Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 2450/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ц. за себе си и като пълномощник на „Глиган“ ЕООД – гр. София и М. Г. – гр. Хасково, всички с посочен съдебен адрес в гр. Хасково срещу решение № 43/18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 511/17.12.2021 г. на Общински съвет Хасково (ОбС), прието с протокол № 24 от заседание на 17.12.2021 г. – Раздел II, т. 1, 4 и 5, с което на основание чл. 21, ал.1, т. 7 и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 6, ал. 1, б. „а“ във връзка с чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Х. е определен размера на таксата за битови отпадъци (ТБО) за 2022 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател фактическата обстановка по делото е безспорна и е установена от съда в съответствие със събраните доказателства, но независимо от това правните изводи на съда били незаконосъобразни и необосновани, без да е отговорено задълбочено на направените оплаквания за допуснати нарушения – относно обявлението по чл. 66, ал.1 АПК, за нарушението по чл. 69 АПК, за липсата на мотивираност на решението на ОбС – Хасково, както и за липсата на конкретни обосновки, както по отношение на приходите, така и на разходите вкл. и на тези по отношение на ОП „Екопрогрес“. В касационната жалба са изложени оплаквания и по отношение на заключението на вещото лице с уточнение, че поставените пред него задачи са за предходната 2021 г., а не за 2022 г. Освен това касаторът счита, че съдът не е коментирал и оплакванията защо има разлики в промилите на таксата за физически и юридически лица, както и защо за всички населени места е определена еднаква такса, без да се държи сметка за различните разходи за всяко едно населено място. В подкрепа на оплакванията в касационната жалба се цитират решения на Върховния административен съд по адм. дела № 6822/2018 г., № 6754/2019 г., № 5791/2013 г., № 5210/2021 г. и № 12786/2017 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорения общ административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Общински съвет Хасково чрез процесуалния си представител адв. Т. С. - Милс в депозиран по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съдебен състав, я оспорва с искане същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила като правилно и да се присъдят направените разноски по представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и при липса на сочените касационни основания обжалваното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата срещу оспореното решение на ОбС Хасково, който представлява общ административен акт е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са възраженията на жалбоподателите и то обективира валидно изразената воля на мнозинството общински съветници в състава на колективния орган, тъй като е прието при спазване на нормативно регламентираните изисквания за кворум, мнозинство и поименно гласуване.

Относно възраженията на жалбоподателите за нарушения на административнопроизводствените правила, уредени в чл. 66 и чл. 69 АПК, съдът е приел, че такива нарушения не са допуснати. Откриването на административното производство съдът е посочил, че е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване по чл. 66, ал.1 АПК чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. По чл. 69, ал.1 АПК съдът е приел, че също е спазен начинът на оповестяването публично по реда на чл. 66, ал. 1 АПК. Посочено е в решението, че е осигурен едномесечен срок за отправяне на предложения за издаването на акта – чл. 69, ал.2 АПК и решението на ОбС е прието след изтичането на този срок – 17.12.2021 г. Не е възприето и възражението на жалбоподателите, че имало нарушения на принципа за публичност във връзка с липсващи данни докладната и уведомлението да са достигнали до заинтересованите лица, както и при положение, че сайтът бил подновен, не са споделени от съда. Въз основа на доказателствата съдът е отразил в съдебния си акт, че е спазена установената форма на оспорения акт, както и не е основателно възражението за липса на мотиви при определяне на таксата за ТБО. Актът според съда е издаден в изискуемата писмена форма, както и е издаден на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 6, ал.1, б. „а“ 4 чл. 62 и чл. 66 ЗМДТ, поради което съдът е решил, че актът не е лишен от основание, уредено в закона.

По отношение възражението, че решението на ОбС Хасково не е мотивирано съдът е приел, че следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 67, ал.1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ, които уреждат размера на ТБО, който за всяко задължено лице се определя за календарната година при спазване на принципа на понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците и водещо при определяне размера на ТБО да е количеството отпадъци. Относно размера на таксата съдът е посочил, че за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл. 62 ЗМДТ, която се определя, като разходите за сметка на ТБО за текущата година от план – сметката, формирани по реда на чл. 66, ал. 13 ЗМДТ за всяка услуга по чл. 62 от същия закон се разпределят, като се приложи съответния начин на изчисление в зависимост от приетите от ОбС основи за услугите по чл. 62 ЗМДТ.

Относно водещия принцип за определяне на ТБО според количеството, ОбС може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4 при условие, че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. В тази връзка съдът е отразил в решението си, че в докладната записка на Кмета на О. Х. е обоснована такава обективна невъзможност, като основа за определяне размера на ТБО за 2022 г. да бъде взето предвид количеството битови отпадъци.

В обжалваното решение е посочено, че към датата на вземане на оспореното решение – 17.12.2021 г. предвиденото в 6 от ЗИД на ЗМДТ изменение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, според което основата за услугите по чл. 62 ЗМДТ не може да бъде данъчната оценка на недвижимите, тяхната балансова стойност или пазарна цена, не е влязло в сила. В тази връзка съдът е приел, че според 13 от ЗИД на ЗМДТ 6 влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд на Р. Б. през 2021 г.

Съдът е приел, че законосъобразно административният орган не е могъл да определи ТБО върху основа количество битови отпадъци и е възприето да бъде използвана данъчната оценка на недвижимите имоти, която съдът е счел, че се явява законоустановена възможност към датата на приемане на решението на ОбС и с оглед отложеното влизане в сила на посочения 6 ЗМДТ.

Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно – икономическата експертиза съдът е приел, че оспореното решение е мотивирано в достатъчна степен, както в своята разходна част, така и в приходната, както и не е установено противоречие на акта с материалния закон.

В обжалваното решението са изложени мотиви, че за да се определи размерът на ТБО е необходимо приемането на план – сметка, съдържаща приходите и разходите от ТБО по чл. 66 ЗМДТ и именно отразяванията в тази план – сметка, съотнесени към мотивите, съдържащи се в решението, съответно докладната записка по приемането му, касаещи ТБО следва да дават ясна представа как е формирана разходната и приходната част, които съответно в своята цялост определят и дължимата от ползвателите на услугата ТБО. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 62 ЗМДТ. Развити са мотиви, че са отчетени прогнозни количества отпадък, вкл. и за нерегламентирани сметища и почистването им при възлагане на външен изпълнител, както и нормативно уреденото задължение за извършване на следексплоатационен мониторинг на две закрити клетки Регионалния център, както и средствата за размера на обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). В останалата част от решението на съда са изложени съображения относно разходите на ОП „Екопрогрес“ в дейност „Чистота“, както и относно приходната част съгласно докладната записка на Кмета на О. Х. че не трябва да има промяна за 2022 г., поради което за таксата е предвидена същата сума от 11 400 000 лв. като прогнозна, а също и е отчетен преходен остатък от 2021 г. и отчисленията по чл. 60 и чл. 64 ЗУО. Направен извод, че е спазена действащата към момента на приемане правна уредба в чл. 66, ал. 4 – 10 ЗМДТ.

По отношение направеното от жалбоподателите възражение за нищожност на оспорения акт съдът е приел, че то е неоснователно и затова оспореното решение се явява законосъобразно, а жалбата в обжалваните части съдът е приел, че следва да се отхвърли.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт представлява общ административен акт, поради което са приложими разпоредбите на чл. 65 – 74 АПК. Компетентността на общинския съвет за приемането на оспореното пред първостепенния съд решение е съгласно чл. 21, т. ал. 1, т. 7 ЗМСМА, поради което е налице валиден акт.

Относно гласуването на оспореното решение правилно в обжалваното решение е аргументирано, че то е законно, като съдът изрично се е позовал на извършената съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице е проверило аудио – видео записите на системите за гласуване на ОбС Хасково и е констатирал, че гласуването на оспореното решение на ОбС Хасково е проведено чрез електронната система поименно, по групи, а оповестяването на гласуването и резултатите, се отразяват от камера, която показва на големия монитор на стената в залата, където е проведено гласуването от общинските съветници, като след гласуването след „за“ и „общо“ се променят кръгчетата, с които са обозначени имената на всеки съветник, като същите се оцветяват в зелено. Изрично е констатирано от експерта, че гласуването макар и по групи се извършва чрез гласуване с персонални карти. По този начин проведено гласуването, правилно в обжалваното решение е прието, че то не е опорочено предвид, че както е посочено и от вещото лице отчита се всеки глас на присъствалите в залата общински съветници.

Обосновани са изводите в обжалваното решение, че жалбоподателите имат правен интерес от оспорване на посоченото решение на ОбС Хасково предвид представените от тях доказателства за собственост на недвижими имоти, находящи се в строителните граници на гр. Хасково и с. Александрово, О. Х. По делото е представен и АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК на „Глиган“ ЕООД, което също представлява доказателство за наличие на правен интерес от оспорването на посоченото дружество на решението на ОбС Хасково.

Относно процедурата по откриване на административното производство по издаване на процесното решение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 АПК предвижда, то да се извършва чрез оповестяване публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. В случая уведомяването по чл. 66, ал.1 АПК е извършено чрез публикуване на такова уведомяване на интернет – сайта на О. Х. което представлява именно посочения в чл. 66, ал.1 АПК „друг подходящ начин“. Правилно решаващият съд е посочил, че изрично в уведомлението е посочено, че заинтересованите лица и организации могат да участват в производството по издаване на акта по чл. 65 и чл. 66 АПК чрез обществено обсъждане, като им е предоставена възможност да дават писмени предложения по проекта за решение на адрес – гр. Хасково, ул. „Общинска“ № 1, а също и на електронната поща delovodstvo@haskovo.bg в едномесечен срок, считано от датата на уведомлението, поради което е спазен и чл. 65, ал. 2 АПК.

В докладна записка от кмета на О. Х. същият е направил предложения за одобряване на план – сметка за разходите за дейностите по чл. 66 ЗМДТ и за определяне на размера на ТБО. По този начин следва да се възприемат и мотивите на съда, че е спазена и разпоредбата на чл. 69 АПК. В докладната записка е налице позоваване на издадена заповед № 1858/21.10.2021 г. на кмета на О. Х. с която са определени вида на услугите, които ще се извършват през 2022 г. на територията на О. Х. честотата на обслужване на съдовете, местата за обезвреждане на битовите отпадъци и границите на организираното събиране на същите на територията на посочената община. В докладната записка подробно са аргументирани разходите в план – сметката, вкл. и извършените анализи и изчисления на прогнозните разходи за дейностите по чл. 62 ЗМДТ и приложенията относно калкулирането на разходите, обвързани с количествата битови отпадъци през 2022 г.; разходите за ОП „Екопрогрес“ в дейност „Чистота“, както и план – сметка за приходите и разходите от ТБО по чл. 66 ЗМДТ в О. Х. за 2022 г.

При така установеното законосъобразни са изводите на съда за спазване на всички процедурни правила на чл. 66 и чл. 69 АПК и не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, които да не са санкционирани от съда.

От докладната записка на Кмета правилно съдът е приел, че е аргументирано защо не може да се определи ТБО на база количество битови отпадъци, както е регламентирано в чл. 67 ЗМДТ и то е поради организирането в О. Х. на сметосъбирането чрез съдове за групово ползване, като при него освен домакинствата, те са използват и от офиси, магазини и др. нежилищни имоти. Поради тази причина е прието, че не може да бъде определен обема на битовите отпадъци на всеки отделен ползвател на територията на О. Х. В този смисъл правилно в обжалваното решение е прието, че е обоснована в докладната записка на кмета обективната невъзможност за основа за определяне на ТБО за 2022 г. да бъде взето количеството битови отпадъци.

При така установеното правилно първостепенният съд е приел, че след като е невъзможно ТБО да се определи според количеството отпадъци, то размерът на таксата правилно е определен пропорционално върху основа, която се определя от ОбС, която може да бъде данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена, а в случая данъчната основа върху която се изчислява ТБО за О. Х. данъчната оценка.

За определяне размера на ТБО правилно съдът е посочил, че е необходимо да се приеме план – сметката, която да съдържа приходите и разходите от ТБО по чл. 66 ЗМДТ. Според цитираната от съда разпоредба на чл. 66 ЗМДТ законодателят е регламентирал дейностите по предоставяне на услугите съгласно чл. 62 ЗМДТ – събиране на битовите отпадъци, тяхното транспортиране до инсталации и съоръжения, третирането на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в съответната община.

Правилно е отразено в обжалваното решение, че в план – сметката и в приходната и в разходната част са посочени крайни суми, но те са формирани за всяка една от посочените дейности, а съответните анализи на разходите за посочените дейности се съдържат в докладната записка на кмета на общината. Тези анализи обосновано е прието, че се основават на брой съдове за съхранение на отпадъците, стойностите на действащите договори с външни изпълнители, както и прогнозната стойност на договорите за 2022 г. Във връзка с възражението, че в сравнение с 2021 г. размерът на ТБО за 2022 г. бил силно завишен, то не отговаря на действителното положение. От една страна, както правилно е преценено и от първоинстанционния съд са отчитани прогнозни количества отпадък, вкл и за почистването на нерегламентираните сметища, което се възлагало на външни изпълнители. Освен това от заключението на съдебно – икономическата експертиза е констатирано, че дейностите метене и миене не е извършвано през 2021 г., поради което не може да се приеме, че размерът на ТБО за 2022 г. е завишен. Взети са предвид и средствата за обезпечения и отчисления съгласно чл. 60 и чл. 64 ЗУО, разходите за рекултивация между собственик и ползватели, планирани са постъпления от общините Димитровград и Минерални бани. Съдът се е позовал и на изричното посочване в решението на ОбС на заповед № 1858/21.10.2021 г. (качена на интернет – страницата на общината) за определяне видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на събиране на битовите отпадъци и тяхното транспортиране.

Във връзка с разходите на ОП „Екопрогрес“ в дейност „Чистота“ те са свързани с третата услуга в посочената разпоредба – за почистване на териториите за обществено ползване, които не са част от договореното с външните изпълнители. За тази услуга е направена съответната разбивка на разходите.

По отношение приходната част на план – сметката правилно съдът е приел, че изрично е посочено в докладната записка на кмета, че не следва да има промяна на размера на ТБО за 2022 г. и затова е предвидена прогнозната сума от 11 400 000 лв., която е била и за 2021 г. Отчетен е също така и посочен в план – сметката и преходен остатък от 2021 г. в размер на 12 978 400 лв. Възражението на жалбоподателите, че размерът на ТБО за 2021 г. е бил отменен от съда, не води до изводите, направени в жалбата, че размерът на таксата за 2022 г. е завишен. Следва да се възприеме и обоснования извод на решаващия съд, че към 17.12.2021 г., когато е взето оспореното решение на ОбС Хасково изменението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ с 6 от ЗИД на ЗМДТ влиза в сила от 31 декември на годината, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в страната през 2021 г. В тази връзка правилно е посочено от съда, че в приложимата Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на О. Х. не се съдържа разпоредба, според която размерът на ТБО да се определя според количеството и като се има предвид мотивираната невъзможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци в О. Х. поради което не е допуснато соченото в касационната жалба нарушение. Не на последно място неоснователно е оплакването от касаторите, че е налице нарушение поради това, че промилите за ТБО са различни за ТБО за физически и юридически лица, както и защо една и съща е ТБО за всяко едно населено място в О. Х. Определянето на съответните промили за изчисление на ТБО в процесния случай размерът е разграничен за населението на гр. Хасково и за жилищата на предприятията от размера на имотите от пета категория. Разлика е налице и между жилищните имоти в селата и за нежилищните имоти на предприятията, когато не е подадена декларация или е декларирано по – малко от необходимия брой съдове (от съответния им вид) или в случаите, когато не може да се установи какъв брой съдове са използвани за битовите отпадъци.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено при спазване на приложимия материален закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на Общински съвет Хасково, следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1 200 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 1/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Хасково.

ОСЪЖДА М. Ц. от гр. Хасково, „Глиган“ ЕООД с адрес на управление в гр. София и М. Г. – гр. Хасково, всички със съдебен адрес в гр. Хасково да заплатят на О. Х. разноски за касационната инстанция в размер на 1 200 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА