Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3033/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТД М. Б. към Агенция „Митници”, чрез процесуален представител юрк. Т., против Решение № 152 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1905/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 32-176444/31.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница – Бургас.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че митническите органи не са доказали наличието на „основателни съмнения“. Развива доводи, че наличните и относими доказателства сочат, че сделката за продажба е тази от аукциона. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – И. С., чрез процесуалният си представител адв. К., в писмен отговор оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Бургас е решение № 32-176444/31.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница – Бургас.
С оспореното решение, на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определен нов размер на митническата стойност на стоката по МД - MPH 19BG001007012263R7/25.11.2019 г., като е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4 000,65 лева, както следва: мито в размер на 1 250,20 лв. и ДДС в размер на 2 750,45 лв.
От фактическа страна съдът е установил, че на 25.11.2019 г. в МП П. Б. е приета митническа декларация с основен референтен номер (MRN) 19BG001007012263R7/25.11.2019 г. с декларатор в ел. д. 3/18 и вносител в ел. д. 3/15 И. С., за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел. д. № 6/8: „употр. пътн. автомобил - катастрофирал; марка: БМВ; модел: Х5; цвят: черен; раб. обем: 3000 куб см; мощност: 306 HPSAE; двиг. бензин; шаси № 5UXKR0C51F0K57987“.
Посочено е, че автомобилът е внос от САЩ, с цена на стоката 7040,00 USD, с разходи за транспорт, застрахователни разходи и товаро-разтоварни и обработващи операции в размер на 879,19 лева; разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 298,34 лева.
Поради възникнали съмнения относно стойността на автомобила, на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на митническа декларация за допускане за свободно обращение.
При проверката митническите органи открили информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница autoauctions.id, с обявена продажна цена на аукцион от 22 юли 2019 г. статус „Продадена“ (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и „odometer 78 971 actual miles“ в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на 14 150 USD, която превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 7 040 USD при допускане за свободно обращение.
Във връзка с осъществяване на последващия контрол с писмо peг. № 32-241249/27.07.2021 г. от И. С. била изискана допълнителна информация, документи и доказателства и всякакви други данни относно покупката на процесния автомобил. Стамболов отговорил с писмо вх. № 32-389978/03.12.2021 г. без да представи допълнително документи и доказателства относно закупуването на автомобила, предмет на внос.
Митническите органи приели за достоверна продажната цена на автомобила, посочена в цитирания сайт, а именно 14 150 USD. При тази цена и на основание чл. 71, пap. 1, буква д) i) от Регламент /ЕС/ № 952/2013, изчислили митническата стойност на процесния автомобил в размер на 25 760,13 лева. На тази база изчислили мито в размер на 2 576,01 лева и ДДС - в размер на 5 726,90 лева. Съобразно това вносителят Стамболов е следвало да доплати мито в размер 1 250,20 лева и ДДС - в размер на 2 750, 45 лева.
На 10.12.2021 г. с рег.№ 32-401272 е изпратено съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с което И. С. е уведомен, че предстои издаване на решение на Директора на ТД М. Б. с което ще се определи нов размер на митническа стойност за стоката по МД с 19BG001007012263R7/25.11.2019 г. и мотивите, на които ще се основава. Същото е получено от Стамболов на 23.01.2022 г., видно от направеното върху писмото отбелязване.
На 16.02.2022г. с писмо с вх.№ 32-52533 Стамболов е представил становище, че не е съгласен с изложените мотиви на съобщението по чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., без да представя нови доказателства във връзка с декларираната цена.
На основание извършената проверка била изготвена Докладна записка от началника на МП П. Б. с предложение да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001007012263R7/25.11.2019 г.
В резултат на проведеното административно производство директорът на ТД Митница - Бургас издал оспореното решение, с което определил нов размер на митническата стойност на стоката по МД - MPH 19BG001007012263R7/25.11.2019 г., като е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4 000,65 лева, както следва: мито в размер на 1 250,20 лв. и ДДС в размер на 2 750,45 лв.
При тези факти било издадено оспореното митническо решение.
Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че административният орган се е позовал на разпечатка от произволен интернет сайт, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е по-висока от декларираната. Според съда посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила.
Решаващият съдебен състав е установил, че договорът за продажба, представен от Стамболов е от дата 21.07.2019г. т. е. преди провеждането на самия аукцион, на който митническите органи се позовават и в същия като продавач е посочен SATYRUS AUTO SALE, докато от разпечатките на аукциона, приложени по делото, е видно, че продавач на автомобила с цена 14 150 USD е Plymouth Rock Assurance Corp.
Съдът е стигнал до извод за необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/№2015/2447.
При тези мотиви АС-Бургас е отменил процесния административен акт.
Върховният административен съд – състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изложени са конкретни мотиви.
Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.
По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби.
Според касационните оплаквания протоколът за прехвърляне на метаданните е протокол за защитена комуникация в компютърна мрежа и по този начин касаторът прави извод, че това на практика създава достатъчно гаранции за достоверност на доказателството. Предметът на правния спор обаче не е механизмът на функциониране и защитата на интернет връзката. На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд за отхвърляне на „основателните съмнения" по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, респ. доказани ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос.
Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.
Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. В разпечатките от интернет сайта не е отразено, че именно Стамболов е закупил процесния автомобил за сумата от 14 150 USD. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава.
Като е отменил процесното решение на митническия орган съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касация на И. С. следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Разноските следва да бъдат понесени от А. М. /така § 1 т. 6 от ДР на АПК/.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело № 1905/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на И. С., [ЕГН], сумата от 400 (четиристотин) лева, разноски за касационна инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ