Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 2741 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от "Фокус смарт БГ" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 6766 от 14.11.2022 г., постановено по адм. д. № 452/2022 г. по описа на Административен съд - София град.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорната доставка. Сочи, че първостепенният съд не е съобразил, че управителят на дружеството доставчик е починал и именно поради това не са представени изисканите документи. Подчертава, че не са налице обективни данни, нито твърдения на приходните органи, че доставката е белязана с измама, поради което неправомерно му е отказано претендираното данъчно предимство. В тези насоки излага обстойни доводи в жалбата, позовавайки се и на практика на СЕС, като претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22002221000639-091-001/07.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1798/26.11.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на „Ф. С. БГ“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 03.2020г. в размер на 7 174 лв. по фактура, издадена от "Д. К. ЕООД.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Органите по приходите са отказали да признаят право на приспадане по спорната фактура, обективираща доставка на 21.1 тона полигранулат. Преценката им е обоснована с прекратената впоследствие регистрация на доставчика по ЗДДС, както и с липсата на декларирани търговски обекти и трудови договори. Изтъкнали са, че не е доказана твърдяната от ревизирания последваща ВОД към гръцко дружество, както и произхода на стоката. Не са представени още сертификат за качество и за производител.

Цитираните съображения на ревизиращите са изцяло възприети от първостепенния съд, който в допълнение е акцентирал върху процесуалната пасивност на ревизираното дружество да ангажира провеждането на СсчЕ. В обобщение е приел, че спорната доставка не е реално извършена, с оглед на което оспореният РА в тази му част е законосъобразен.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Трайно е разбирането на ВАС, че сами по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че съответните доставки са действително осъществени. Същевременно, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика. Необходимо е националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си извършени ли са действително фактурираните стопански операции.

В случая решаващият състав не е съобразил, че неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е самостоятелно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Съобразно т.46- 53 от решението на СЕС по дело С-342/11, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". Това разбиране е застъпено и в решението по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица."

В Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл./ СЕС за пореден път припомня формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като сочи, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU:C:2012:107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14). Подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация за да установи последните. Разяснява, че "Данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени" и "не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Това следва и от член 219 от Директива 2006/112, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура".

В тази връзка обосновано първостепенният съд е приел за безспорни формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Спорът е концентриран върху материалноправните изисквания за неговото възникване, като релевантна за дължимата преценка е установеността на предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя и последващото им използване за целите на извършваната от ревизирания независима икономическа дейност.

Съгласно представените в хода на ревизията относими доказателства, между доставчика и получателя е съставен приемо - предавателен протокол за предаването на правото на разпореждане със стоките, в който е посочен номерът и датата на спорната фактура. Според писмените обяснения на представляващия ревизираното дружество, стоките са били предмет на транзитна продажба, като са натоварени от склада на неговия доставчик от последващия им купувач - гръцкото дружество "Trade One Mon Ike", което само е организирало транспорта чрез българския превозвач "Бултранс 2018" ЕООД. Противно на приетото от съда наличието на складова база на доставчика на посочения адрес в гр. София не е опровергано от съставения протокол за посещение на адреса, тъй като огледът е извършен година и четири месеца по - късно спрямо ревизирания данъчен период и не би могъл да удостовери, че мястото е било празно към 10.03.2020г. Що се отнася до изтъкнатите от ответника сведения относно времето, в което е съборена база "Фокар", решаващият състав е следвало да съобрази, че същите не са обективирани в съставения протокол, но дори и да бяха, то същият в тази му част не би свидетелствал за обстоятелства, установени от длъжностни лица в кръга на службата им, поради което и не би се ползвал с материална доказателствена сила.

Некореспондиращ със спецификата на процесните стоки е и изводът на приходните органи, че осъществената проверка в базата данни на Агенция "Митници" изключват възможността напусналото територията на страната на 12.03.2020г. МПС, собственост на посочения превозач, да е натоварено с полигранулат, тъй като той не може да бъде причислен към посочените "други стоки от бита и ежедневието". Това заключение не е подкрепено с каквито и да е доказателства и аргументи, нито е подложено на съмнение с оглед възможността полигранулатът преди и след екструдирането му да намира приложение именно в бита и ежедневието. Поради това не може да се приеме, че приходните органи са опровергали верността на представената ЧМР за превоз на 21 тона полигранулат до Гърция от посоченото в издадената за ВОД фактура МПС. Обстоятелството, че същото е напуснало територията на страната през ГКПП "Кулата" е установено от ревизиращите, с оглед на което следва да се приеме, че стоките са доставени и получени от ревизирания, а впоследствие са били предмет на ВОД към гръцкото дружество. Всички изтъкнати нередности при последното и при превозвача не могат да се противопоставят на ревизирания, а липсата на кадрова и техническа обезпеченост на неговия пряк доставчик не би могла да е самостоятелно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. Определящо е, че са установени разполагаемостта със стоките от доставчика /закупени от "Г. С. 2020" ЕООД/ и предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателя на фактурата на получателя. Впоследствие фактическата власт върху стоките е прехвърлена на гръцкото дружество без да са налице обективни данни, че сделките са белязани с измама. Сама по себе си липсата на обяснение относно избора на доставчик не установява недобросъвестност на получателя. Подобен извод не следва и от продажбата на дружествени дялове, осъществена след началото на ревизията. Още в нейния ход представляващият "Фокус смарт БГ" ЕООД подробно е разяснил механизма на доставката и е представил свързаните с нея доказателства, поради което не може да се приеме, че той не е взел всички разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС измама. Като е приел друго, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което РА в обжалваната му част следва да бъде отменен.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 1057,39 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6766 от 14.11.2022 г., постановено по адм. д. № 452/2022 г. по описа на Административен съд – София град

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен № Р-22002221000639-091-001/07.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1798/26.11.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Ф. С. БГ“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 03.2020г. в размер на 7 174 лв. по фактура, издадена от "Д. К. ЕООД.

ОСЪЖДА НАП да заплати на "Ф. С. БГ" ЕООД сумата от 1057,39 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА