Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 2566 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община Родопи срещу решение № 20/06.01.2023 г., постановено по адм. дело № 80/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед и да му се присъдят разноски по делото.

Ответната страна – М. П., чрез своя пълномощник, представя писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответната страна – С. К., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. П. срещу заповед № 1623/16.12.2021 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е учредено право на преминаване в полза на С. К. през поземлен имот с идентификатор 87240.501.110 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], собственост на жалбоподателя, до поземлен имот с идентификатор 87240.35.64 по КККР на [населено място], община Родопи, собственост на заявителя, в размер от 3,25 кв. м. Правото за преминаване е учредено „докато е необходимо да се осигурява достъп до имота“ (безсрочно) срещу еднократно обезщетение в размер на 176 лв., платено от заявителя, което следва да бъде преведено по посочена от М. П. банкова сметка.

С обжалваното решение съдът е отменил административния акт. 3а да постанови този резултат е развил следните доводи:

Заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон, довело до нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Приетото допълнително заключение от назначената съдебно-техническа експертиза сочи на несъответствие на кадастралната карта с регулационния план, поради което процесния имот всъщност има достъп до пътя. Не е следвало да се учредява право на преминаване, а е било необходимо ответникът да коригира собствената си документация. Предвид изложеното, заповедта е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза и допълнение към нея е установено, че поземлен имот с идентификатор 87240.35.64 по КККР на [населено място] няма излаз на улица. От заключението на вещото лице е видно, че разрешеното с оспорената заповед право на преминаване, би довело до значителни неудобства за собственика на засегнатия имот – шум, прах, изгорели газове, време за създаване на техническа организация за осъществяване на промените. От отговора по т. 2 от първоначалното заключение на вещото лице става ясно, че са възможни алтернативни достъпи през незастроен общински имот с идентификатор 87240.35.64, показани съответно на л. 47 и л. 60 от делото.

При тези данни е правилен като краен резултат изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. При нейното издаване е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, регламентираща правото на преминаване през чужди поземлени имоти да се учредява със заповед на кмета на общината само когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Следователно, цитираната норма изисква с правото на преминаване да се избере икономически най-целесъобразният начин. При издаването на оспорената заповед административния орган не е изследвал въпроса относно възможността да се осигури по-целесъобразно техническо решение на въпроса за достъпа до имот с идентификатор 87240.35.64 по КККР на [населено място]. Заключението на вещото лице сочи, че такъв начин е възможен, но не е обсъждан от административния орган.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение от страна на съда на чл. 9 и чл. 171, ал. 5 АПК, при което съдът не изяснява делото от фактическа страна и не събира доказателства за релевантни за разрешаване на спора факти. В решението фигурират, макар и лаконични, фактически установявания и мотиви, с които съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт съобразно изискванията на чл. 168 АПК. Не се приема и тезата на касатора, че посоченият от вещото лице алтернативен имот за преминаване, общинска собственост, не се явява по-целесъобразен вариант, тъй като съгласно решение на общински съвет Родопи имотът е предоставен на Общинска служба по земеделия Родопи, подчинена на министерство на Земеделието, храните и горите, за обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежавали земеделска земя преди образуването на ТКЗС или ДСЗ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което решение е оспорено по съдебен ред и към момента делото е висящо. В този смисъл органът обосновава намесата в правната сфера на жалбоподателя, вместо използване на незастроен общински имот, без реално да сочи как това би било по-целесъобразно, позовавайки се единствено на евентуалното бъдещо използване на общинския имот за обезщетяване на трети лица. Извън предмета на съдебна проверка попада въпросът дали е допусната грешка в отразяването на границите на имотите в кадастралната карта. Настоящата инстанция не споделя и възражението, че целесъобразността на трасето следва да се преценява само от комисията в административното производство, доколкото издадената от органа заповед носи белезите на административен акт и съдът следва да изследва наличието на материалноправните предпоставки за неговото издаване.

С оглед изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касационната жалба М. П. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в доказания им размер от 2000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 16.03.2023 г. Претендираните над този размер разноски, визирани и в списъка му по чл. 80 ГПК, включват и такива за държавна такса, депозит за вещо лице и процесуалното представителство пред първоинстанционния административен съд. Разноските по това дело вече са присъдени в полза на Павлова с оспореното първоинстанционно решение и не подлежат на повторно присъждане от настоящата инстанция. Освен това същите са присъдени и в пълния претендиран от страната размер. Пред касационната инстанция са представени доказателства единствено за сторени разноски в размер на 2 000 (две хиляди) лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. При липса на възражение за прекомерност от страна на касатора, разноските следва да бъдат в пълния претендиран размер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/06.01.2023 г., постановено по адм. дело № 80/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА община Родопи да заплати на М. П., [ЕГН], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ