Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 9694/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителен Директор на Агенция по заетостта(АЗ) – София срещу Решение №1066 от 19.07.2023 г., постановено по адм. дело №276/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „Ню Фоун 2014"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Белослав срещу Писмо изх. №7 от 27.01.2023г., подписано от касационния жалбоподател, с което са спрени плащанията по искания на дружеството по договори: № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.;№ МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.;№ МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г. ; № МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г.; № МЗ-3-03-02-5299#7/ 08.03.21г.; и № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г. Претендира разноски.

Ответникът – „Ню Фоун 2014"ЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за частично основателна.

За да отмени издаденото от касационния жалбоподател писмо, първостепенният съд е приел, че органът без основание е приел, че са налице основания за прилагане на предпазна мярка, изразяваща се във временно спиране на плащанията без предизвестие по посочените общо шест договора, сключени между страните. Освен това е приел, че следва да се укаже на органа да извърши плащания по исканията на дружеството по посочените съглашения.

Настоящият касационен състав намира за законосъобразен крайния извод на административния съдия за отмяна на оспореното писмо.

Преди всичко следва да се посочи, че не е спорно, че между ЕООД-то и Агенция по заетостта в периода 10.06.2020г. – 08.03.2021г. са били сключени общо шест договора, имащи характер на административни договори по см. на чл.19а АПК.

С административната преписка са представени подписаните съглашения, вкл. Общите условия, при които те са сключени(Приложение №15, като следва да се отбележи, че по делото е представено такова, касаещо Проект „Заетост за теб“, докато процесните договори касаят проект „Нова възможност за младежка заетост“, но последното не е особено съществено, поради напълно съвпадащите се текстове на общите условия по двата проекта).

Правната рамка сочи, че по тези проекти Агенцията за заетостта се явява бенефициер (по смисъла на чл.2, т.10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от Европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, който едновременно с това е и администратор на държавна помощ по смисъла на чл.9, ал.1 – 5 от Закона за държавните помощи (ЗДП), тъй като предоставяната на работодателите помощ чрез средствата от Европейския социален фонд и национално съфинансиране е именно държавна помощ по смисъла на 1, т. 7 ЗДП, за която е налице изискване за спазване на разпоредбите на Регламент № 1407/2013 и Регламент № 1408/2013.

Наред с това, видно от приложените по делото договори за осигуряване на заетост по проект "Нова възможност за младежка заетост“, средствата по тях представляват минимална помощ (de minimis) по смисъла на Регламент № 1407/ 2013.

Съгласно изключително пестеливата национална уредба на акта, чрез който се предоставя държавна помощ – чл.36 ЗДП, администраторът на помощта е длъжен в акта за предоставяне на помощта de minimis да определи правилата за прилагане на условията за нейното предоставяне и контрол, както и механизъм за установяване на неправомерно получената помощ.

От съдържанието на разпоредбата е видно, че едностранно и властнически администраторът на държавна помощ определя всички релевантни условия за предоставяне на помощта, а от условията на Насоките е видно, че бенефициерът определя получателите на помощта de minimis, след провеждането на оценка въз основа на предварително регламентирани изисквания.

Или следва да се заключи, че безспорно сключените, изброени по-горе договори между Агенцията по заетостта, чрез Зам. Изпълнителния и Директор, в качеството и на бенефициер и на администратор на държавна помощ, договори с ответника са административни, поради което и на основание чл.19ж ал.1 АПК всички спорове при самото изпълнение на тези договори се разрешават от административния съд, тъй като актовете на органа по изпълнението, попадат в предметното поле на посочената законова новела.

Във връзка с предмета на основния спор по делото, то следва да се отбележи предварително, че поначало предоставянето на безвъзмездната финансова помощ, т. е. на публичен финансов ресурс, винаги е подчинено на точно определени правила, защото това е гаранция за законосъобразното му разходване.

В конкретната ситуация и за да постановени акта си от 27.01.2023г. касационният жалбоподател е приел, че са налице предпоставките на чл.10, т.10.8 във вр. с т.10.3 „а“ от Общите условия, както и във вр. с чл.54 ал.1, т.3 АПК.

В тази насока е необходимо да се отбележи, че посоченото условието по чл.10, т.10.8 от Общите условия по програмата дава право на възложителя „Преди или вместо да прекрати Договора по силата на разпоредбите на този член“ „да вземе предпазни мерки, които се изразяват във временно спиране на плащанията без предизвестие“. Или условие за задействане на правилото е да е налице предпоставка за прекратяване на договора. Именно такава е посочена и в писмото и тя е визирана като възможност за разваляне от страна на възложителя по т.10.3 „а“ от Общите условия, според която „Възложителят има право да развали Договора чрез едностранно писмено уведомление, без да изплаща, каквито и да било обезщетения, считано от датата на получаване, в случай че: a) Работодателят не изпълни някое от поетите задължения по договора“.

В мотивите на акта си от 27.01.2023г. неизпълнението на поетото задължение се свързва с друго поето от дружеството задължение, посоченото в т.1.3 от Общите условия, а именно, че „При изпълнение на Д. Р. стриктно съблюдава разпоредбите на европейското и национално законодателство, в т. ч. приложимите актове, свързани с режима по държавните помощи и с минималната помощ, както и приложимите подзаконови нормативни актове, включително всички указания на Възложителя, Управляващия орган/ Сертифициращия орган, действащи по време на изпълнение на клаузите на Договора, като осигурява спазването на принципа на добро финансово управление“. От там е направена връзка, че срещу дружеството било образувано досъдебно производство за установени престъпни действия при получаване на европейски средства, което съдържало достатъчно данни по силата на чл.207 НПК за неизпълнението на последно посоченото изискване. Прието е, че по този начин дружеството не отговаря на условието на чл.11, т.11.1 от Общите условия – поисканите за плащане суми да отговорят на изискването да са допустими и така до окончателно произнасяне на компетентния орган по установяване на престъплението.

Настоящият състав намира, че тази обосновка е мислима само при безспорно фактологическо установяване на посоченото във връзка с образуваното досъдебно производство, първоначално по описа на ОП – Варна, а впоследствие поето от Европейската прокуратура – с № ЕП I.87/2021г.(като е необходимо да се отбележи за прецизност, че все още срещу юридическо лице няма как да се „води“ досъдебно производство).

В хода на съдебното дирене пред Административния съд е събрано писмо от Европейската прокуратура, чрез офиса на делегираните и прокурори в гр. София с изх. №8298 от 01.06.2023г., от което се установява, че цитираното досъдебно производство (ЕП I.87/2021г.) касае евентуално извършено продължавано престъпление в периода август 2015г. – февруари 2020г., като към този момент няма лице/а, привлечени в качеството на обвиняеми. По-същественото е обаче, че това досъдебно производство се отнася за период, който е преди сключване на шестте договора с изпълнителя, т. е. до февруари 2020г., а първото съглашение тук е сключено на 10.06.2020г. Или не се потвърждават изложените твърдения за евентуални престъпни деяния, касаещи тези сключени шест съглашения, респ. обстоятелствата да се отнасят до изпълнението им.

На следващо място, следва да се посочи, че чл.10, т.10.8 във вр. с т.10.3 „а“ от Общите условия не е свързан с приложението на с чл.54 ал.1, т.3 АПК. Правната уредба в Общите условия на програмата касае изпълнението, респ. прекратяването на административния договор, докато новелата на чл.54 ал.1, т.3 АПК урежда хипотеза на спиране на производството пред административния орган, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

В случая следва да се прави разлика между уредената с Общите условия „предпазна мярка“, изразяваща се във временно спиране на плащанията без предизвестие, т. е. възможността да не се извършват временно конкретни фактически действия по изпълнение чрез плащания по исканията на дружеството, и спиране на административното производство като правен акт, преустановяващ възможността за извършване на всякакви, но правни действия, т. е. по движение на същото до приключването му със съответен краен акт.

По тази причина и липсва необходимата връзка между посоченото в оспореното писмо основание по чл.10, т.10.8 във вр. с т.10.3 „а“ от Общите условия с това по чл.54 ал.1, т.3 АПК, което обосновава извод, че административното решение на касационния жалбоподател е и вътрешно противоречиво, тъй като сочи основания, които не са свързани, а представят по същество различни правни институти.

Или следва да се обобщи, че от една страна на са установени сочените в акт негови фактически основания, покриващи посочената хипотеза на Общите условия на изпълнявания проект, а от друга е налице противоречивото им подвеждане с основания в същите условия, но и в процесуалния закон. С оглед на това правилно първостепенният съд е отменил писмото, като издадено при наличие на основанието по чл.146, т.4 АПК. Или в тази част съдебното решение следва да се остави в сила.

По отношение частта на съдебното решение, с която е указано на Зам. И. Д. на АЗ да извърши плащания по исканията на дружеството по шестте договора, то в тази част дадените „указания“ нямат нормативна опора.

От една страна следва да се има предвид, че в случая в разглежданото производство съдът не е инстанция по същество, т. е. естеството на спора не позволява съдът сам да го разреши. В този случай той изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона(така чл.173 ал.2 АПК).

По същественото в казуса е, че предмет на правния спор е само постановената по почин на органа(т. е. служебно) предпазна мярка, изразила се във временно спиране на плащанията без предизвестие. С отмяната на писмото, прилагащо тази мярка, се постига крайния ефект, който преследва оспорващото дружество. По отношение останалите въпроси, вкл. и дали са налице условията за плащания по исканията на търговеца, то същите не са били предмет на преценка от органа в производството по издаване на този акт, а са последващи негови действия, при които следва да се съобразят и други предпоставки, уредени на първично и вторично ниво на правно регулиране, както и тези със сключените съглашения и условията по тях, вкл. напр. дали претендираните за извършени от ЕООД-то разходи са допустими.

С оглед на това недопустимо първоинстанционния съд е постановил с решението си(в частта по чл.172а ал.1,т.6 АПК) и указания за извършване на конкретни плащания по цитираните договори, което не следва нито от естеството на разрешения спор, нито са указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно цитираната вече разпоредба на чл.173 ал.2 АПК.

Консеквентно това обосновава и извода на касационния съд – за обезсилване на решението на Административен съд – Варна в тази му част, поради наличие на касационното основание по чл.209, т.2 АПК, за което тази инстанция следи и служебно съобразно чл.218 ал.2 АПК.

По разноските.

С оглед изхода от спора разноски се дължат и на двете страни, но такива се претендират само от касационния жалбоподател.

При това положение, с оглед частичното обезсилване на първоинстанционното съдебно решение, на Агенция по заетостта следва да се присъди сумата от общо 100 лева разноски по съразмерност за осъществената защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА Решение №1066 от 19.07.2023 г., постановено по адм. дело №276/2023 г. по описа на Административен съд – Варна в ЧАСТТА, с която с него са дадени указания на Зам. И. Д. на Агенция по заетостта да извърши плащания по: №5 от 05.03.2021г. за м. февруари 2021г., № 6 от 21.04.2021г. за м. март 2021г., № 7 от 03.06.2021г. за м. април 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4560#9/23.09.20г.;№5 от 21.04.2021г. за м. март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м. април 2021г., №7 от 06.07.2021г. за м. май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-4862#8/ 09.11.20г.;№5 от 21.04.2021г., за м. март 2021г., №6 от 03.06.2021г. за м. април 2021г., № 7 от 05.07.2021г. за м. май 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5010#8/09.11.20г.;№7 от 13.01.2021г. за м. декември 2020г. по договор № МЗ-3-03-02-3295#9/10.06.20г.;№2 от 03.06.2021г. за м. април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м. май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м. юни 2021г., №5 от 18.08.2021г. за м. юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м. август 2021г., №7 от 27.10.2021г. за м. септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5299#7/08.03.21г.;№2 от 03.06.2021г. за м. април 2021г., №3 от 02.07.2021г. за м. май 2021г., №4 от 19.07.2021г. за м. юни 2021г., № 5 от 18.08.2021г. за м. юли 2021г., №6 от 13.09.2021г. за м. август 2021г. и №7 от 27.10.2021г. за м. септември 2021г. по договор № МЗ-3-03-02-5301#7/08.03.21г., при условията на чл.37 от Общите условия към договорите.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1066 от 19.07.2023 г., постановено по адм. дело №276/2023 г. по описа на Административен съд – Варна в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Ню Фоун 2014"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Белослав да заплати на Агенция по заетостта с адрес гр. София, [улица]разноски по делото в размер на общо 100 (сто) лева по съразмерност за осъществената защита от юрисконсулт за всички инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ