ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 4868
Гр. София, 28.10.2025 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ИВО ДАЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 1203 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г.“ Е. чрез пълномощника му адв. Н. против въззивно решение № 450 от 23.01.2025 г. по в. гр. дело № 10622/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20040273 от 06.06.2022 г., постановено по гр. дело № 11941/2019 г. на Софийския районен съд в частта, в която касаторът е осъден на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на ищеца Н. Б. О. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, в размер на 20 230.56 лв.
С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалните въпроси, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, да извърши преценка на всички правно релевантни факти и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и длъжен ли е съдът да стори това и когато прилага служебно преценка за нищожност на сделка. Наред с тях, поставя се и въпросът, как следва да се съотнасят и ценят извънсъдебните признания на страна за неизгодните за нея факти, направени в спогодба за обезщетение на вреди от трудова злополука при иск по чл. 200 КТ и какво е значението на така постигнатото споразумение за обезщетение. Като основание за допускане на касационното обжалване...