Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

София, 25.10.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Ц. Н. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4373 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1191 от 18.06.2023 г. е допуснато по касационна жалба на Й. Б. К., чрез адв. Г. касационно обжалване на решение № 170/19.08.2022 г. по в. гр. д. № 137/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което като е потвърдено решение от 18.01.2022 г. на Районен съд Кюстендил по гр. д. № 1600/2019 г., искът му против Прокуратура на Р. Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от водено наказателно производство по нохд № 2217/2016 г. по описа на Районен съд Кюстендил, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 във вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 22.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – на нормата на чл.52 ЗЗД, на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е оценил в пълна степен претърпените от ищците вреди – установеното от медицинските експертизи реактивно депресивно състояние, което се е развило у ищеца като реакция на стресовата ситуация, накърненото му добро име в обществото и влошаването на семейните отношения, като не са взети предвид и част от обстоятелствата, имащи значение при определяне размера на обезщетението – продължителността на воденото наказателно производство, тежестта на повдигнатото обвинение, както и жизнения стандарт в страната към 2019 г. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че претърпените неимуществени вреди са над обичайните такива, които се търпят при повдигане на незаконно обвинение. За да определи изключително занижено по размер обезщетение въззивният съд неправилно е взел предвид обстоятелството, че в хода на наказателното производство е прието, че все пак е налице извършено противоправно деяние от ищеца, което обаче е квалифицирано не като кражба, а като обсебване, което е по-леко наказуемо деяние. В откритото съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа доводите за неправилност на въззивното решение и моли последното да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен за пълния предявен размер от 7 000 лв.

Насрещната страна не е депозирала отговор на касационната жалба. В откритото съдебно заседание, представителят на Прокуратура на Р. Б. оспорва касационната жалба, като поддържа, че изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение, са неоснователни.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че хипотезата, при която едно лице е било оправдано по повдигнатото обвинение за квалифициран състав на кражба, а е било признато за виновно в извършване на престъпление, преквалифицирано като обсебване и декриминализирано с прилагане на разпоредбата на чл.218б, ал.1 НК, попада в предметния обхват на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като по отношение на по-тежкото престъпление лицето е оправдано, т. е. налице е незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, което не е извършено. Споделил е и изводът на първата инстанция, че ищецът не е доказал да е търпял вреди, извън обичайните в такава ситуация, като е приел за недоказано твърдението на ищеца за влошаване на физическото му здравословно състояние след повдигане на обвинението и по-конкретно, че получения остър гастрит, изострянето на хроничен колит и чернодробна стеатоза, са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. За установено е прието твърдението за претърпяно от ищеца реактивно депресивно състояние, развило се като реакция на стресовата ситуация във връзка с повдигнатото обвинение. Въззивният съд е посочил, че от една страна е съобразил обстоятелствата, допринесли за възникване и повишаване интензитета на вредите – относително голямата продължителност на производството /3 години и половина/, тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от 1 до 10 години и упражняваната от ищеца професия – лекар, което съществено е допринесло до силното безпокойство относно засягане на доброто му име в обществото, а от друга страна е отчел обстоятелствата, които обуславят намаляване на дължимата обезвреда. Според въззивния съд тези обстоятелства са следните: липсата на взета мярка за процесуална принуда; липсата на реална възможност за налагане на ефективно наказание предвид чистото съдебно минало; липсата на осъдителна присъда в нито една съдебна инстанция; фактът, че в хода на наказателното производство, в рамките на същите обективни признаци и двете съдебни инстанции са приели, че е налице извършено противоправно деяние, което обаче е квалифицирано не като кражба, а като обсебване, което е по-леко наказуемо престъпление; поведението на ищеца в хода на наказателното производство в съдебната му фаза – едва в хода на съдебните прения пред първата инстанция, ищецът е изразил желание да възстанови щетите и при предоставена и реализирана възможност за това се е стигнало и до прилагане на института на чл.218б, ал.1 НК с налагане на административно наказание „глоба“. Според съда това са обстоятелства, свързани с поведението на самия обвиняем, които са повлияли не само върху изхода на делото, но и върху неговата продължителност и което следва да бъдат съобразени в посока, допринасяща към намаляване на дължимото обезщетение.

Обжалването е допуснато по въпроса представляват ли вреди над обичайните, установени по делото вреди извън изпитваните неудобства, чувства на унижение, притеснение и несигурност, накърнени морални и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване, за да се провери, дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на III г. о.

В посоченото решение е направено разграничение между обичайните неимуществени вреди, които се причиняват и изпитват по време на наказателното производство по повдигнато незаконно обвинение и вредите /болки и страдания/ над обичайните, като конкретно увреждане на здравето /физическо и психическо/ и други специфични увреждания - нетипични смущения в личната сфера или такива в обществената или професионалната среда. Посочено е, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществените блага или правнозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически терзания, които лицето изпитва по време на наказателното производство, както и в накърнената му чест, достойнство и добро име в обществото от незаконното обвинение, за което впоследствие е оправдано. При установяване на този вид обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните и външни доказателства, поради което се приема, че съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба тези неимуществени вреди са подробно описани. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, то тогава тези болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Тези вреди ищецът следва да ги докаже, а съдът на свой ред следва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.

Еднозначно в практиката на ВКС се приема, че на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици, или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за справедливо обезщетение, като размерът на същото във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. За всеки конкретен случай съдът е длъжен да направи преценка на установените по делото факти и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т. е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на засегнатото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия, които включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие и средностатистически стандарт на живот.

При този отговор на въпроса, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба на ищеца се явява частично основателна, тъй като решението на въззивния съд по отношение определяне на размера на обезщетението, се явява необосновано.

В исковата молба наред с твърденията за претърпени от незаконното обвинение обичайни неимуществени вреди, ищецът е изложил и твърдения за претърпени неимуществени вреди над обичайните такива, а именно за настъпили конкретни увреждания на здравето му – физическо и психическо, за установяването на които от него са ангажирани писмени доказателства /епикризи, издадени след повдигане на незаконното обвинение/, както и съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи. Вещото лице - специалист вътрешни болести, след преглед на представената по делото медицинска документация дава заключение, че при ищеца са установени следните заболявания: остър гастрит, изострен хроничен колит и чернодробна стеатоза, които датират от края на 2016 г., т. е. след повдигане на обвинението. От документите се установява, че ищецът е получил сгъстяване на симптомите от страна на стомашночревния тракт, което според експертът се обяснява с настъпилия генерализиран спазъм на кръвоносните съдове вследствие преживения стрес и нервнопсихичен срив, доколкото върху вегетативната нервна система пряко въздействие оказва централната нервна система. В заключение вещото лице е посочило, че за развитието на установените заболявания е допринесло нарушението на нервнопсихическото му състояние, с изразена депресия, която се е отразила негативно на нормалната работа на стомашночревния тракт и на имунната му система. Съгласно заключението на вещото лице-психиатър, изготвено след личен преглед на ищеца, у последния е установено реактивно депресивно състояние, настъпило в резултат на стресогенната ситуация, като е проведено лечение – антидепресивна и противотревожна терапия с различен успех, а към момента продължава периодично терапия с психиатър. Експертът е посочил, че прогнозите за развитието на заболяването са оптимистични при положение, че лицето не е изложено на силни стресогенни фактори. При така събраните доказателства, правилно въззивният съд е приел за доказано, че при ищеца е установено реактивно депресивно състояние, развило се като реакция на стресовата ситуация – повдигане на незаконно обвинение. Необоснован обаче се явява извода на въззивния съд, че ищецът не е успял да извърши главно и пълно доказване, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял увреждания, извън обичайните в такива ситуации. Дори и да се приеме, че влошаването на здравословното състояние на ищеца, наложило прием в клиника по гастроентерология при УМБАЛ „Ц. Й. - ИСУЛ“ ЕАД и съответно медикаментозно лечение и строг диетичен режим, не се дължи единствено на преживения от ищеца нервнопсихичен стрес, а и на други възможни фактори, вкл. и възрастта на ищеца и свързаните с нея органични и прогресиращи промени във вътрешните органи, то безспорно установеното по делото реактивно депресивно състояние у ищеца, развило се като реакция на стресовата ситуация и налагащо периодична терапия с психиатър над две години след оправдаването му по повдигнатото обвинение, безспорно обуславя извод за претърпени от ищеца по-силни по интензитет от обичайните неимуществени вреди и съответно определяне на по-висок размер на обезщетението.

При тези съображения настоящата инстанция приема, че така определения от въззивния съд размер на обезщетението от 1 500 лв., не отговаря на изискването за справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, което налага решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1 500 лв. до 5 000 лв., да бъде отменено. Вместо него следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 3 500 лв., ведно със законната лихва от считано от 22.09.2019 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решението на Окръжен съд Кюстендил следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, на касатора-ищец следва да се присъдят поисканите разноски за касационната инстанция – за държавни такси и за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената част на жалбата, които са в общ размер на 739,28 лв. С въззивното решение на ищеца не са присъдени разноски, а с първоинстанционното решение са му присъдени такива в размер на 348,43 лв. съобразно уважената част на иска. С оглед крайния изход на делото, дължимите на ищеца разноски за първата инстанция са в общ размер на 947,14 лв., т. е. неприсъдената с първоинстанцинното решение част възлиза на сумата от 598,71 лв., а за въззивната инстанция дължимите разноски са в размер на 385,71 лв., поради което същите следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 170/19.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 137/2022 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която като е потвърдено решение от 18.01.2022 г. на Районен съд Кюстендил по гр. д. № 1600/2019 г., искът на Й. Б. К. против Прокуратура на Р. Б. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1 500 лв. до 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от водено наказателно производство по нохд № 2217/2016 г. по описа на Районен съд Кюстендил, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 във вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 22.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на Й. Б. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх., кант. – адв. Г. Г., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 3 500 лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща разликата над присъдената сума от 1 500 лв. до 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от водено наказателно производство по нохд № 2217/2016 г. по описа на Районен съд Кюстендил, по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 във вр. чл.194, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 22.09.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170/19.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 137/2022 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил в останалата обжалвана част, с която искът чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на Й. Б. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх., кант. – адв. Г. Г., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 739,28 лв. - разноски за касационната инстанция, както и сумата от 984,42 лв., представляваща неприсъдената част от дължимите разноски за първите две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: