Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 2731 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ „АЛЕКС 2005 – А. Р.“, представлявано от А. Р., чрез процесуалния представител адвокат Р. К., против решение № 290/29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 256/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена негова жалба срещу заповед № РД 15-714/05.05.2022 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе общински недвижим имот в пространството на УПИ I, кв. 28 по плана на с. Калояново, общ. Сливен, разположен върху терен общинска собственост. Със същото решение едноличният търговец е осъден да заплати на община Сливен разноски по делото в размер на 100 лева.

С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно не е съобразил влязлото в сила решение постановено по адм. дело № 14/2010 г. по описа на Административен съд – Сливен. Според касационния жалбоподател съдържанието на оспорения акт по адм. дело № 14/2010 г. по описа на Административен съд – Сливен и процесният е идентично и след като да настоящия момент не е изпълнено, с оглед изтичане на 5 – годишната давност то не подлежи на изпълнение. И с двата административни акта според касатора се разпорежда премахване на павилион. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции

Ответникът – кметът на община Сливен, в писмен отговор, чрез пълномощника юрисонсулт Стойчева, оспорва касационната жалба, като счита решението на административния съд за правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Сливен е било образувано по жалба на ЕТ „АЛЕКС 2005 – А. Р.“ срещу заповед № РД 15-714/05.05.2022 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 65 ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе общински недвижим имот в пространството на УПИ I, кв. 28 по плана на с. Калояново, общ. Сливен, разположен върху терен общинска собственост; Премахването на павилиона собственост на едноличния търговец включва и премахването на бетоновата настилка, върху която е поставен и разчистване на терена до първоначалния му вид, определен е 14 – дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, както и е указано, че при неспазване на този срок, ще се извърши принудително изземване, като имотът, съставляващ общинска собственост, ще се освободи от павилиона по възлагане на община Сливен.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка и приемане на неоспорената от страните по делото експертиза, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната писмена и предметна форма и съдържа изискуемите реквизити. Заповедта е мотивирана, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК - съдържа необходимите фактически констатации и съответните материалноправни норми, поради което не страда от порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. Спазени са административнопроизводствените правила за издаването й и същата е съответна на относимите материалноправни норми и целта на закона.

Съдът е приел, че в конкретния случай по делото не е спорно, че се касае за общински имот – терен, част от УПИ I, в кв. 28 по плана на с. Калояново, община Сливен, за който е съставен Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 46/16.02.2010 г., както и че именно ЕТ „АЛЕКС 2005 – А. Р.“ държи този имот. Не е спорно и обстоятелството, че имотът се държи без правно основание – сключеният през 2008 г. договор за наем е прекратен, като не са представени доказателства, като не се и твърди, че е налице друг такъв. Спорният по делото въпрос според съда е дали разпореденият за изземване имот е индивидуализиран в достатъчна степен в процесната заповед. В тази връзка съдът се е мотивирал, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е индивидуализиран достатъчно ясно, противно на твърдяното от оспорващата страна. Посочено е, че по делото е безспорно установено, включително чрез изслушаната СТЕ, че процесният терен е част от УПИ I в кв. 28 по плана на с. Калояново, за който е съставен АЧОС от 2010 г. и процесният терен, обект на изземване няма как да бъде индивидуализиран, тъй като представлява идеална част от УПИ. Предвид това същият е идентифициран чрез поставения павилион.

На следващо място, не е споделен от съда и следващия отменителен довод, заявен от оспорващата страна – наличието на влязла в сила заповед за премахване на процесния павилион, издадена с № РД 15-1805/24.11.2009 г., която не е изпълнена в 5 – годишен срок. Видно от тази заповед ( приложен по адм. дело № 14/2010 г.), същата е издадена с правно основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, с разпореждане за премахване на павилиона. Следователно, макар да е налице идентичност в обекта, не е налице такава по отношение предмета на двете заповеди.

Изложеното е мотивирало съда да приеме, че в процесния случай са налице и трите елемента от фактическия състав на чл. 65 ал. 1 от ЗОС, поради което кметът на община Сливен е постановил законосъобразен административен акт.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби.

Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужили като правно основание за издаване на заповед № РД 15-714/05.05.2022 г. на кмета на община Сливен.Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание.

Първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост. В случая се установява, че с АЧОС № 46/16.02.2010 г. бил актуван като частна общинска собственост урегулиран поземлен имот - УПИ I, кв. 28 по плана на с. Калояново, общ. Сливен, с площ от 7530 кв. м., отреден за ресторант, магазин по действащия ПУП на с. Калояново, одобрен със Заповед № 606/01.08.1984 г. Няма спор, а и от заключението на изслушаната и приета съдебно – техническа експертиза се установява, че имотът, предмет на разпореденото изземване, е част от описания УПИ I, кв. 28 по плана на с. Калояново, общ. Сливен. С оглед изложеното наличието на първата материалноправна предпоставка, с която законът свързва издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, се явява установена и доказана по безспорен и несъмнен начин.

Вторият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на административното правомощие по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, изисква алтернативното наличие на някоя от следните хипотези: общинският имот да се владее или държи без основание; да се ползва не по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В случая не се установява общинският имот да се владее или държи на валидно правно основание. Изложеното се потвърждава и от самия оспорващ, видно от подаденото от него възражение от 20.04.2022 г., подадено в хода на издаване на заповедта за изземване. Изрично е заявено, че не оспорва, че павилион от 85 кв. м. е монтиран върху общинска собственост, като договора за наем за терена, сключен през м. ноември 2008 г. е едностранно прекратен от община Сливен.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдържанието на оспорения акт по адм. дело № 14/2010 г. по описа на Административен съд – Сливен и процесният е идентично и след като да настоящия момент не е изпълнено, с оглед изтичане на 5 – годишната давност, то не подлежи на изпълнение. В случая съдът законосъобразно е счел, че не е налице основание да отмени оспорената заповед на кмета на Сливен, излагайки мотиви, че видно от приложената по адм. дело № 14/2010 г. по описа на Административен съд – Сливен заповед, същата е издадена на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, с разпореждане да се премахне павилион. Наличието на павилион върху общинския терен, който в процесния случая се изземва не препятства издаването на административен акт на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на общински имот, който се владее или държи без правно основание или на отпаднало такова и при преценка законосъобразността на издадения административен акт основният въпрос е чия е собствеността върху имота, чието изземване се осъществява.

Правилно съдът е приел, че предметът на заповедта за изземване е индивидуализиран достатъчно ясно. Статутът на имота като частна общинска собственост е безспорно установен, както е установено и обстоятелството, че в обхвата на УПИ I, в кв. 28 по плана на с. Калояново, община Сливен – частна общинска собственост са изградени два обекта: сграда за магазин и ресторант на ПК „Наркооп“ Сливен и сграда павилионен тип с размери в план 11 м/8м. В поземления имот има монтиран само един павилион, обстоятелство заявено от вещото лице и в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, следователно достатъчно ясно е, че предмет на изземване е теренът под този обект.

С оглед изложено, като е достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата на ЕТ „АЛЕКС 2005 – А. Р.“, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за разноски, следва да бъде оставено без уважение. В настоящия случай разноски се дължат на ответната страна. Същите са своевременно претендирани, поради което следва да се присъди в полза на община Сливен, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290/29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 256/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ОСЪЖДА ЕТ „АЛЕКС 2005 – А. Р.“, [ЕИК], да заплати на община Сливен сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ