ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1182

гр. София, 18.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. К. гражданско дело № 20228002104781 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 265 от 14.07.2022 г. по гр. д.№ 308/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд по гр. д.№ 4946/ 2021 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Рубишипс" ООД, гр.Русе, искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 379/ 01.07.2021 г. и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „моряк".

В приложено към жалбата изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?", който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна „Рубишипс" ООД оспорва касационната жалба с доводи, че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, по който обжалването да се допусне.

Счита, че изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Излага и съображения по същество за правилност на обжалваното решение.

Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че ищецът и ответникът били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 412/ 05.04.2021 г., сключен на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ вр. чл.6 ал.1 от Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя до завършване на определена работа, на моторен кораб FXVII. На ищеца било възложено като заемащ длъжността „ моряк", считано от 06.04.2021 г., с месторабота - кораби, собственост на дружеството, извършване на обща корабна работа, съгласно връчена му длъжностна характеристика. С. З. № 379/ 01.07.2021 г. работодателят едностранно прекратил, на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ -поради завършване на определената работа, трудовото правоотношение на ищеца. Трудовият договор бил сключен за определен срок, според изрично уреденото в чл.1 ал.3 от него, до завършване на определена работа, която била конкретизирана - на м/к PXVII. Ищецът изпълнявал трудовите си задължения на посочения кораб, като постъпил на работа на 06.04.2021 г. и е бил на рейс, считано от 08.04.2021 г. Разпоредбата на чл.88 ал.3 КТК позволявала трудов договор да се сключи и за отделен рейс.

С приключването на рейса уговорената в трудовия договор работа била завършена и законосъобразно било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ. За неоснователно било счетено възражението на ищеца, че трудовият договор не конкретизирал каква е определената работа - това се установявало от съдържанието на самия договор. Неоснователно съдът намерил и и възражението, за трансформиране на трудовия договор в безсрочен, тъй като не било налице необходимото за това изрично писмено съгласие на страните, съгласно чл.88б ал.5 КТК. По възраженията на ищеца във връзка с формулировките в трудовия договор и обсъждането им в съвкупност и за неправилно приложение на КТК въззивният съд не е взел отношение.

Неоснователно ответната по жалбата страна поддържа, че в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване. Такъв въпрос е повдигнат и е възпроизведен по-горе в настоящето определение буквално, тъй като не се нуждае от уточняване. Основателен е и доводът на касатора, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по него касационното обжалване следва да бъде допуснато. Останалите доводи на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество.

По изложените съображения Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 265 от 14.07.2022 г. по гр. д.№ 308/ 2022 г. Държавна такса не се дължи.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

1.

2.