О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4863

гр. София, 28.10.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 1985/2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. О., подадена чрез адв.Ч. и адв. Д., против решение № 1162/ 27.02.2025г., постановено по в. гр. дело № 57/2024г. на Софийския градски съд, с което след отмяна на решение № 17906/01.11.2023г. по гр. д. № 40025/2023г. на Софийския районен съд, 61 състав, поправено с решение № 19733/30.11.2023г., са отхвърлени предявените от касатора против „Е. Х. Г. АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед №100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на „Е. Х. Г. АД и за заплащане на сумата 5 154,76 лева-обезщетение за оставането му без работа за периода от 17.07.2023г. до 17.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2023г. до окончателното плащане.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е мотивирал акта си, не е дал разрешение на спорния предмет на делото, не е обсъдил основните му доводи и възражения за незаконност на уволнението, не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, поради което е достигнал до необосновани изводи за законосъобразност на оспорената заповед. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди противоречие с решение № 73/27.06.2022г. по гр. д.№ 1968/2021г. на ІV ГО и цитираните в него решения на ВКС, по въпроса: 1. Длъжен ли е въззивният съд, при преценката относно наличие на злоупотреба с право от страна на работодател, да обсъди в решението си всички доводи и възражения, както и да прецени в съвкупност, във взаимовръзка и в контекста на обстоятелствата на конкретния случай, доказателствата, на които страната се е позовала в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция. Поставя и въпросите: 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; 3. Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. По тези два въпроса твърди противоречие с решение № 19/12.04.2021г. по гр. д. № 1709/2020г. на II ГО, решение №217/09.06.2011г. по гр.№761/2010г. на ІV ГО, решение № 156/ 21.06.2017г. по гр. д. № 5182/2016г. на IV ГО, решение № 184/17.12.2018г. по търг. д.№ 2781/2017г. на І ТО на ВКС и ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. По въпроса: 4. Длъжен ли е съдът да подходи със засилена критичност към показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните по делото, твърди противоречие с решение № 131/12.04.2013г. по гр. д.№ 1/2013г. на IV ГО. Според касатора въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 5. Ако се установи действителна, но прикрита воля на работодател за уволнение и основание за уволнение, различни от формално посочените в уволнителната заповед, коя воля на работодателя и основание за уволнение съдът е длъжен да приеме и спрямо кои следва да извърши съдебната проверка за законосъобразност. Не на последно място счита, че въззивното решение е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Е. Х. Г. АД, чрез пълномощника адв.Ж.Ж., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира касационната жалба за процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор №106/04.10.2022г. ищецът е работил при ответното дружество на длъжността „Специалист, търговия“; с допълнително споразумение от 30.06.2023г. е преназначен на длъжността „Мениджър проекти“. Съдът е съпоставил длъжностните характеристики на двете длъжности и е установил че основните задължения и отговорности за длъжността „Мениджър проекти“ са идентични с трудовите задължения за длъжността „Специалист търговия“, без задължението служителят да подпомага дейността на проектните мениджъри. Със заповед № 100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на дружеството ТПО на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ -поради намаляване на обема на работа, считано от 17.07.2023г.; при връчването на заповедта ищецът е изразил несъгласието си с уволнението, като е посочил, че „не е налице основание за това“. Обсъдена от въззивния съд е докладна записка от 14.07.2023г., изготвена от М. В.-адм. директор на „Е. Х. Г. АД, според която във връзка с намаления обем на работа е извършен подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър проекти“, като са оценени всеки един от шестимата служители по следните критерии: квалификация, начин на изпълнение на служебните задължения и справяне с поставените задачи в трудовия процес. В резултат на извършената преценка адм. директор е предложила да бъде прекратено ТПО с О., тъй като служителят е получил най-нисък резултат. Съдът е установил, че със заповед от 13.07.2023г. на изпълнителния директор на ответника, на основание чл. 121 КТ и Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина ищецът е командирован до А. А. Етиопия, със задача изпълнение на конкретно посочен договор за срок до приключване на договора, но не повече от 30 дни, считано от деня, следващ деня на издаването на виза. Според съдържанието на заповедта най - късно в края на работния ден на получаване й лицето следва да представи паспорта си на финансовия директор на дружеството за издаване на виза и организиране на пътуването в чужбина. Обсъдена е и представената по делото имейл кореспонденция между ищеца и служители на ответното дружество К. Г. и Р. М. във връзка с предстоящото командироване на ищеца в Етиопия. Съдът е установил, че на 13.07.2023г. в 18:52 ч. на електронната поща на ищеца е изпратено писмо от К.Г., с което го уведомява, че е подготвила документите за визата, както и че се налага ищецът да пътува сам, като според авиокомпанията не се изисквало сертификат за ваксинация. Отправена е молба до ищеца да потвърди тръгване в неделя; на 14.07.2023г. в 10:57ч. ищецът е изпратил имейл до Г., с който я уведомява, че има притеснения да пътува до Етиопия, както и че с оглед опазване на здравето отказва да посети тази държава. На 14.07.2023г. в 13:16 ч. Р. М., служител при ответника, е изпратил имейл съобщение до ищеца, с копие до Г., И. С. и В. Д., относно „К. А. Абеба“, със следното съдържание: „Понеже не искам такъв съвестен служител като теб, да работи за такъв долен лъжец като мен и освен това, за да предпазим здравето ти от такива опасни и вредни командировки, считано от днес си освободен. Избери си – по взаимно съгласие или дисциплинарно и кажи на К. днес, за да ти оформи документите. Лигльовци на тая фирма не са ни необходими.“ Според копие от трудовата книжка на ищеца, както и от справката данни за лицето Г. В. О. за периода от 01.01.2023 г. до 31.08.2023 г. на ТП на НОИ – София град, се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател. Според въззивния съд от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства (показания на св. М. В.) и заключението на ССчЕ се установява наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение „намаляване на обема на работата“. От показанията на св. В., които съдът е кредитирал, тъй като се базират на преки и непосредствени впечатления, последователни са и кореспондират с данните, съдържащи се в заключението на ССчЕ (отговори на задачи № 1, 5, 6, 7 и 8), се установява намаляването на обема на работа, свързана с дейността, която се реализира от упражняваната от ищеца трудова функция-подаване на оферти и изпълнение на проекти. От показанията й съдът установил, че през първото шестмесечие на 2023г. е налице значителен спад в обема на проектните предложения, които дружеството подавало; намаленият обем на работата в звеното се изразявал в по-малко проекти, по които могло да се работи, по-малко подадени оферти и съответно по-малко поръчки, по които могли да бъдат класирани, да участват и да им бъде възложен договор. Същевременно от заключението на ССчЕ съдът приел за установено, че е налице спад в реализираните приходи от звено „Проекти“ през първото шестмесечие на 2023г. (същите са 27 % от реализираните приходи през предходното шестмесечие на 2022г.). Според въззивния съд действително в заключението не е изследван броя на проектните предложения, но наличието на трайна тенденция на намаляване на оборота през първото шестмесечие на 2023г., води до извод, че е намалял и обема на работата, която е следвало да се извърши от лицата, заети в звено „Проекти“, в т. ч. и ищецът, поради по-малкия обем на подадените оферти по проекти през първото шестмесечие на 2023г., спрямо второто шестмесечие на 2022г. Ето защо, съдът е приел, че от обсъдените доказателства се установява при условията на пълно и главно доказване, че в звено „Проекти“, в което ищецът е упражнявал трудовата си функция на длъжността „Мениджър проекти“, е намалял обема на подаваните проектни предложения, което намаляване на обема на работа е свързано с конкретната работа, извършвана от него. По отношение на спорното във въззивното производство обстоятелство дали работодателят е извършил подбор при условията на чл. 329, ал. 1 КТ, на първо място съдът е посочил, че е останало недоказано оспорването от ищеца на достоверността на датата на докладната записка от 14.07.2023г., изготвена от св. М.В., в която е обективиран извършения подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър, проекти“. Съдът е кредитирал, като компетентно изготвено и обосновано, приетото във въззивното производство заключението на КСТЕ, според което липсват следи от външни намеси в „лог“ информационните одити и базите данни, в т. ч. и мейл кореспонденцията, разменена на 14.07.2023г. между В. Д. и М. В., както и манипулации (модифициране, изтриване и/или добавяне) в мейла, изпратен от Вл.Д. до М.В., след изпращането му, както и в мейла, изпратен от М.В. до Вл.Д., след изпращането му. Предвид това е приел, че на 14.07.2023г. е съществувала като документ докладна записка за извършен подбор от М. В., заемаща длъжността „административен ръководител“ в ответното дружество. От показанията на св. В. и данните, съдържащи се в докладната записка от 14.07.2023г., съдът е приел за установено, че при извършването на подбора са спазени критериите, посочени в чл. 329, ал. 1 КТ. Предвид изложеното съдът е счел за доказана законността на уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ (поради намаляване на обема на работа). Посочил е, че не следва да обсъжда довода на ищеца, че е уволнен поради злоупотреба с право. С тези мотиви съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Върховният касационен съд намира, че обжалваният съдебен акт не е очевидно неправилен, както сочи касаторът. От съдържанието на мотивите не се установява съдът да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на формалната логика и науката.

Съдът намира, че по отношение на въпрос 5 няма основание за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като въпросът не притежава характеристиките на правен по смисъла на тълкуването, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС-да обуславя правната воля на въззивния съд по предмета на делото и да е изводим от решаващите му мотиви по съществото на правния спор.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по втория и третия поставени въпроси, уточнени и обобщени от касационната инстанция, в следния смисъл: За задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, които са от значение за изхода на спора, да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да мотивира направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери твърдението на касатора, че по въпросите е налице противоречие с правните разрешения, дадени в цитираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС. По останалите въпроси, съдът ще се произнесе при постановяване на решението по чл. 290 ГПК.

За касационното обжалване касаторът Г. В. О. не дължи държавна такса - чл. 83, ал.1, т.1 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1162/ 27.02.2025г., постановено по в. гр. дело № 57/2024г. на Софийския градски съд.

Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: