Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 2869/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. М., от гр. София, депозирана чрез адв. Т. Р. против решение № 7794/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6311/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. София-град, в писмена защита подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д. В. от 16.10.2023 г изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Въведена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

С решение № 7794/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6311/2022 г. Административен съд – София - град е отхвърлил оспорването на П. М. срещу Решение № 1040-21-352 от 13.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е оставена без уважение жалбата с вх.№1012-21-606/15.04.2022г. на касатора срещу Разпореждане № РВ-3-21-01101118/24.03.2022г. на длъжностно лице по чл.114 ал.3 от КСО в ТП на НОИ –София - град като неоснователна.

Административният съд е приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно.

По делото е установено, че контролните органи на ТП на НОИ - София град са приели, че „Ай би ем груп 2012“ ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за времето от месец 12/2015 г. до месец 08/2019 г., която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Липсата на доказателства за реално упражнявана трудова дейност като една от изискуемите предпоставки по чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение, са обосновали крайния извод на контролния орган, че лицата, за които са подадени данни за сключени трудови договори, нямат качеството на осигурени лица по смисъла на 1, т. 3 от ДР на КСО. В тази връзка и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на „Ай би ем груп 2012” ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00839904/12.11.2020 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за наетите от дружеството лица, в т. ч. и за касатора П. М. за периода от месец 06/2016 г. до месец 06/2019 г. Задължителните предписания са влезли в законна сила на 25.06.2021 г. и са породили правни последици. На основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, от контролните органи на ТП на НОИ - София град са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени неоснователно от „Ай би ем груп 2012“ ЕООД.

С оглед заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за П. М., подадени от осигурителя „Ай би ем груп 2012” ЕООД, от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ София - град, е издадено Разпореждане № РВ-3-21- 01101118/24.03.2022 г., с което е разпоредено възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения поради общо заболяване за периода от 10.09.2016 г. до 07.11.2018 г. в общ размер на 23 379.44 лв. Разпореждането е оспорено по административен ред, като е потвърдено с Решение № 1040-21-352 от 13.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ-София град.

В оспореното решение Административен съд – София-град е приел, че при категорично установен начин, че касаторът не е извършвал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО за периода 27.06.2016 г. - 19.06.2019 г., данните по чл.5 ал.4т.1 от КСО са заличени от регистъра на осигурените лица, а лицето не е установило твърдяните за него изгодни факти.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението в тази му част по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим.

Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка, релевантна за правния спор.

С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките от нормата на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО, по силата на която добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

От доказателствата по делото се установява, че по отношение на касационния жалбоподател П. М. е изплатено парично обезщетение по болнични листове поради общо заболяване за периода от 10.09.2016 г. до 07.11.2018 г. Вследствие на извършена проверка контролните органи на ТП на НОИ -София град, са установили нови данни и документи, въз основа на които е направен извод, че касаторът няма качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 ал. 1 и 1, т. 3 от ДР на КСО.

Съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред определени с акт на Министерския съвет.

По силата на чл. 5, ал. 6, изр. второ от КСО, данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, а с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО е указано, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и регистрите, поддържани от НАП и НОИ, както и данните, попълвани от осигурителите в изискуемите удостоверения по чл. 8, чл. 9 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2.

Легалната дефиниция на понятието „осигурено лице" е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, съобразно която това е физическо лице което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

От съдържанието на цитираното определение за „осигурено лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че фактически е осъществявал трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването, така както правило е приел и Административен съд София-град. Лице, което не е доказало, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице, респективно няма основание за дължимост на осигурителни вноски.

От доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО за периода 27.06.2016г-19.06.2019г., данните по чл.5 ал.4т.1 от КСО са заличени от регистъра на осигурените лица, а лицето не разполага с писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

В осъществения инцидентен контрол на задължителтите предписания не се установява последните да страдат от пороците нищожност и унищожаемост( аргл. От чл. 144 АПК вр. с чл. 17 ГПК).

Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. В конкретния случай, при определяне и изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност по представените болнични листове и по данните, съдържащи се в подадените удостоверения-приложение са били включени данните за осигурителен стаж и доход, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от „Ай би ем груп 2012” ЕООД.

От установените при извършените проверки от НАП и ТП на НОИ-София град се налага обоснованото заключение, че „Ай би ем груп 2012” ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон в процесния период. В тази връзка и в резултат на липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролните органи обосновано са приели, че те не са осигурени лица.

Съдът е достигнал до обоснования извод, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО .

По делото е установено, че в хода на извършените проверки от административния орган при съмнения за злоупотреби със средства на ДОО за периода 27.06.2016г.-19.06.2019г. П. М. не е изпълнявал трудови функции по трудово правоотношение при „Ай би ем груп 2012“ ЕООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1 ал.1 т. 3 от ДР на КСО към настъпване на временната неработоспособност, респективно недължимо му е изплатено парично обезщетение, което следва да възстанови на основание чл.114 ал.2 т. 2 от КСО.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл 24 във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7794/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 6311/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА П. М., от гр. София, с [ЕГН], да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ