О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4854

София, 27.10.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 3228 /2025 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. П. Д. против въззивно определение № 13088 от 08.07.2025 г., по ч. гр. д.№ 4671/2025 г. на СГС, с което са оставени без уважение подадените от нея частна жалба вх.№55782/17.02.2025 г. и частна жалба вх. № №96757/19.03.2025г. Така са потвърдени: 1./ определение от 14.02.2025 г. по гр. д. №28590/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и 2./ определение от 04.03.2025 г. по същото дело по чл. 248 ГПК, с което е отказано изменение на определението от 14.02.2025 г. в частта за разноските, като присъдените в размер на 2500 лв. бъдат намалени.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като въззивната инстанция не е констатирала наличието на основанието по чл. 229, ал.1 т.4 ГПК и ТР № 1/2017 на ОСГТК на ВКС – не е съобразено, че спора, дали процесния имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ е преюдициален по отношение на спора по чл. 108 ЗС, а производство по обжалване на отказа да се издаде решение от ОСЗ е обжалван и е образувано дело пред РС-София, което съдът следва и служебно да констатира. Липса на мотиви и необоснованост се твърдят поради несъобразяване, че ищцата се позовава и на „съществуваща собственост“, която не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и може да бъде защитена винаги, а при прекратяване на производството по предявения иск ищцата не може да прекъсне...