Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Я. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 2757 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби, които са подадени срещу Решение №6145/25.10.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 8131/2022 г., с което съдът по жалба на М. Й. отменил Заповед №ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022 г. на директора на Д. С. подпомагане Красно село и осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати разноски в размер на 730 лева.
Първата касационна жалба е подадена от директора на Д. С. подпомагане - Красно село, гр. София и в нея касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че жалбоподателката нямала правен интерес да оспорва заповедта, тъй като настаняването на детето К. Й. в семейството на неговия дядо по бащина линия било прекратено. Възразява срещу размера на разноските, които АСП била осъдена да заплати. Моли за отмяна на решението на административния съд.
Втората касационна жалба е подадена от К. Й. чрез адв. Б., с която първоинстанционното решение се оспорва като неправилно - поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно приложил материалния закон, като приел, че процесната заповед е издадена на основание чл. 25, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на детето. Погрешно съдът приел за нов факт по смисъла на чл. 142 АПК постановеното на 26.08.2022 г. определение по описа на Софийски градски съд, НО, по чнд №3360/2022 г., в сила от 30.08.2022 г., с което било оставено без уважение искането на СГП за задържане под стража на М. Й. майка на малолетното дете.
Поддържа, че съдът не обсъдил факта, че със Заповед №ЗД8Д-РН-228/21.09.2022 г. на директора на ДСП [населено място] настаняването на К. Й. в семейството на неговия дядо по бащина линия било прекратено. По така посочените съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, моли съдът да отмени порочното съдебно решение и да отхвърли подадената жалба срещу оспорения административен акт.
Ответникът - М. Й. не изразява становище по жалбите.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е била Заповед №ЗД/Д-С-КС-245/25.08.2022 г., издадена от Директор на Д. С. подпомагане - Красно село, с която на основание чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) и чл. 27, ал.1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е настанено спешно детето К. Й., с майка М. Й. и баща-К. Й. в семейството на В. Й. - дядо по бащина линия с адрес в гр. [населено място] за срок до промяна обстоятелствата или до произнасяне на съда по чл. 26 от ЗЗДет.
Установява се в хода на първоинстанционното производство, че заповедта е издадена въз основа на фактическите констатации посочени в социален доклад от 25.08.2022 г., изготвен от началник отдел Закрила на детето при Агенция за социално подпомагане по повод постъпила информация от СДВР, че майката е задържана по европейска заповед за арест и оставена в ареста на 25.08.2022 г.
Според данните в него, след задържането й детето остава без родителска грижа, тъй като бащата отсъства от страната. С протоколно определение от 26.08.2022 г., по чнд 3360/2022 по описа на СГС, влязло в законна сила на 30.08.2022 г., е оставено без уважение искането на СГП за вземане мярка за неотклонение задържане под стража по отношение майката М. Й. по повод европейска заповед за арест, издадена във връзка със съдебен спор относно местоживеенето на детето К.. Съдът е обсъдил правнорелевантния факт, че К. е изведен извън територията на Р. Б. поради което не е било изпълнено разпореждането му съобразно предвиденото в чл. 15 ал.6 ЗЗДет.
При осъщественият контрол за законосъобразност на оспорената заповед и на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че същата е издадена в противоречие с материалния закон. Обосновал се е с обстоятелството, че правното й основание е чл. 25 ал.1, т. 3 ЗЗДет., но фактически спрямо майката на К. не е взета мярка задържане под стража, поради което няма основание детето да бъде настанявано при своя дядо. Изтъкнатият факт е съобразен в мотивите на съдебния акт и на основание чл. 142 АПК.
Решението е правилно.
Според предвиденото в чл. 142, ал. 1 АПК, към който текст съдът е съотнесъл релевантните факти за спора, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като съобразно ал. 2 от същата разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Въз основа на анализа на доказателствата по делото съдът е достигнал до безпротиворечив и обоснован правен извод, че макар материалните предпоставки за настаняване на дете извън семейството, да са били осъществени към датата на издаване на заповедта, то тези които са настъпили след издаването на оспорения административен акт, попадат именно в хипотезата на 142 АПК.
Установената съдебна практика е последователна в разбирането си, че изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК, е приложимо, когато тези факти са от значение за делото и имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. По делото се установи, че релевантните обстоятелства, касаещи възможността майката да полага грижи за своето дете, са мотивирали решаващия съд, след като ги прецени в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, да отмени незаконосъобразния административен акт.
Неоснователни са касационните доводи и на двамата касатори за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът пропуснал да обсъди обстоятелството, че със Заповед №ЗД8Д-РН-228/21.09.2022 г. настаняването на детето К. било прекратено. Следва да бъде посочено, че към датата на приключване на устните състезания по делото 19.10.2022 г. заповедта за прекратяване на настаняването няма отношение към законосъобразността на обжалвания административен акт, тъй като касае различни материални правоотношения и няма преюдициален характер или правопораждащ такъв спрямо спорното материално право по делото, което М. Й., като майка на малолетния К., е претендирала с жалбата си до съда.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба на директора на ДСП-Красно село, че с първоинстанционното съдебно решение Агенцията за социално подпомагане била осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в завишен размер. Същите са съобразени с нормативните изисквания за тяхното определяне и не са прекомерни в присъдения размер.
По изложените съображения касационната инстанция намира първоинстанционното съдебно решение за правилно, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6145/25.10.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 8131/2022 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ