Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: БИСЕР Ц. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 2716/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д “ОДОП“) – Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 141 от 25.01.2023 г., постановено по адм. д. № 2765 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Р. Й., е отменен Ревизионен акт № Р-16001620000210-091-001 от 10.07.2020 г. (РА), издаден от В. И. – началник – сектор, орган, възложил ревизията и Р. Т. – главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 460 от 18.09.2020 г. на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив, в частта му досежно допълнително установените вноски за ЗОВ, както следва: за 2014 г. - ДОО в размер на 2068,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1090,98 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 808,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 426,16 лв. и ЗО в размер на 1292,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 681,86 лв.; за 2015 г. - ДОО в размер на 2332, 29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 992,64 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 911,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 387,75 лв. и ЗО в размер на 1457, 68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,40 лв.; за 2016 г. - ДОО в размер на 3348, 48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1085,55 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1308,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 424,04 лв. и ЗО в размер на 2092,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 678,47 лв. и за 2017 г. - ДОО в размер на 1595,29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 355,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 578,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 128,78 лв. и ЗО в размер на 924,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 206,04 лв.

Касационният жалбоподател поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения по същество на спора. Поддържа становище, че в случая доказателствата по делото сочат, че ревизираното лице е било съдружник в „Променидж“ ООД и управител на „Е. П. ООД. Въз основа на така установеното и останалите доказани по делото обстоятелства във връзка с получени от Йонов доходи за процесните периоди, които не са декларирани, касационният жалбоподател твърди, че той е реализирал доходи от дейността на дружествата, които не декларира. В този смисъл аргументира тезата, че при наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, установеният в хода на ревизията облагаем доход е свързан с осъществяваната от лицето дейност, която по същността си е трудова – за нея се дължи както данък, така и ЗОВ върху осигурителен доход, установен по реда на чл. 122 – 124 ДОПК, във вр. с чл. 124а ДОПК. По тези причини заявява становище, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че паричните средства, внасяни от Йонов по банковите му сметки, за придобиване на недвижимо имущество и извършване на разходи за живот и издръжка, установени и доказани като укрити доходи, не са сред тези, подлежащи на облагане по реда на чл. 124а ДОПК. Предвид изложеното иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния РА в така отменената от съда част. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище, с което се поддържат направените искания с предявената касационна жалба.

Ответникът - Р. Й. не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба при липсата на касационни основания за отмяната на съдебния акт, предмет на съдебен контрол. Това заключение поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на касационна проверка и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АС - Пловдив е било образувано по жалба на Йонов срещу РА № Р-16001620000210-091-001 от 10.07.2020 г., издаден от В. И. – началник – сектор, орган, възложил ревизията и Р. Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 460 от 18.09.2020 г. на директора на Д„ОДОП“ - Пловдив, с който са установени допълнителни задължения за данък по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2014 г. в размер на 1573, 04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 829,67 лв., за 2015 г. - в размер на 1725,97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 734,59 лв., за 2016 г. - в размер на 2817,82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 913,52 лв. и за 2017 г. в размер на 1250,26 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 278,55 лв., както и вноски за ДОО, както следва: за 2014 г. ДОО в размер на 2068,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1090,98 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 808,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 426,16 лв. и ЗО в размер на 1292,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 681,86 лв.; за 2015 г. - ДОО в размер на 2332,29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 992,64 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 911,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 387,75 лв. и ЗО в размер на 1457,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,40 лв.; за 2016 г. ДОО в размер на 3348,48 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1085,55 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1308,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 424, 04 лв. и ЗО в размер на 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 678,47 лв.; за 2017 г. ДОО в размер на 1595,29 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 355,42 лв., ДЗПО – УПФ в размер на 578,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 128,78 лв. и ЗО в размер на 924,81 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 206,04 лв.

Решение № 141 от 25.01.2023 г., постановено по адм. д. № 2765 по описа на АС - Пловдив за 2020 г. се оспорва от директора на Д „ОДОП“ – Пловдив в посочената по – горе част. Решението в частта, с която е отхвърлена предявената от Йонов жалба срещу РА № Р-16001620000210-091-001 от 10.07.2020 г. в останалата част досежно допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както следва: за 2014 г. в размер на 1573,04 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 829,67 лв.; за 2015 г. в размер на 1725,97 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 734,59 лв.; за 2016 г. в размер на 2817,82 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 913,52 лв. и за 2017 г. в размер на 1250,26 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 278,55 лв. не е обжалвано от Йонов е не е предмет на касационна проверка.

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради твърдяно наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – налице били данни за укрити доходи. Наличието на това обстоятелство е довело до определяне на данъчните основи за облагане за процесните периоди по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК – основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за процесните периоди, както и определените задължения за осигурителни вноски.

При установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че РА е законосъобразен в частта му относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху общата данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, която е била правилно определена по години за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. по реда на чл. 122 ДОПК. Направил извод, че органите на приходната администрация са съобразили всяко от относимите за Йонов обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 ДОПК, като правилно са анализирали критериите по тази разпоредба, позволили да се определи основа за определяне по обективен начин на дължимия данък по отношение на ревизирания субект. Взел предвид приетото от органите по приходите, че по отношение на определените на Йонов задължения за ЗОВ, при установените в хода на ревизионното производство предпоставки за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл. 122, ал. 1 ДОПК, следва приложимостта на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Отрекъл законосъобразността на подхода на приходната администрация обаче, че след като лицето не е представило доказателства за това, че произходът на доходите/приходите, необходими за покриване на разходите му е от дейност, за която то няма задължение да се осигурява по Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), следва извод, че те са получени от дейност, която не е инцидентна и се определя като такава на самоосигуряващо се лице. В тази връзка се позовал на Тълкувателно решение № 2 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 8 по описа за 2020 г. на този съд. Реферирал към осъществената проверка на паричните потоци, при което бил установен внос на парични средства по банковите сметки на ревизираното лице, по отношение на които не е установено с какъв произход са, поради което направил извод, че правилно е прието наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи. В тази връзка отчел също така, че в ревизионния доклад изрично е направена констатация, че не са събрани доказателства за наличие на парични суми от трудови правоотношения в периода 2009 г. до 2014 г., както и получени суми от роднини и поради това е прието, че за периода 2014 г. – 2017 г. Йонов е получил парични суми с неустановен произход. При тези установявания и като взел предвид, че констатациите за укрити доходи били направени по отношение на физическо лице, което е самоосигуряващо се, при съобразяване мотивите на посоченото тълкувателно решение, съдът направил извод за незаконосъобразност на РА в частта му, с която са определени задължения за ЗОВ при приложението на чл. 122 ДОПК, във вр. с чл. 124а ДОПК. Мотивирал извода си с това, че в случая не може да се приеме, че установеният укрит доход съставлява осигурителен такъв (липсва оборима презумпция по чл. 123, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 124а ДОПК и по отношение на ЗОВ). В тази насока приел, че приходните органи са длъжни да докажат, че установените укрити доходи са с произход от трудова дейност, за да се установят и съответните ЗОВ за тях. Съобразил, че в случая в рамките на ревизионното и съдебното производство, такива доказателства не били ангажирани. По тези причини отменил РА в тази част. При това отчел, че като последица на тази отмяна ЗОВ не следва да бъдат използвани като компонент при изчисляване на данъчната основа по чл. 122 ДОПК, т. е. да се приспадат при определяне размера на данъка. Доколкото обаче при това положение несъмнено ще се достигне до определяне на дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в по-голям размер от установеното по РА, което с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 6 ДОПК е недопустимо, съдът не изменил РА в тази част.

Въз основа на изложените съображения, първоинстанционният съд намерил жалбата за частично основателна, като отменил обжалвания РА само в частта му за допълнително определените вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., ведно с прилежащите за тях лихви, в която част сега решението е предмет на касационна проверка.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и поради необосноваността му.

Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил закона, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, установени въз основа на приобщените доказателства. Аргументирано е отговорил на значимите за предмета на делото възражения като е взел предвид изразените от страните становища. Въз основа на доказателствата и след правилната им преценка поотделно и в съвкупност, съдът е извел обосновани фактически и правни изводи – обстоятелствено мотивирани, които се споделят от настоящия състав. Тези изводи са в съответствие и с приетото Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г., постановено от Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд по тълк. д. № 8 по описа на този съд за 2020 г. Предвид това с настоящото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР на ДОПК, се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

Неоправдани са оплакванията на касационния жалбоподател, че доколкото доказателствата по делото сочат, че ревизираното лице е било съдружник в „Променидж“ ООД и управител на „Е. П. ООД, то въз основа на така установеното и останалите доказани по делото обстоятелства във връзка с получени от Йонов доходи за процесните периоди, които не са декларирани, следвало да се приеме, че той е реализирал доходи от дейността на дружествата, които не декларира. Като поддържа становище в тази насока, касационният жалбоподател не се аргументира с конкретни доказателства, въз основа на които да се направи този извод. Доказването на така твърдяната връзка между недекларираните от Йонов укрити доходи/приходи с трудова дейност, за които да се следва заплащането на ЗОВ за процесните периоди, подлежи на пълно и главно доказване каквото не е проведено. Доказателствената тежест за това в първоинстанционното производство е била на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив и доколкото такова доказване не е факт, обосновани на доказателствата се явяват изводите на съда в обратната насока, вкл. тези, че „...паричните средства, внасяни от Йонов по банковите му сметки, придобиване на недвижимо имущество и извършване на разходи за живот и издръжка, установени и доказани като укрити доходи, не са сред тези подлежащи на облагане по реда на чл. 124а ДОПК...“, срещу които изводи конкретно се възразява в касационната жалба. Предвид изложеното, спорът е свързан с приложението на материалния закон при тези установени по делото факти. При съобразяване разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г., постановено от Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд по тълк. д. № 8 по описа на този съд за 2020 г., законосъобразен се явява изводът на съда за отмяна на РА в частта относно определените задължения за ЗОВ за процесните периоди. Не всеки облагаем доход представлява осигурителен доход съгласно чл. 10, ал. 1 КСО и не съществува законова презумпция, че "доходът" с неустановен произход е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Казусът касае ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК на физическо лице, за което е установено превишение на разходи над доходи и такива с неустановен произход. За това лицео не се твърди и установява, да е регистрирано като едноличен търговец или да осъществява търговска дейност без да е регистрирано като търговец. Доколкото доходът от трудова дейност представлява осигурителен доход, за който се дължат осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, при съобразяване изложеното по – горе, изводите на съда за незаконосъобразност на РА в тази част са обосновани и са направени при правилно приложение на материалния закон. Ето защо, съдебното решение, в обжалваната пред настоящия съд, част следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се следват. Ответникът по касация не прави искане в тази насока.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141 от 25.01.2023 г., постановено по адм. д. № 2765 по описа на Административен съд - Пловдив за 2020 г. в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА