието на друго висящо наказателно производство през време на процесното, за друго тежко умишлено престъпление, при което изпитваните от ищеца негативни емоции, притеснения, страх и задълбочаване на здравословните оплаквания не позволяват ясно разграничение поради съвкупното си действие. При тези данни за вида, продължителността и интензитета на понесените от ищеца неимуществени вреди, съобразявайки икономическите условия в страната, при съпоставяне с практиката по други сходни случаи и предвид, че самото осъждане на прокуратурата също има ефект на репарация, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че справедливият размер на обезщетението е 8 000 лв.

По изложените съображения жалбата на ищеца се явява неоснователна, а тази на прокуратурата – частично основателна. Това налага въззивното решение като частично неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, да бъде отменено в частта, в която на ищеца е присъдено обезщетение за разликата над сумата от 8 000 лв. до присъдените общо 30 000 лв. и в тази част се постанови ново решение за отхвърляне на иска. При потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение, включващо имплицитно и потвърждаване в частта за разноските, въззивният съд е съобразил разноските според присъденото по главното вземане от тази инстанция, което налага решението да бъде отменено и в тази му част. Разноските, с оглед изхода на делото, следва да бъдат определени и присъдени окончателно от настоящата инстанция.

В останалите му части въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца Б. следва да бъдат присъдени и сторените разноски по делото, които възлизат на 4.79 лв. общо за трите инстанции, съразмерно уважената част от иска. Размерът на адвокатското възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ, дължимо по реда на чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата, също се определя от съотношението между уважената и отхвърлената част на иска. Ето защо, на адв. Л. Б., представлявала ищеца Б. пред първата съдебна инстанция, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 792 от 04.07.2024 г., постановено по гр. дело № 1282/2024 г. на Апелативен съд – София В ЧАСТТА, в която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Н. Б. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 22 000 лв., представляваща разликата над дължимите 8 000 лв. до присъдените 30 000 лв., както и В ЧАСТТА за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. Б. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за размера над 8 000 лв. до 30 000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 792 от 04.07.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 1282/2024 г. на Апелативен съд – София в останалата му част, в която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца Н. Б. Б. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по 286, ал. 1 от НК по ДП № 31/2019 г., за което ищецът е оправдан с решение № 172/16.12.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 861/2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Н. Б. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4.79 лв., направени деловодни разноски общо за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на адв. Л. К. Б. на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗЗД вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1100 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Н. Б. Б. пред първата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: