Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 2865/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. А. и Н. П., двамата от гр. Свищов, против решение № 41 от 06.02.2023 г., постановено по административно дело № 773/2022 г. по описа на Административен съд В. Т. с което е отхвърлена жалбата на О. А. срещу заповед № ЗД/ДВТСВ049/29.11.2022 г., издадена от директора на Д. С. подпомагане (ДСП) - Свищов, с която на основание чл. 26 и чл. 27 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 25, ал. 2 от същия закон детето на жалбоподателите Б. Ф., родено на [дата на раждане], е настанено временно в Кризисен център за деца [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗдет.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторите молят оспореното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърдената с него заповед (за чиято незаконосъобразност навеждат доводи), а в условията на евентуалност при установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по касация - директорът на Д. С. подпомагане Свищов, редовно призован, не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесната заповед от 29.11.2022 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, по съображения, че се касае за [възраст] дете в риск по смисъла на 1, т. 11, букви в и д от ДР на ЗЗДет - съществува риск от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие, детето е в риск от отпадане в училище с поведенчески проблеми, изразяващи се в системни бягства от дома, след конфликти и агресивно поведение от страна на родителите и спрямо него, директорът на ДСП Свищов е наредил временното настаняване на малолетната дъщеря на жалбоподателите в кризисен център в друг град. При издаване на акта си административният орган е взел предвид както социалният доклад по случая, изготвен от социален работник в отдел Закрила на детето при ДСП Свищов и приложенията към него за положението на Б. Ф., така и фактът, че началникът на РУ П. С. със своя заповед от 29.11.2022 г. на малолетната Б. е предоставена и полицейска закрила поради непосредствена опасност за живота или здравето на детето, съществуваща опасност то да бъде въвлечено в извършване на престъпление, легитимната цел да се отстрани детето от средата или субектите, които оказват или могат да окажат вредно въздействие върху него, предприемане мерки съвместно със социалните работници в ДСП за отстраняване на причините и условията, представляващи опасност за физическото, душевното или моралното развитие на детето.

За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед административният съд подробно е аргументирал теза, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената форма и е надлежно мотивирана, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Противно на твърдяното в касационната жалба, оспорената заповед е надлежно мотивирана, което съдът е убедително е обосновал в решението си. Освен това е взето предвид, че в случая е от изключителна важност за детето то да се отдалечи от средата и от субектите, които му влияят отрицателно, поради което е в негов най-добър интерес (по смисъла на 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет) към момента на издаване на заповедта да бъде настанено, макар и временно, в населено място, отдалечено от гр. Свищов и от средата на близки и роднини, независимо от поддържаното становище в обратната насока както от родителите на Б., така и от дъщеря им. Извън горното, съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи (в заповедта и предхождащия я е социален доклад) относно това, че малолетната Б. Ф. е дете в риск (по смисъла на 1, т. 11, б. в и б. д от ДР на ЗЗдет.), като е съобразил, че в хода на валидно проведеното административно производство органът правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, и оспорената заповед съответства на целта на закона да се осигури закрила на развитието на детето и защита на неговите интереси, поради което не са налице отменителните основание по чл. 146 от АПК.

Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт на Великотърновския административен съд е постановен в съответствие с надлежно събрания доказателствен материал по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспорената заповед. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.

От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторите, за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 06.02.2023 г., постановено по административно дело № 773/2022 г. по описа на Административен съд В. Т.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА